здравейте мами
направо не знам как да започна темата, но няма с кой да говоря или просто да споделя
ужасно съм сломена, съкрушена ииии в същото време нямам думи с които да опиша какво става
но накратко
с мъжа ми съм от 5 години
от 2 сме семейство и имаме бебе на 4 месеца. смятах че се обичаме, защото си го показвахме всеки ден /поне според мен/
нямали сме големи проблеми с нищо, всичко си идваше на мястото от само себе си
но така до преди 2 дни. изведох бебчо на разходка следобед и се обадих на мъжа ми да дойде с нас след работа, но той каза че щял да се забави и направо да се прибере в къщи.
прибрахме се 30-40 минутки по-рано защото бебчо беше нещо неспокоен и кисел
в мига в който се прибирам виждам чужди обувки в антрето и си мисля, че имаме гости
тихичко се отправям към хола да изненадам че сме се прибрали, но не заварих никой
много странно ми стана, в следващия момент се озовавам в спалнята ни....
и виждам мъжа ми на калъп....не още треперя и плача когатп се сещам
не мога да ви опиша как се почувствах
не вярвах че се случва
тъпата пачавра щчх да я залепя за стената вярвайте ми, но бебето беше в ръцете ми
казах да се изнасят с чаршафите никакви дрехи не ме интересуват
изгоних ги и останах сама с детенцето
не бях на себе си 2 часа
не си спомням мн добре защото бях в адския шок
мъжа ми се върна вечерта ии аз не можех да го гледам, в нашето легло до леглото на бебето
там където ние спим....
незнам какво да правя
как ще се справя сама? няма при кого да ида и т.н.
просто няма дори с кой да споделя
всяка приятелка е със собствените си проблеми и семейство а аз не виждам изход
Виж целия пост
направо не знам как да започна темата, но няма с кой да говоря или просто да споделя
ужасно съм сломена, съкрушена ииии в същото време нямам думи с които да опиша какво става
но накратко
с мъжа ми съм от 5 години
от 2 сме семейство и имаме бебе на 4 месеца. смятах че се обичаме, защото си го показвахме всеки ден /поне според мен/
нямали сме големи проблеми с нищо, всичко си идваше на мястото от само себе си
но така до преди 2 дни. изведох бебчо на разходка следобед и се обадих на мъжа ми да дойде с нас след работа, но той каза че щял да се забави и направо да се прибере в къщи.
прибрахме се 30-40 минутки по-рано защото бебчо беше нещо неспокоен и кисел
в мига в който се прибирам виждам чужди обувки в антрето и си мисля, че имаме гости
тихичко се отправям към хола да изненадам че сме се прибрали, но не заварих никой
много странно ми стана, в следващия момент се озовавам в спалнята ни....
и виждам мъжа ми на калъп....не още треперя и плача когатп се сещам
не мога да ви опиша как се почувствах
не вярвах че се случва
тъпата пачавра щчх да я залепя за стената вярвайте ми, но бебето беше в ръцете ми
казах да се изнасят с чаршафите никакви дрехи не ме интересуват
изгоних ги и останах сама с детенцето
не бях на себе си 2 часа
не си спомням мн добре защото бях в адския шок
мъжа ми се върна вечерта ии аз не можех да го гледам, в нашето легло до леглото на бебето
там където ние спим....
незнам какво да правя
как ще се справя сама? няма при кого да ида и т.н.
просто няма дори с кой да споделя
всяка приятелка е със собствените си проблеми и семейство а аз не виждам изход
Не знам, ако наистина ти се е случило... съжалявам, още повече за детенцето, но аз такова нещо няма да простя. 
Ужас,не мога да си го представя. Кураж 
. А той като се прибра вечерта какво ти каза? 
За мен оправдание няма! Аз съм много консервативна по тея въпроси.С който си с него трябва да си бъдеш и ако си решил да се вееш още някъде (един израз, който много мразя) "ай сиктир" 
