кажете едно 13годишно момче колко и как трябва да се контролира,понякога си мисля,че трябва да отпусна юздите,друг път ,че нося голяма отговорност и повече контрол не вреди,а пък детето иска свобода,да скъса пъпната връв,ама на мен не ми си иска
Виж целия пост
трябва ли да контролираме децата
- Публикувана: 20 юни 2008, 14:09 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2008, 10:02 ч.
# 2
20 юни 2008, 21:56 ч.
Едно дете трябва да се контролира независимо от възрастта.
Не да се обсебва, не да му се седи на врата.
А пък и възрастта около 13-14 година е доста "опасна" за едно дете.
Виж целия пост
Не да се обсебва, не да му се седи на врата.
А пък и възрастта около 13-14 година е доста "опасна" за едно дете.
# 3
20 юни 2008, 22:50 ч.
Контролът постепенно приема формата на отговорност, която детето се научава да поема. Не случайно голямата ми дъщеря (също на 13) се оплаква, че така извъртам нещата та хем тя сама да вземе решение, хем и да си носи последствията за направения избор. Това също е форма на контрол - давам й свобода, защото я познавам и знам какво ще избере. Когато обаче на хоризонта виждам тежки последствия от твърде вероятно нейно решение, предпочитам аз да имам последната дума. Винаги се обосновавам пред нея и тя разбира или поне се съгласява. След време става ясно, че не съм я ограничила напразно.
Та контролът зависи от зрелостта на детето, а също и от зрелостта на родителите - все някога трябва да предадем юздите в техните ръце.
Виж целия пост
Та контролът зависи от зрелостта на детето, а също и от зрелостта на родителите - все някога трябва да предадем юздите в техните ръце.
# 4
21 юни 2008, 15:13 ч.
Зависи какво разбираш под конторол. Има неща които дори 7 годишния ми син вече решава сам и смятам че така е редно. Както е писала и Янита, все някога ще си вземе пълния контрол над живота. Мисля, че ако това става постепенно хем детето ще се научи да се справя хем няма да ти дойде като гръм от ясно небе абдикацията 
.
Виж целия пост
. 
# 7
22 юни 2008, 12:53 ч.
Ами до осемнадесет поне не може да не ги контролираме, после май им нарушаваме правата.
Виж целия пост
# 8
23 юни 2008, 12:42 ч.
А след 18 , съветваме без да се натрапваме,помагаме ,ако търсят помощ.
Виж целия пост
Зависи какво разбираш под конторол. Има неща които дори 7 годишния ми син вече решава сам и смятам че така е редно. Както е писала и Янита, все някога ще си вземе пълния контрол над живота. Мисля, че ако това става постепенно хем детето ще се научи да се справя хем няма да ти дойде като гръм от ясно небе абдикацията .
.
# 9
23 юни 2008, 13:02 ч.
Докато се сблъскваме по моите стълби ,в моят дом,смятам безсрамно да им нарушавам правата.
Виж целия пост
# 10
23 юни 2008, 14:13 ч.
Моя син е на 14 год. и тази година е кандидат-гимназист. Вие бихте ли избрали гимназия която той не харесва,но сте сигурни,че е по-добрата? Трябва ли да имаме контрол над избора му за гимназия или да се доверим на него?
Виж целия пост
# 11
23 юни 2008, 14:16 ч.
Да,трябва.на тази възраст детето не може да направи само своята преценка.И родителите са тези,които го насочват,предвид способностите му.
Виж целия пост
# 12
23 юни 2008, 14:29 ч.
Говоря от личен опит в тийн годините ми, които не бяха кой знае колко отдавна. Баща ми пряко волята ми избра университета, в който да уча. Беше в друг град, не го исках, раздели ме с приятеля и приятелите ми, а баща ми направо го мразех тогава. Но той не ми оставиха друг избор и отидох. Само след месец там разбрах, че съм попаднала точно на мястото си. Намерих си нови приятели, получих възможно най-доброто образование и среда, израснах като личност и интелектуално. После чак не ми се завършваше и не ми се тръгваше и от града.
Така че правото на личен избор на тийнейджърите, ще ме извиняват, ама аз лично директно бих го нарушила. Човек на тези години е толкова объркан от бушуващите хормони и така незрял, че няма как да знае какво иска и кое е най-доброто за него. Аз лично в момента съм страшно благодарна на родителите ми, че са се наложили и не са ме оставили да си троша главата.
А за 13-годишното си трябва много контрол! Наблюдавам ги около мен какво правят хлапетиите на тази възраст и хич не трябва да им се дава възможност много-много да шават. Също така трябва непрекъснато да им се говори за вредата от наркотиците и за секс само с предпазни мерки. Трудна възраст е, но няма начин. Родителите носят отговорност и съм убедена, че в повечето случаи знаят по-добре.
Виж целия пост
Така че правото на личен избор на тийнейджърите, ще ме извиняват, ама аз лично директно бих го нарушила. Човек на тези години е толкова объркан от бушуващите хормони и така незрял, че няма как да знае какво иска и кое е най-доброто за него. Аз лично в момента съм страшно благодарна на родителите ми, че са се наложили и не са ме оставили да си троша главата.
А за 13-годишното си трябва много контрол! Наблюдавам ги около мен какво правят хлапетиите на тази възраст и хич не трябва да им се дава възможност много-много да шават. Също така трябва непрекъснато да им се говори за вредата от наркотиците и за секс само с предпазни мерки. Трудна възраст е, но няма начин. Родителите носят отговорност и съм убедена, че в повечето случаи знаят по-добре.
# 14
23 юни 2008, 15:21 ч.
Бих избрала училище, което съответства на интересите и възможностите на детето ми, т. е. бих оставила детето да направи своя избор. Доверявам се напълно на децата си, че ще усетят къде им е мястото и къде ще се чувстват окрилени.
Навремето аз сама си избрах гимназията и кандидатствах само там. Моите родители ми се довериха. Макар че не бих избрала СМГ за децата си, повярвах на Виктория, че това е нейното училище, а тя беше едва в четвърти клас. Уверена съм, че и в седми ще знае къде и какво иска да учи.
Виж целия пост
Моя син е на 14 год. и тази година е кандидат-гимназист. Вие бихте ли избрали гимназия която той не харесва,но сте сигурни,че е по-добрата? Трябва ли да имаме контрол над избора му за гимназия или да се доверим на него?
Бих избрала училище, което съответства на интересите и възможностите на детето ми, т. е. бих оставила детето да направи своя избор. Доверявам се напълно на децата си, че ще усетят къде им е мястото и къде ще се чувстват окрилени.
Навремето аз сама си избрах гимназията и кандидатствах само там. Моите родители ми се довериха. Макар че не бих избрала СМГ за децата си, повярвах на Виктория, че това е нейното училище, а тя беше едва в четвърти клас. Уверена съм, че и в седми ще знае къде и какво иска да учи.
Препоръчани теми