Как реагират роднините на факта, че детето ви е "по-специално" ?

  • 3 579
  • 36
Преди време бях гледала едно много тъжно видео за едно семейство, гледащо две деца с тежко заболяване, децата бяха  поотраснали, но не говореха, не ходеха, не се движеха. Родителите разказваха как собствените им роднини са се дистанцирали от семейството им. Доста тъжно беше ...

Тогава имах вече детенце, съвсем здраво, не предполагах, че второто ми дете обаче ще "има проблеми". Все още не съм намерила мир и се боря с болката и неизвестността, понеже не е ясно как ще се развият нещата при детето. На 4 м е, хипотрофно, малко недоносено, наддава много бавно, откриха му киста в мозъка. Първите 2 месеца си изглеждаше като обикновено недоносено мъниче, но все повече се вижда, че има известно забавяне в развитието, особено двигателно и т.н.

Както и да е, не повдигнах темата за да разказвам за нашия случай, а да ви попитам как реагираха вашите роднини по отношение на вашите деца, всяко със специфичния му проблем.

Ние за сега на никой от тях нищо не сме казали. Осъзнавам, че това е временно положение, но точно сега нямам нужда непрекъснато някой да ме подпитва и разпитва. Майка ми примерно е ужасно притеснителна и през ден дори и сега звъни да пита колко е наддало, колко яде, ама на съседката на 2 м вече гукало и се усмихвало, ама държи ли си главата, ама ... и т.н.  Представям си какво ще е родата като разберат за цялата картинка. Мъжът ми и той тежко изживява нещата с бебето, макар да не го изразява външно, но аз го познавам. Иначе и той не одобрява многото въпроси от страна на родителите ми, дори ми каза да престана да давам отчет за децата на майка ми по телефона.

Както и да е, кажете как е при вас по отношение на родата, разпитват ли ви, помагат ли ви, укоряват ли ви макар и индиректно? Предполагам, че вече са наясно с проблемите на децата ви. Трудно ли ви е, когато ви задават въпроси, на които и вие самите търсите отговор  Sad

Може би съм в нещо като стрес и депресия сега, понеже ми е още прясно, но просто външно вмешателство и въпроси ще ми дойде в повече за момента. А и както казах в момента никой не може да прогнозира как ще се развият нещата при бебо, можем само да наблюдаваме.
Виж целия пост
# 1
много съжалявам за проблемите ви

когато се роди сина ми живеех при нашите, а мъжа ми гледаше баба си в апартамента ни
когато детето на 1м бе посъветвано да ходи на рехабилитация не ми е и хрумвало да не кажа, че имам проблем с него...всички живеехме с детето и неговите проблеми тогава....всеки ден и час...
нашите никак не се дистанцираха тогава - обратното, напираха да ми казват колко е добре детето и как аз си въобразявам....
това ми беше всъщност проблема - нежеланието им да приемат нещата такива каквито са
но аз никога не съм укривала ни едно свое подозрение...винаги съм считала, че сме семейство и в добро и в зло....а и не съм научена да укривам - поради дългия живот заедно с родителите си се държах с тях като малко дете и през ума ми не ми е минало да укрия нещо...виж сега вече когато съм леко дистанцирана нещата ми изглеждат различно, но пак не умея да тая....

та моите родители, реагираха с пълно отрицание на съществуващите проблеми, но никога не са си позволили да ме спрат или да се намесят....вярно, че тяхното отрицание ме подтискаше и ядосваше,но нямаше какво да се направи....

детето после се оправи, но тогава не знаехме дали само моторно ще е забавянето, поксле не знаехме дали ще е моторно добре....но при нас имахме късмет с времето и рехабилитацията нещата да отшумят
Виж целия пост
# 2
Мерси за отговора. То ние не живеем с тях, иначе сме в един град. При нашите е обратното, винаги търсят и се занимават с проблеми, тяхни или наши, или на баба ми, или на сестра ми, и най-вече здравословни, та затова и до известна степен спазвам някаква дистанция. Така стана и сега с децата. Идват ни на гости често, играят с баткото, радват им се няколко часа, но по-наблизо от това не ги пускам. Слушам съвети, но сама си решавам после.
То е ясно, че ще им кажем рано или късно, но не знам как ще реагират.  Те така искат да се радват на здрави внуци, всичките им приятели баш сега имат внуци бебета и те само за това мислят. А и затова все сравняват нашето бебе с другите.

Но ще се радвам и други да споделят своя опит в това отношение.
Виж целия пост
# 3
Алекс55-всички баби и дядовци искат да се радват на здрави внуци ....Аз  първо на тях казах за проблема ни, ако не бяха родителите и тяхната подкрепа, не знам как щях да се справя( и на мъжът ми на първо място разбира се).Мисля си, че колкото по-скоро им разясниш за проблема спокойно, така, че да не се шашкат, толкова по-бързо ще свикнат  , ще могат да ти помогнат , а не да ти задават неуместни въпроси , да сравняват децата и да ги избягваш поради това....Може би и те усещат, че нещо не е наред и за това дават постоянно примери със съседски деца и т.н.Според мен трябва да намериш начин да им кажеш. Успех ти желая и пиши във ф-ма, тук може да намериш много приятели и подкрепа. Hug
Виж целия пост
# 4
И с моите родители картинката беше като при catnadeen. Taтко (Бог да го прости!) казваше, че това са пълни глупости (пълно отрицание на диагнозата поставена от лекарите). А майчето е абсолютен оптимист. Тя живее на 350км. от мен, но често се чуваме.
Никога не забравя да ми каже, че Мими ще се оправи, че нищо страшно не се е случило. Признавам си, наистина имам нужда от нейните окуражителни думи.
Свекърва ми живо оплака детето. Идваше у дома да рони сълзи и да се вайка как може това да се случи на нейния син, той такъв добър човек и не заслужава такава съдба. Сега, 3 години по-късно, казва че си поплаква тайно и се страхува да гледа Мими (когато ми се налага да я оставя на някой за малко, няма на кой). Свекър ми пък е другата крайност - безкрайно спокоен човек, прекалено вглъбен в собствените си дела, неговите думи са каквото - такова. Останалата рода не е чак толкова на ясно с проблемите на детето ми. Тя е със заболяване от аутистичния спектър.
Виж целия пост
# 5
Напълно те разбирам Алекс55. И на нас не ни се говореше с никого и по активните с въпроси бяха моите родители.Много ми досаждаха, но те разбраха първи, колкото и да не им се ще и първи свикнаха с проблема на детето ,което вече е на 3 год. И в момента много разчитам на тях,мога да седна и да си говоря с тях.с другите баба и дядо е по- различно, те не разпитваха и съответно ние бяхме доволни. Но и до ден днешен те не разпитват,радват му се , но ми се струва че не живеят с реалното положение на дъщеря ми.те си мислят че ще се оправи.Дори говорят глупости от рода - "ти май се отказа да я учиш да ходи" или "ако бяхме направили прощапулник щеше да проходи". Cry
Тъжно е ,но грешката си е наша.Трябваше да говорим с тези хора, а не да се затваряме в болката си.Така че моя съвет е говори с тях.Ние ще ти помогнем да го преодолееш и ще видиш колко по- лесно се живее.А още повече ти имаш и едно здраво дете,а ние тогава бяхме само с едно, първо внуче и за двете роди.
Виж целия пост
# 6
Мойте родители бяха вече починали когато разбрахме за увреждането на по- голямото ни дете, а вече имахме и друго момче и това което преживяхме е меко казано шок.Детето ни е  с Дюшен и той поразява само мъжете. Първия човек на когото казахме и то веднага беше свекърва ми. Не си спомням как е приела нещата знам само,че не искаше да казва на свекъра защото щял да се разстрой и това неможело да е истина. Девер ми също ни упрекваше ,че на едно почти пет годишно дете сме казали жестоката истина.Общо взето не искаха да повярват,но не са ни създавали проблеми и не са си натрапвали мнението.Можеби защото не сме живеели заедно а бяхме и в различни градове.Лошото е че те не съумяха да кажат на племенника,за увреждането на Вики и когато ни дойдоха на гости и видяха,че той е спрял да ходи ни упрекнаха,че детето им щяло да се стресира. Общо взето го гледаха като извън земен и след десетина минути си тръгнаха. След  това нещата се оправиха. Свеки не иска да го гледа и пет минути. Когато  се налага ги оставяме двамата сами,а ако е за по-дълго мъжа ми я докарва в нас без обяснения . То и когато е при тях те пак сами се отглеждат,единствено да знаем ,че не са съвсем сами.Вече четири години е на количка и преди няколко дни за първи път сме го завели с нея у свеки. И друг път сме я карали но не сме я сваляме от колата. Не съм наблюдавала дали им е било приятно но ми е все тая след като на детето ми е добре.
Виж целия пост
# 7
Здравейте мили мами моето дете е с епилепсия и е на две годинки още не ходи самостоятелно и казва само няколко думички.Моите родители и брат от както се е родил са зад мен плътно и винаги ми помогат особено брат ми е по-цял ден с мен.Да и тях ги боли особено майка ми но въпреки това винаги ми дава кураж и ме кара позитивно да мисля и ме успокоява за което не мога да и се отблагодаря цял живот.Доколкото свекърва ми не е виждала детето от една година и не се интерсува от него защото миналата година един лекар ни беше казал че може да се наложи операция в чужбина и съпруга ми и беше казал че ще ни трябват много пари и да ипокетира къщата тя го отряза най-брутално и му казала че нямала намерение да живее на улицата да сме се оправяли имало е фондации абе тя е жив урод.А на навън като излезнем хората виждат че е голям а още не се пуска сам да ходи и ме питат и аз най-спокойно им казвам на който преценя да кажа какъв е проблема и че малко по-малко ще се оправим и има напредък само трябва търпение и воля не ме срам че детето ми е по-различно и много си го обичам гордея се с моя син и гледам да мисля все позитивно и само напред и да не се обръщам назад.УСПЕХ
Виж целия пост
# 8
Алекс55, не трябва да изпитваш чувство за вина, че детето ти е специално, защото нямаш вина за това. И никой няма право да те упреква. Правилното поведение на роднините според мен е следното: родителите са длъжни да приемат фактите, да подкрепят морално и да помагат на децата си, нали затова са родители; останалите роднини и близки също трябва да научат, че специалните деца изискват повече грижи и внимание, а в много случаи и създаване на стимулираща среда. Тъй че колкото повече от тях се включат в отглеждането и възпитанието му, толкова по-добре ще е за детето, а също и за майката и таткото, които са подложени на изключително голямо психическо натоварване и стрес. Единствената причина да не споделите директно, а да търсите начин да подготвите предварително родителите си, както и останалите близки, може да е тяхното нестабилно здравословно състояние - сърдечни проблеми, прекарани инфаркти или нещо друго. Ето защо ти имаш пълно право да даваш само  толкова информация за проблемите на детето, колкото сама прецениш, имаш право както да говориш, така и да мълчиш. И още нещо накрая, специалните деца по мое мнение се превръщат в своеобразен критерий за истинските ценности, за това кой какъв е, кое е добро и кое е лошо, кое е истина и кое – лъжа, в този смисъл те са едни добри вълшебници – защото привличат към себе си доброто и отблъскват лошото.
Виж целия пост
# 9
Алекс55, регистрирай се тук за да можеш да си споделяш с нас и да ти пишем и ние!
Права си, че ситуацията е още прясна и знам как се чувстваш, аз бях така с второто си дете и много трудно излязох от депресията, която ме обхвана, даже бих казала, че още нося последствията. Но искам да ти кажа следното, не се товари допълнително с грижи, това че не казвате и се чудиш как да постъпиш допълнително терзае и без това болната ти в момента душа. Можеш спокойно с твоите родители да поговориш и тогава може и да спре този отчет, който даваш по телефона, Най-малкото, можеш спокойно да помолиш да те оставят на мира и да не те товарят допълнително с такива въпроси и обяснения как са други деца и т.н. Ако се притесняваш от въпроси и живееш с мисълта, че един ден ще започнат, ти в момента се товариш и с тия терзания. Разтовари ги, можеш да се изненадаш приятно от реакцията на близките си. И моя съвет е точно такъв, няма нужда да се тръби, че с детето нещо става, но на най-близките можеш да кажеш, като им определиш твърдо, че ситуацията ти е много болна и не искаш въпроси, а само подкрепа. Смятам, че така или иначе, дори да се получи фал при споделянето, ще знаеш че този момент е преодолян и зад гърба ви. Стискам палци на детенцето ви, дано се пребори с всичко и ви зарадва много.
Виж целия пост
# 10
Реагират различно - от пълно отрицание "Абе мани ги тия доктори, на детето нищо му нема, я как хубаво вика "баба", на комшийката братчеда е проговорил на 6 години и сега кво му е".... до вайкане и даване на акъл за този и онази специалист.
Според мен много зависи от това, как ще се представи заболяването пред хората. То важи не само за роднини, а изобщо. Детето ми се роди с цепка на небцето, разни "специалисти" допуснаха с него всички възможни грешки, лежа по болници, получи повече стрес, отколкото грижи, до 9 мес. е хранено през тръбичка в стомаха. Сега е оперирано успешно, но не иска да говори. Ами то не е виновно, че е такова, ако един от нас преживее същите неща, ще се скъса да се оплаква, а малкият се усмихва... И така, на всички казвам, че терапията за детето е любов и грижи, а ако някой нещо си позволява да коментира недоброжелателно, много му здраве, правя си съответните изводи и толкоз.
Виж целия пост
# 11
Реагират различно - от пълно отрицание "Абе мани ги тия доктори, на детето нищо му нема, я как хубаво вика "баба", на комшийката братчеда е проговорил на 6 години и сега кво му е".... до вайкане и даване на акъл за този и онази специалист.
Според мен много зависи от това, как ще се представи заболяването пред хората. То важи не само за роднини, а изобщо. Детето ми се роди с цепка на небцето, разни "специалисти" допуснаха с него всички възможни грешки, лежа по болници, получи повече стрес, отколкото грижи, до 9 мес. е хранено през тръбичка в стомаха. Сега е оперирано успешно, но не иска да говори. Ами то не е виновно, че е такова, ако един от нас преживее същите неща, ще се скъса да се оплаква, а малкият се усмихва... И така, на всички казвам, че терапията за детето е любов и грижи, а ако някой нещо си позволява да коментира недоброжелателно, много му здраве, правя си съответните изводи и толкоз.
ще се подпиша и с краката зад тези думи
ако представим тъжно и безкрайно злокобно нещата и реакциите ще са такива...
всъщност при втората ми проблемна бременост толкова гледах да опростя нещата пред другите...и себе си, че чак някои не вярваха колко реални са опасенията бебето и да не оцелее....е това осъзнах доста по-късон, но е вярно - както го кажем, има вероятност и така да бъде чуто и възприето

успех и дано намериш пътя си...
ИГИ и другите са прави и за едно - колкото и да  е страшно нещо нали знаеш "на страха очите са големи"...та може да се окаже, че твоите опасения са преекспонирани
Виж целия пост
# 12
Какво да кажа, не че не ми се натяква пак като вид "акъл да дават", че детето ми е така, защото аз съм правила нещо нередно според тях или пък не съм правила това, което е редно, в общи случаи приемат я такава какво си е, но все пак не могат да стигнат до същината на нашите трудности и колко е трудно да гледаш такова дете.
Дразнят ме родители или баби, които веднага се нахвърлят с груп тон по Гери, когато направи беля - дръпне косите, плитките на някое момиченце..
Виж целия пост
# 13
Детето ми е различно.Прави впечатление естествено.И докато роднините са в неизвестност за проблема - си мислят, че ние не взимаме мерки и детето е в риск.Преди време беше писала тук една жена, че снаха и не обръща внимание, че внучето и има проблеми.Дали наистина снахата не обръща внимание, или просто не е информирала свекърва си за проблема?????????
Роднините се тревожат правейки сравнение с другите деца и вероятно споменават децата на съседите с цел да ни обърнат внимание.

Когато ги информирах за проблема - всеки от тях реагира според мозъчния си багаж.Някои от тях обиколиха врачките да развалят "сигурната магия", някои от тях обиколиха църкви и манастири, някои от тях потърсиха всичките си познати лекари за консултаций.

След като се разбра, че магий няма, няма и традиционно лечение, едните се скатаха максимално, и съобщиха, че не могат да помагат.Другите се мобилизираха и се опитват.

Но поне спряха да ме обвиняват, че съм лоша майка и състоянието му е вследствие от некадърноста ми.Вече не позволявам да ми дават акъл и аз диктувам правилата за начина му на отглеждане .Примириха се.
Виж целия пост
# 14
искам да кажа 4е най-ве4е зависи от родителите тоест как те ще го видят от своя мироглед.Нашата бебка има киста в мозъка и това го разбрахме през 8 месец на бременноста естествено 4е казахме и на бабите.Докато свекървами ми обясняваше колко трудно щяло да бъде да отглеждаме дете с оврейдане майка ми ми каза 4е независимо какво ще стане то е нашето дете и винаги ще си го оби4аме. То4но поради тази при4ина си извадих това заклю4ение независимо какво ще стане аз винаги ще давам оби4та си на бебка и ще бъда колкото се може по силна въпреки 4е по някой път ме напускат и силите и вярата 4е нещата ще бъдат добре но се опитвам да бъда силна. В крайна сметка това е моето дете плод на любовта ми и не бабите ще го отглеждат а ние родители те му. Според мен най- важното за детето бебето е да се 4уства сигурно и оби4ано в средата която се намира и то4но това ще му помогне да се 4уства добре.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия