Признавам си че не съм добра сладкарка, моята стихия са солените ястия. Но тази рецепта ми я каза моята кумица, много е лесна и вкусна и искам да я споделя с вас.
Продукти:
1 голямо пакетче масло /250г/ - може да се замени и с маргарин, същото количество.
1 ч. чаша кафява захар
1/2 ч. чаша бяла захар
2 яйца
1/2 ч. лъжичка хлебна сода
брашно /около 400-500г/ за меко тесто
1 ч. чаша счукани орехи - по желание, става и без тях
100 г черен шоколад, натрошен на малки парчета /внимание да не е смлян/
Приготвяне: в дълбока купа разбивам яйцата и добавям двата вида захар, като непрекъснато бъркам докато се стопи. Прибавям омекналото масло и бъркам внимателно, да не се пресече. Бъркам сместта, докато стане кремообразна и прибавям содата. Обърквам и започвам да прибавям брашното постепенно, като целта ми е да получа меко маслено тесто. В готовото тесто прибавям орехите и шоколадовите парченца и омесвам да се разпределят равномерно. Оставям тестото за 20 минути в хладилника, да се стегне леко, за да се оформят по-лесно бисквитите. Оформям малки сплеснати бисквитки, подобни на кюфтенца и ги слагам в тава / няма нужда да се намаслява/. Пека в предварително загрята на около 200 градуса фурна, докато се зачервят.
Тези бисквити стават подобни на традиционните български курабии, но са по вкусни, според мене, заради кафявата захар. Тя им придава лек карамелен вкус. Оригиналната рецепта е с рядко, тип палачинково тесто, но тогава са много мазни. Повечето брашно е побългаряване, успешно според мен.
Аз слагам по-малко бяла захар, защото иначе стават доста сладки. Интересното е че като се пекат, шоколадовите парченца остават цели. Бяха ми изпратили от САЩ пакет парченца, няма разлика от черния шоколад, който се намира на нашия пазар, само трябва да се натроши.
Другото специфично е, че колкото повече се пекат, толкова по-твърди остават после. Аз ги правя по-запечени и съответно по-твърди, така ги харесвам. Но така издържат поне 1 месец, затворени в тенекиена кутия. Ама кой ти ги чака 1 месец. За да са по-трайни, не трябва да се слагат орехи. Иначе ядките гранясват сравнително бързо - до 10 дни.
Надявам се и на вас да хресат
.
Виж целия пост
Продукти:
1 голямо пакетче масло /250г/ - може да се замени и с маргарин, същото количество.
1 ч. чаша кафява захар
1/2 ч. чаша бяла захар
2 яйца
1/2 ч. лъжичка хлебна сода
брашно /около 400-500г/ за меко тесто
1 ч. чаша счукани орехи - по желание, става и без тях
100 г черен шоколад, натрошен на малки парчета /внимание да не е смлян/
Приготвяне: в дълбока купа разбивам яйцата и добавям двата вида захар, като непрекъснато бъркам докато се стопи. Прибавям омекналото масло и бъркам внимателно, да не се пресече. Бъркам сместта, докато стане кремообразна и прибавям содата. Обърквам и започвам да прибавям брашното постепенно, като целта ми е да получа меко маслено тесто. В готовото тесто прибавям орехите и шоколадовите парченца и омесвам да се разпределят равномерно. Оставям тестото за 20 минути в хладилника, да се стегне леко, за да се оформят по-лесно бисквитите. Оформям малки сплеснати бисквитки, подобни на кюфтенца и ги слагам в тава / няма нужда да се намаслява/. Пека в предварително загрята на около 200 градуса фурна, докато се зачервят.
Тези бисквити стават подобни на традиционните български курабии, но са по вкусни, според мене, заради кафявата захар. Тя им придава лек карамелен вкус. Оригиналната рецепта е с рядко, тип палачинково тесто, но тогава са много мазни. Повечето брашно е побългаряване, успешно според мен.
Аз слагам по-малко бяла захар, защото иначе стават доста сладки. Интересното е че като се пекат, шоколадовите парченца остават цели. Бяха ми изпратили от САЩ пакет парченца, няма разлика от черния шоколад, който се намира на нашия пазар, само трябва да се натроши.
Другото специфично е, че колкото повече се пекат, толкова по-твърди остават после. Аз ги правя по-запечени и съответно по-твърди, така ги харесвам. Но така издържат поне 1 месец, затворени в тенекиена кутия. Ама кой ти ги чака 1 месец. За да са по-трайни, не трябва да се слагат орехи. Иначе ядките гранясват сравнително бързо - до 10 дни.
Надявам се и на вас да хресат
. 
- преди малко даже сгънах една, но от тия които са само с големи парчета орехи - ммммммммм. 
Е признавам си, че за бял шоколад не съм се сетила. Трябва и така да опитам, моя мъж много го тачи. Аз пък много обичам такива бонбонки. И с орехчетата са готини, но аз не обичам много ядки и понякога ги пропускам в рецептата. А иначе стават страшно бързо и лесно 
виж как сладко звучи името 
на Honda . И моите стават така, нямат много търговски вид, ама са страшно вкусни.
.