Как наказвате децата?

  • 5 595
  • 21
Как наказвате децата си и кой според вас е най-ефикасния начин за наказание (забрани, лишаване от нещо, шамарчета, разговори, ...)? Смятате ли, че наказанието зависи от детето и на различните деца повлияват различни наказания?
Виж целия пост
# 1
Според проявите. Шамарчета е яла, но по дупето, караници и скандали е отнасяла. С наказанията не ме бива- не издържам на ответната реакция.
Негативните реакции от моя страна са за определени неща, на които държа, а те се нарушават.
Виж целия пост
# 2
 Наказанията зависят от провиненията и двамата са яли бой, имаме си един два случая с бая сериозно натупване Embarassed. За пример, ще ти дам, Момчил, който въпреки всички забрани да се доближава до контакти и да включва нещо в тях, когато бяхме в майка ми, от някъде изнамери изгризания от Дарт(кучето на майка ми ) кабел т.е. остатъка от кабела на една маша и го пъхна в контакта. Резултата беше огромен трясък и падането на всички бушони, тогава абсолютно съзнателни си го набих, като най-безсърдечна майка, но и на него му дойде, доста отрезвяващо, защото бая се беше стреснал.
 Принципно, наказанието, трябва да съотвества на възраста на детето, ако е на 2 години- две минути, не че не може повече, но няма никакъв ефект.
 При нас, наказанията се степенуват, имам си основни правила, които държа да се спазват, взависимост от разлигавеността на от срещната страна, прилагам и наказанието. Забраната да се прави нещо в бъдеще определено няма особен ефект, това е номер, който минава при Димана, но тя е вече много голяма Laughing
 Аз използвам забраната за нещо ,което се прави в момента, било то занимание с нещо или играчка, при определено поведение се прибира директно или се спира.
 А за разговорите, винаги ги има, независимо от наказанието или реакцията ми, след това си говорим с "Разбираш ли, защо реагирах така......."
 И най-важното е винаги да казваш, че ги обичаш, никога едно дете, не трябва да свързва поведението си с любовта на родителя, то трябва да знае, че винаги е обичано Laughing и също така, независимо от повода за каране и тн., при нас нещата приключват с едно голямо гушкане и сдобряване Hug
Виж целия пост
# 3
Хмммм... наказвам Гери до леглото /в ъгъла/ права и й повишавам тон - НАКАЗАНА СИ!!!
Тя започва да реве, а на мен ми е толкова смешно, че не мога да запазя строга физиономия като я гледам, какви муцуни прави сърцераздирателни. След 1 мин. отивам при нея и й викам - "Размисли ли, Гери!?"  Laughing и тя свила устичка на фунийка тръгва из стаята, все едно нищо не е станало Laughing. Но пък ми прави впечатление, че докато не отменя наказанието, не мърда от ъгъла, стои там и реве... тя ли не разбира, тя ли...
Общо взето, се очертавам много НЕстрог родител и това ме стряска понякога, защото като порасне и ме види, че се хиля за всяка нейна постъпка, незнам как ще ме възприема. Само че да не дърпа дявола за опашката Joy, че ако подивея наистина ще я опаткам и окото ми няма да мигне. На теория мисля, че малко строгост за децата, не е излишна, иначе стават оле-мале...
Виж целия пост
# 4
Ох, идея нямам кой начин е най-ефикасен.

Понякога шляпвам Дари по дупето /с памперс/ и това предизвиква само смях. До сега веднъж ме е изкарвала от равновесие само, но не я ударих, нито й повиших глас, а я занесох до банята и й измих лицето със студена вода - спря да истеричи.

Незнам дали бих я ударила, мен никога не са ме удряли, ако не броя два случая със книга и бележник, та не съм много сигурна какви са последиците от боя. newsm78

Стремя се да не я ограничавам и общо взето може да пипа всичко без контактите /нищо, че са с предпазители/ и книгите ми, другите ценни неща са още недостижими.

Изумявам, защото напоследък /откакто навърши 1 год./ е станала ужасна - не стане ли нещо на нейната реве, крещи, удря си главата и изобщо цирк. Казала съм да не й обръщат внимание, защото като видя какъв ужас предизвика у баща й това, че си блъска главата в пода започна с видимо задоволство да удря още повече.

Голяма мъка ми е това със забраните и наказанията, така че с радост ще следя темата.
Виж целия пост
# 5
олеле, хич ме няма по принципите, а се старая или поне се опитвам..
шамари е отнасяла каката, а малкия още по памперса го шляпаме..
иначе съм върл противник на физическите наказания, но понякога не издържам Embarassed..иначе крещя като сврака, но полза няма..още не сме наказвали, рано ни е според мен..до тук всичко ми е грешно, т.е. обратно на това, което съм мислила, че трябва да бъде възпитанието.. Rolling Eyes
много ме е страх отсега, какви ли хора ще извъдя..дано да са добрички  newsm78
Виж целия пост
# 6
Как наказвате децата си и кой според вас е най-ефикасния начин за наказание (забрани, лишаване от нещо, шамарчета, разговори, ...)? Смятате ли, че наказанието зависи от детето и на различните деца повлияват различни наказания?

Много са ти малки бебоците за наказания! Иначе според мен си зависи и от детето и от ситуацията. Аз съм от върлите противници на физическото наказние, обаче с голям срам ще си призная, че съм шляпвала. Embarassed Ако я шляпна (съвсем леко) по ръчичката или отзад не използвам сила, но тя веднага започва да плаче!; всъщност като си играем и се глезим я шляпвам доста по-силно и по краченцата и по дупето, а тя се радва и се смее, така че не е болка причината за реакцията й, а смесено чувство за обида и вина. Но моето дете е вече голямо и разбира.
Като изключим редките случаи, при които съм я шляпвала, най-тежкото наказание е да я изолирам в хола на един стол, к. се казва "стола на лошото дете". Преди да я сложа там обаче и давам възможност да поправи поведението си. Ако продължи да е палава отива директно на стола. Там я държа 3 минути (колкото години, толкова минути) и след това я питам защо е била там и държа да ми се извини.
Понеже от 2 години си стоя вкъщи и си прекарвам времето с нея, имам достатъчно впеатления за да направя извода, че моето дете е палаво, когато му се спи, когато е болно, т.е. когато нещо не е наред. Затова понякога  ако не ме слуша през деня я наказвам да си легне в леглото и затварям вратата на стаята и. Обикновено след 5 минути е заспала!
Аз прилагам и метода на отнемането наиграчка (или некупуване) на нещо; но както казах, всичко зависи от ситуацията.
За мен са важни няколко неща: да бъда справедлива в наказанията си (ако съм сгрешила и се извинявам); да и дам шанс да си коригира поведението преди да я накажа; да и дам възможност да разбере защо това, което е направила е лошо; да се извини на мен или на човека, когото е наранила. Това, което отчитам като своя грешка, но ми е трудно да коригирам е емоционалността си. Не е нужно да избухваш и да наказваш веднага, но понякога забравям да броя до десет, понякога съм по-строга отколкото трябва, а понякога прощавам без повод.
Виж целия пост
# 7
И аз като Ерика, според ситуацията. Винаги се опитвам първо с добро да се разбера с нея - говоря, обяснявам, дори казвам "Моля те, ако обичаш", но просто има моменти когато не издържам и шамаросвам. Особено за неща, за които многократно съм повтаряла, че не трябва така. До наказания не прибягвам, просто защото изобщо не ме слуша, продължава да си прави каквото си иска. Трябва да призная че изобщо няма страх от мене, дори когато пошляпвам дупето. Доста ми е трудно да се оправям.
Виж целия пост
# 8
Как наказвате децата си и кой според вас е най-ефикасния начин за наказание (забрани, лишаване от нещо, шамарчета, разговори, ...)? Смятате ли, че наказанието зависи от детето и на различните деца повлияват различни наказания?

ти нещо се шегуваш с тая тема май Shocked Rolling Eyes newsm78като гледам лентичките ти.... #Crazy #Crazy #Crazy
Виж целия пост
# 9
Как наказвате децата си и кой според вас е най-ефикасния начин за наказание (забрани, лишаване от нещо, шамарчета, разговори, ...)? Смятате ли, че наказанието зависи от детето и на различните деца повлияват различни наказания?

ти нещо се шегуваш с тая тема май Shocked Rolling Eyes newsm78като гледам лентичките ти.... #Crazy #Crazy #Crazy


Защо? Жената се подготвя предварително. Не виждам нищо лошо в това да посъбереш информация.
Виж целия пост
# 10
Защо? Жената се подготвя предварително. Не виждам нищо лошо в това да посъбереш информация.
Бе тя нека да събира информация, ама според мен и предстои сблъсък с бебешкия пуберитет.
Аз лично докато бяха на възрастта на твоето по голямо дете наказвах с плясване по ръката ако вършат нещо което не трябва - или по скоро пипат където не трябва.
Каката определено вече е голяма за пошляпване и сме на вълна разговори с много дълги обяснения, гушкане и рев от 2 страни Embarassed. Понякога ако трябва да съм по строга, но без шамари махам четенето на приказка за лека нош, което  води до дискусия ама защо и пояснения. Обикновено се съгласява, ама нали съм от надарените Wink да пояснявам.
Не се притеснявай ако ти натежее някой път ръката. Едва ли има мама която да не е плясвала в голям яд детето (гарантирам ти че после всички ни е гризала съвестта), ама като не ти издържат нервите в определен момент и .... хоп, станала белята.
Не се тормози, като му дойде времето ще видиш кое работи при твоите деца и кое не.
Всички те си имат характер и рано или късно го показват.
Но най важното от твоя страна е да си последователна. Няма днес така , а утре инак.
Децата се объркват от това и стават"лоши", а всъчщност лошите сме ние че сами проваляме възпитанието им.
Виж целия пост
# 11
зависи от възрастта на детето (някъде до 2 години не може да разбере за какво го наказваш) и дали провинението е нещо, което може веднага да се спре. Например, ако се тръшка, мрънка, или пипа където не трябва (моята маймунка е на 2г3 м), например, броя до 3-и после-тайм аут в стаята си (толкова минути на колкото е години). Ако прави нещо лошо за първи път, си обясняваме защо е лошо, но след това гледам да не се уливам с обяснения-тя не е глупава и усеща кое е позволено и кое не. Като започне да разбира повече, ще трябва малко по-друга система от наказания -отнемане на привилегии и подобни- но ще сме малки. Иначе, имало е няколко пъти, когато ме е вбесявала достатъчно, за да я плесна, но това няма никакъв възпитателен ефект, и даже не го броя като наказание, а като нерви и глупост от моя страна.
Виж целия пост
# 12
Честно казано напоследък се обърквам  Confused Embarassed
Досега си мислех, че съм твърдо против боя, и обясненията и убежденията обмислени, според възрастта са най-доброто решение, обаче вече не съм сигурна  Confused Sad
Виктор уж не е много изключително, а само нормално за момченце палав, обаче на моменти направо ме изкарва от кожата - не искам да го удрям, обаче някой път може да не ми издържат нервите, за което горчиво ще съжалявам.
Преди няколко дни ме докара до истерия почти, а аз съм направо много спокоен човек. Хвърля разни неща по компютъра и по прозореца - коли, кубчета, после чашата със сока си, и след 100 тона обяснения, му се развиках, после го плясках няколко пъти през ръцете и накрая май трябваше да го набия, а аз се разплаках... И детето дойде да ме гушне - както аз го гушкам, когато плаче...

Сякаш ме изпитваше... А аз не издържах изпита и той прояви снизхождение и ме гушна... И оттогава нищо не е хвърлял.
Не знам вече...
Виж целия пост
# 13
Вярно е, че децата ми са малки, но си мисля как е правилно да се реагира. Освен това каката много добре разбира за какво става въпрос, нищо, че не може да си оправи лафа  Wink Скоро баща й й опъна ухото, защото съвсем нарочно и умишлено хвърли нещо на пода, след като й бяхме обяснили, че не бива да го хвърля. Та тогава се замислих...
Виж целия пост
# 14
Не е лесно да издържи човек на непрестанните бели на малчовците.Аз мой калпазанин когато не ме слага в уши и обясненията не помагат,а то в тази възраст май изобщо не помагат Sad го изкарвам в коридора за минутка и затварям вратата и той не влиза ,а реве пред вратата на хола и като я отворя все едно е друго дете-засега това действа .Е понякога в пристъп на умопомръчение от моя страна е отнасял и по-някое шамарче Embarassed,но май без това не може newsm78
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия