Здравейте отново мамчета! Всичко с раждането на дъщеричката ми -Емануела* мина добре
и тя се роди 2915 кг. сега ве4е сме 3400. Благодаря на всички за помоща и подкрепата 
Сега ако можете........споделете- промениха ли се взаимоотношенията ви с вашият парктниор след раждането
При нас всичко е толкова различно..........за мажа ми аз сякаш не саществувам.Е то ние нямаме и брак, но..........Не зная Може и да е нормално? Но аз точно сега,повече от всякога се нуждая от него,от лубовта му,от ласките му........особено когато тук в Испания си нямам никого освен него и дащеря ни. сама съм с Нея по цял ден.Никой не ми помага,макар и да родих с операция. Сама се грижа за всичко-пране,готвене,чистене,а и кармя на 2-3 ч. Вярно...първите 2 дни той си остана в кащи и ми помагаше, но след това ...... като се прибере единственното което прави е да се радва на малката или да седне на компютъра. Грижите не ми тежат.Аз не бих могла да йивея,ако не се грижа за някой,но....... понякога имам нужда и за мен някой да се погрижи.Преди раждането беше така. Чуствах лубовта му,а сега........?Когато му кажа *Обичам те* той или мълчи или ми казва,че не е нужно да си го казваме всеки ден. Това вечеч не го разбирам. Не съм и предполагала,че някога ще чуя подобно нещо от него. Нито,4е ще получавам целувки само по челото или по бузата. Моля ви,споделете как е било при вас. Мислите ли че е нормално всичко това? Вината в мен ли е?Какво да направя,за да възстановя нормалните ни взаимотношения? Вече не зная какво да му казвам или да правя? Помогнете ми, ако можете
Имам нужда от него, а той ....... е толкова различен,чужд и далечен........ 
И вкъщи с мъжа ми повече цункаме и гушкаме бебето, на спалнята през деня то е между нас и обръщаме повече внимание на него, отколкото помежду си, но никога не сме спрели да казваме, че се обичаме... 
