Психически бях готова, че няма да мога да кърмя. Поразрових се обаче из библиотеката доста неща изпрочетох и изгледах.
Реших, че въпреки всичко ще направя каквото зависи от мен и да се пробвам.
Това, което съм направила до момента:
1. усъвършенствах позата и не ме болят гърдите.
2. пия течности като за човек-амфибия
3. само гък да каже и аз да съм в къщи и го слагам на гърда
4. след всяко ядене доизцеждам на ръка /с помпа не се получава/
Резултат - нула. Кърма почти няма
Напрежение в гърдите никакво.
Не го усещам да преглъща както пише по дебелите книги.
Иначе той си смуче там нещо, ама имам усещане, че ме ползва за биберон.
Това, което доизцеждам на ръка е една бяла редичка течност. То и доизцеждането е 10 капки на гърда.
Опитах да цедя преди да е сукал за да видя какво пускам горе-долу - пак по 10 капки излизат.
Когато го слагам на гърда около класическите часове за хранене - 3,6,9,12 му додавам и АМ по малко.
Има ли шанс да се получи нещо или е кауза обречена на провал в зародиш.
При мен май си опира до физеология. С упоритост няма да стане. Или се опитвам да се оправдая пред себе си...
Само да спомена, че съм с кисти на млечните жлези и тесни канали, та като ходя на профилактични прегледи лекарката няколко пъти ми каза, че едва ли ще мога да кърмя.
благодаря предварително за евентуалните отговори