За ревнивите мисли...

  • 4 241
  • 54
Не знам как да го формулирам...На някоя от вас дали се е случвало нещо подобно:От няколко дни съпругът ви обядва в заведение,близо до работата му и вие да си мислите:дали не ходи заради някоя сервитьорка;ако работи с хора,дали не се вижда служебно с определени клиентки по-често;и др. подобни.Веднага уточнявам,че не съм имала поводи за ревност,нито съм правила проверки.Просто понякога ми минават такива мисли през главата.Не ми е приятно,но не мога да го преодолея.Съпругът ми ме обича,по няколко пъти на ден се чуваме, и си го казваме,не е от мъжете,които много се заглеждат или правят коментари,така че видимо нямам причина за тези мисли.Но ги има.Би ми било интересно вашето мнение.И дали на вас ви се случва нещо подобно,или аз нещо не съм в ред... Simple Smile
Виж целия пост
# 1
Много си си в ред даже  Simple Smile
На повечето хора се случва да се тревожат за такива неща. Не в ред щеше да си, ако примаш съпруга си за даденост и смяташ, че не е възможна до кривне. Още повече, че разсъждаваш съвсем критично за мислите си - че не са породени от някакви реални действия на твоя човек, а от собствената ти глава.

Но, до колкото разбирам - тези мисли те измъчват, появяват се изневиделица, натрапчиво. Това е неприятно - и на мен ми се е случвало, дори не само по повод ревност.

А, между другото, казват, че хора, които се измъчват от ревностови пристъпи, сами са доста склонни към изневяра или вече дори имат неосъзната готовност да го направят. Един вид - като знаят себе си, тревожат се, че и другите са така  Grinning
Не казвам, че това е твоят случай, де  Laughing
А би ли споделила с мъжа ти тези терзания? Може и да помогне за известно време, а той сигурно ще се почувства поласкан.
Виж целия пост
# 2
Ако всичко е както описваш,аз не бих се притеснявала. Вероятно в това заведение му е приятно да обядва,вместо със сандвич на крак. А и винаги можеш да го попиташ с кого и заради какво ходи,но по деликатен начин.
Виж целия пост
# 3
Може просто да му е вкусна храната.
Но иначе ми става ясно за какво говориш.
Случвало ми се е, дължало се е на ниско самочувствие, по принцип за мен ревността е точно това.
Не е задължително да се базира на външен вид, може да е на чисто душевно-интелектуално ниво.
Ами ако не съм достатъчно забавна? Достатъчно добра, дали не съм твърде груба и да го отблъсна и да иска да си намери някоя, която се държи по-добре с него? Дали съм достатъчно умна и следователно интересен събеседник?
Помисли си какво те тормози и си оправи самочувствието. Wink
Виж целия пост
# 4
и на мен миксе случва ито доста често, но при мен имат почва тези ревниви мисли
,което е по-лошия вариант
АЗ несе упреквам за това че си го мисля, а за това че ми тежи и то много ...............
Виж целия пост
# 5
Най-подозрително би ми се видяло, ако ми се обажда по няколко пъти на ден за да ми каже, че ме обича.
Виж целия пост
# 6
Съгласна съм с теб,Misty.Аз по принцип съм си такава,вечно съмняваща се във всичко.И в себе си ,в това число.Не се имам за грозна,според общоприетите стандарти,все още разговаряме много, винаги ми е казвал,че му е приятно да се прибира в къщи,събота и неделя винаги сме заедно или с децата някъде.Нямам поводи за подобни мисли,но май наистина постоянно се съмнявам в себе си.РЕНИ,той се обажда например на обяд ,за да ме попита как ми е минал деня до тук,или пък вечер,преди да се прибере от работа,за да попита дали не е нужно да купи нещо за в къщи,което съм забравила.Не виждам нищо подозрително в това.Пак повтарям,че той не ми е дал никакъв повод за ревност.Това са мои мисли,които не бих искала да имам,но не мога да преодолея.Saule, споделяла съм с него понякога.Винаги е бил много внимателен.Просто се чудех дали и други имат моите мисли и притеснения.
Виж целия пост
# 7
Мисля че на всеки човек понякога минават такива мисли през главата. Дори и да няма основание. Съвсем нормално. Важното е да не се превръщат във фикс идея и да се запази границата на разумното.
Виж целия пост
# 8
Най-подозрително би ми се видяло, ако ми се обажда по няколко пъти на ден за да ми каже, че ме обича.
И мен това би ме накарало да се замисля. Peace
Виж целия пост
# 9
аз лично съм много черногледа по този въпрос,просто защото ми се е случвало на ДВА пъти,с двама човека на които съм вярвала безрезервно,но напълно нормално е според мен да се чувате по телефона докато сте на работа,аз просто вече не вярвам на никой и знам кога има проблем,колкото и самоуверено да звучи
Виж целия пост
# 10
Аз пък не бих се усъмнила в честите обаждания, по простата причина, че мъжете са различни. Има такива, които звънят за всичко, от скука, дори ако щеш от мерак той теб да проверява къде си и какво правиш, не е нужно веднага да е гузна съвест. Моят ми звъни минимум по веднъж на ден, в обедната почивка, просто някаква традиция и аз не знам защо. Да пита какво правим с детето, навън ли сме, как сме... А след работа още веднъж, за да пита да купи ли нещо на идване. В изневери не се съмнявам грам. По-скоро той да ме проверява, защото той е ревнивият, хаха.
Виж целия пост
# 11
абе то не е само до ревност
Виж целия пост
# 12
Според мен, краси.мира всичко е в главата ти, щом и си признаваш, че се съмняваш във всичко? А неувереността върви често ръка с ръка със страха, от това да останеш сама и т.н. Може да опиташ по обратния ред: Предолей първо страха, а после ще се почувстваш по-уверена в себе си и оттам ще си повишиш самочувствието.
Виж целия пост
# 13
нормално е да ти минават такива мисли,човек,когато обича винаги ревнува,и с повод и без.
разбира се,гледай да не преминаваш границата и това да стане натрапчива идея.
Виж целия пост
# 14
според мен се доверяваш изцяло на даден човек и изобщо не трябва да допускаш такива мисли,иначе както има една приказка,като мислиш постоянно за нещо,то ще вземе да стане,така че,по-самоуверено и горе главата
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия