Плаче от мен - случвало ли ви се е?

Публикувана: 24 юни 2008, 20:34 ч.
Последно мнение: 3 авг. 2008, 11:28 ч.

1 723
22

24 юни 2008, 20:34 ч.

Здравейте, дами!
Синът ми е на година и половина. Допреди 2 месеца аз сама си го гледах (с таткото), но от средата на април започнах работа. Свекърва ми идна всяка сутрин в къщи и вечер си тръгва. Тя е изключително всеотдайна, много обича детето, много се грижи за него, има чудесен подход към децата.
От известно време забелязвам, че малкото сякаш не държи да общува с мен. Постоянно вика "баба", или пък търси татко си.
Не ме разбирайте погрешно - това не е ревност и не е насочено към бабата, нито към таткото. Просто не мога да разбера защо така детенцето не търси контакта с мен. Аз не му се натрапвам, за да се опита да се "откопчи", нито съм хладна с него.

Случвало ли ви се е подобно нещо?

Виж целия пост

I

# 1 24 юни 2008, 20:48 ч.

да случвало ми се е. с голямата - беше на възраст горе-долу като твоето детенце.

с течение на времето се върнахме към старите топли отношения, макар че и сега откровено предпочита татко си. не ревнувам, знам, че търси различно отношение при двамата.

изглежда, че при някои деца това е свързано с осъзнаването на собственото "аз" и отделянето им от мама. не смятам,ч е има нещо притеснително, просто изчакай търпеливо, не го питай, не противопоставяй обичта му към дугите на обичта му към теб.

заигравай се с него, без д аму се натрапваш. дори с цената на това да не е сервирана вечерята....

Виж целия пост

# 2 24 юни 2008, 20:49 ч.

да когато оставях сина си на баба му и дядо му
беше ми сърдит
един от първите пъти - отидохме в неделя с мъжа ми да го видим - той ме подмина и отиде да гушка баща си...при положение, че в къщи не дава друг да го пои освен мен...въобще ен се отделяше от мен
дори като се роди щерката така вревнуваше то нея, че остава с мен, че тотално отказа пък да ходи при баба си и дядо си

за мен това е признак, че е обиден, че си го оставила
дай му време да свикне, да преболедува и ще му мине
висчик деца малко или много реагират на отделянето на майка им
всяко различно, някои еднакво Wink

Wink

Виж целия пост

# 3 24 юни 2008, 20:51 ч.

аз пропуснах да говоря със сина си тогава - щото той бе по-бавничък и сякаш не схващаше
сега съжалявам
говори с детето - напр "знам сега си ми сърдит, но мама трябва да ходи на работа, за да имаме парички...." и т.н.
обяснявай, показвай му чувствата си към него и се опитвай да го караш да показва своите чувства

Виж целия пост

# 4 24 юни 2008, 21:06 ч.

Благодаря ви, дами! Hug

Hug

Виж целия пост

K

# 5 24 юни 2008, 21:26 ч.

Да случвало ми се е подобно нещо. Дъщеря ми буквално ме гонеше, но бързо разбрах причината- сърдела ми се е, че ходя на работа.
Макар и да не го показват на пръв поглед децата преживяват всичко, което им се случва.

Виж целия пост

# 6 24 юни 2008, 22:00 ч.

Хм, че не е ли мъничък - на година и 3 месеца беше, когато тръгнах на работа... newsm78

newsm78

Виж целия пост

# 7 24 юни 2008, 22:41 ч.

Цитат на: Ноеми в вт, 24 юни 2008, 22:00

Хм, че не е ли мъничък - на година и 3 месеца беше, когато тръгнах на работа... newsm78

newsm78

не е
ДАни на толкова почна ад се сърди
а нашата съседка и негова приятелка бе и по-малка, но тя си върви по-бързо детето

Виж целия пост

I

# 8 24 юни 2008, 23:03 ч.

Цитат на: Ноеми в вт, 24 юни 2008, 22:00

Хм, че не е ли мъничък - на година и 3 месеца беше, когато тръгнах на работа... newsm78

newsm78

не е мъничък, просто в различните възрасти по различен начин го показват.

Виж целия пост

Елена 6

# 9 24 юни 2008, 23:31 ч.

по принцип когато майката тръгне на работа в тази ранна възраст за детето съм забелязала че се получават два варианта
първия когато се прибере в къщи детето не се откопчва от нея и буквално не и дава въздух да си вземе
втория свиква с тези които го гледат и си ги търси постоянно и други не му трябват

Виж целия пост

# 10 24 юни 2008, 23:37 ч.

Цитат на: yasmina в вт, 24 юни 2008, 23:31

втория свиква с тези които го гледат и си ги търси постоянно и други не му трябват

с това не съм съгласна
мъжа ми ходи на работа, но децата не приемат, че той "не им трябва"
просто им трябва време да приемат това, че ходи на работа, да свикнат с разделите и да нагласят живмота си
независимо на каква възраст детето се отделя то майката /сина е на 3.5г когато се тодели за детска/ - детето преживява трудно и по различен начин,но винаги преживява това отделяне

Виж целия пост

A

Пристрастен

# 11 25 юни 2008, 09:11 ч.

Децата се привързват към този, който се грижи за тях. Така са устроени да оцеляват - важен е този, който ги храни.

Виж целия пост

P

# 12 25 юни 2008, 09:17 ч.

Радостина, принципно да, но пък нашият син в момента е привързан повече към баща си, иначе е по цял ден с мен.

Виж целия пост

# 13 25 юни 2008, 09:25 ч.

Цитат на: RadostinaHZ в ср, 25 юни 2008, 09:11

Децата се привързват към този, който се грижи за тях. Така са устроени да оцеляват - важен е този, който ги храни.

И аз съм на това мнение за съжаление.Сина ми ходи на ясла, но като се разболее свекърва ми го взима на вилата за през седмицата когато аз съм на работа.Като отидем да го вземем в петък и той първо бяга, търси баба си и дядо си.Много мъчно ми е ставало защото съм очаквала като не ме е виждал цяла седмица да ми се хвърли на врата, ама не.В такава ситуация сядам без да го закачам, започваме да си говорим със свекърва ми, да ми разказва какво е правил и т.н. И след 10-15 мин. той вече се е "сетил", че ние сме майка му и баща му и се мята на ни прегръща.А като си е вкъщи ни търси и мен и баща си, но може би защото през деня е на ясла за това.До сега многократно съм се убедила, че децата са на периоди и това със сигурност ще отмине.Дори после сигурно ще дойде другата крайност - да не се отлепя от теб като се прибереш.За сега единствено можеш да се опитваш да се включваш в игрите му или да купите някоя нова играчка с която можете да играете заедно - конструктор, кубчета и разни такива.Дано бързо премине.

Виж целия пост

# 14 25 юни 2008, 11:00 ч.

Не знам какво да ти кажа, освен - ще премине този период. Моя е от другия тип, като се върнем от работа се залепя за мен и го нося навсякъде, поне 2 часа, защото като го пусна почва неистов рев.
Няма идеален вариант, просто изживяват раздялата някакси, няма начин.

Виж целия пост

Препоръчани теми

детето не сочи с пръст

4 600
38

Нашите деца от 1 до 6 години

Бързи въпроси и отговори деца -6

15 879
614

Нашите деца от 1 до 6 години

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

403
14

Нашите деца от 1 до 6 години

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.