Помогнете ми да разбера какво е това да имаш бебе?

Факта, че се опитваш да изясниш за себе си този въпрос говори, че не си толкова малка. Аз лично опитно установих какво е да имаш бебе (въпреки, че родих на 33), също като теб не съм имала никакви допирни точки с бебета и малки деца.
Специално по въпроса ти. Няма еднозначен отговор какво е да имаш бебе. Децата са различни, с различни характери, настроения, нужди и желания. Имат обаче много общи неща. Първо бебето и детето изискват почти постоянно внимание. Докато са още съвсем малки имаш едно 5-6 хранения, едно постоянно сменяне на памперси, стерилизиране на шишета, помпи и т.н. Може да се каже, че в първите месеци времето ти е ангажирано почти до дупка. Е, ако имаш късмет да попаднеш на спокойно спящо през нощта бебе като моето поне можеш да се наспиш. След 5-6 месеца храненията се разреждат, но започва нуждата от сокове, пюрета, каши и т.н. Времето за занимаване с бебето не се намалява, защото то вече е жизнено, енергично и му се играе. Но поне лежи на едно място. Защото малко след това бебето вече е проходило и се започва едно тичане след него - и за игра и за негова безопасност. Общо взето това продължава през целия следващ период като колкото по-голямо става с толкова повече неща трябва да се съобразяваш. Идва периода на собственото мнение, периода "няма!!!" и т.н. При добро желание на година и половина го даваш на ясла и ти се освобождават няколко часа. Но пък вечер ти се разказва играта докато изхаби останалата му енергия. През цялото време се занимаваш с неща като болести, закупуване на дрехи, козметика и др. под, които освен че са скъпи, но и траят много малко време, защото растат бързо.
В общи линии това е положението. От момента, в който добиеш дете нещата започват да се въртят около него. От там нататък то е на първо място и всички се съобразяват с него. Ако имаш късмет и успееш да го направиш добро и послушно дете притесненията ти са много по-малко. Но при всички случаи животът ти се променя тотално и безвъзвратно. Естествено това е съпроводено с много прекрасни изживявания и определено си заслужава.

аз бях в твоето положение и сега съм най-щастлива на света

Само да допьлня, че на мен много трудно ми беше с безсьнието и коликите в началото. Не винаги имах помощ, таткото гледах да поспи през нощта, защото има много напрегната работа и с това ставане нощем на всеки 3 часа бях направо като призрак... не можех да си отворя очите. Особено когато коликите продьлжават не само дни, седмици, а месеци... Малката започна да спи по цяла нощ на около 7 месеца, които ми се сториха безкрайно дьлги. И все пак трудното минава и се забравя, остават само хубавите моменти в спомените ни! 

Животът ти се променя на 180 градуса. Като се замисля, изцяло към добро и хубаво.
Разбира се, има трудности. То с всяко ново нещо, докато свикне човек, може да срещне трудности, но има ли желание, ще се справи успешно. По - важното е да не приемаш нещата със страх от към страната на това, че животът ти ще стане по-труден, а по - смислен. Детето е най - големият смисъл в живота.
Но не изпитваш ли желание към този момент да се отдадеш изцяло на майчинството, по - добре изчакай, дайте си още време, то е пред вас. На сила хубост не става. Не си ли взел решение да се отдадеш на детето, тогава според мен ще ти бъде по - трудно, защото с всичко, което правиш ще трябва първо и предимно с детето да се съобразяваш.
Иначе всяка възраст си има своите особености. Хората са казали - малко дете, малки проблеми, голямо дете, големи проблеми .
За мен това да имам бебе, означава пълно себе отдаване. Отдадох се на детето ми изцяло 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Хубавата ми работа се замести с гледане на малкия, кафенетата се заместиха с разходки и детски площадки, нощните заведения почти съм ги изоставила, срещите с приятелки също.

Ако го искаш - няма неприятна страна. Всичко, свързано с бременността, раждането и отглеждането са еднакво приятни.

Да имаш бебе е като да гледаш сърцето ти да се разхожда отделно от теб.  Толкова го обичаш, че на всичко си готов за него. Недоспиването, коликите, зъборастежа - нищо не ти тежи, сравнено с щастието, което ти носи детето. 
Лично аз и мъжа ми си го представяхме много по-трудно, а то се оказа много забавно. Предполагам обаче, че трудното предстои. 

Първото си дете родих на 18г.Искахме го и не съжалявам.
Трудности има,но всичко минава и остават само хубавите моменти   
Сега ми е много по трудно с големите    Хората са казали - малко дете, малки проблеми, голямо дете, големи проблеми.

да имаш дете означава да си БОГОПОМАЗАН
Това е най-голямата и най-безценната привилегия на света 

Желая ти тази богословия!

boto е обяснила много ясно и изчерпателно практическата страна на нещата.Няма еднозначен отговор на въпроса какво е да имаш бебе,що се отнася до емоционалната страна.Всяка жена по различно време осъзнава готовността и нуждата да бъде майка.При някои тази нужда не идва никога,но така както чета ти не си от тях.Ако наистина си осъзнала,че вече си достатъчно зряла да поемеш отговорността за един малък беззащитен живот,нищо не може да те стресне.Ако имаш подкрепата на близките ти хора-съпруг,родители,приятели-тогава няма от какво да се боиш.Именно те са хората,които ще те подкрепят,когато ще се почувстваш слаба,а повярвай ми,такива моменти няма да липсват.Ще има мигове,в които ще искаш да захвърлиш всичко е да избягаш,даже за малко,в които ще изпадаш в паника,че няма да се справиш.Особено когато детето плаче,а ти по никакъв начин не можеш да разбереш какво му има и да му помогнеш.Но...всичко се преживява.Успех,мила,и дано скоро да ни зарадваш с новината,че ще ставаш мама. А ако не скоро,когато му дойде времето.  

Питай майка си де

Момичетата вече са обяснили доста изчерпателно какво е да имаш бебе Трудности има най-различни, но една усмивка, едно мамо или целувка от малкото ми едногодишно момиченце ме кара да забравя всичко на света и да се чувствам невероятно щастлива, че я има в живота ми. Като се има в предвид, че никога не съм имала контакт с малки деца и общо взето не ги долюбвам

Ако си готова да се откажеш до голяма степен от времето, което досега си отделяла за себе си, за любимия си, за приятелите си...то тогава си готова да станеш майка. Наистина усещането е неописуемо, но и себеотдаването е огромно. След това трябва да си готова да си на разположение на малкото човече почти непрекъснато / да не кажа непрекъснато!/ и да му отделяш страшно много внимание, защото то има нужда от любов, внимание и нежност.
Аз мисля, че ако не си поживяла достатъчно, както и мъжът ти, няма закъде да бързате. Пък ако стане, значи така е трябвало и много бързо ще разбереш какво е щастието всъщност!

Какво е да имаш бебе ли? Ами поне за мен първите няколко месеца означаваше по 3-4 часа сън на денонощие в добрите дни. Аз родих с операция, но нямах и ден почивка за да се възстановя. Моето бебе плачеше по няколко часа без прекъсване и след поредната обиколка на стаята с него на ръце ми е идвало да си тегля куршума, не ми се живэше направо от умора. Плюс това за разлика от щастливите малки бебета които си гледат умно в една точка от количката, моето не понасяше количка и сложа ли го там се дереше като че го колиш, същото важеше и за столчето за кола. Не един и два пъти съм спирала по средата на магистралата за да го взема, защото имах чуството че ще се задуши от плач. А колко дни и нощи и съм плакала с него. Това което не очаквах е че всъшност няма значение вече аз от какво имам нужда, на първи план е ТОЙ. Знаех че има много грижи покрай едно бебе, че му се отдаваш изцяло, но не осъзнавах до каква степен наистина нямаш време за себе си, до момента в който се прибрахме в къщи с малкото вързопче. Първата вечер беше най-кошмарната в живота ми. Бебо плака цяла нощ и повръща нон-стоп. После се оказа че има рефлукс. Да не говорим за притесненията, да го храня по схема или на поискване, сега ли да го преобуя или после, да го извеждам или още е малък и хиляди подобни. Сега да не се стреснеш че само такива моменти има. Идва момента разбира се, в който детето те поглежда с онези очи и знаеш че ти си най-важната в неговия живот, моменти когато те прегръща с малките си пухкави ръчички и момента когато казва - мама, с цялата любов на света събрана в малкото детско гласче. И ето тези моменти заличават за секунди всичко друго, което ти се струва тежко и непосилно, зареждаш се с нови сили и енергия и започваш пак от начало. Неимоверно е щаститео да имаш дете, но и неимоверен е компромиса, който правиш със самия себе си. Заслужава си обаче от каквото и да си се лишил 

От наблюденията,които имам вече съм разбрала,че всяко бебе е различно/едно суче,друго не/едно спи нощем,друго се буди по 10 пъти/едно е кротко,друго се дере и идея си нямаш за какво-просто причини много/,а и много зависи всичко това как ще ти се отрази раждане,недоспивани,стоенето предимно в къщи,дали ще има някой да ти помага и прочие важни фактори.Хубаво е ,че си задаваш такива въпроси,но докато не се изпита...На мен преди това ми изглеждаше лесно,а после... Но гледах моя приятелка,която живееше с майка и баща си и те мн. помогаха или тя не се оплакнаше.