Как се чувства мъжът без дете до жената с дете?

  • 2 736
  • 20
Мили татковци,
вие все пак сте татковци, но сте и мъже, а може би част от вас са или са били в ситуация, подобна на тази, която ще ви споделя.
Аз съм млада мама (на 24) на малка кукла на 2,7 години. Разводът ми е на финала, а и доста отпреди това живея без бившия - сама с детето. Да не звуча надуто, но ухажори - цял куп. Малко са смелчагите обаче, които да прекрачат отвъд мераците и да видят не толкова секси реалността.
Проблема ми е в следното. От всички, преди половин година избрах един - който няма деца, а само една бивша приятелка. Не го избрах  водена от сляпа любов, а защото съм видяла нещо читаво в него. Не живеем заедно, аз - у нас, той-у тях, но това официално. През повечето време сме заедно тримата. Детето го харесва, той свикна с нея.
Та, вчера той ми изтърси следното: Разбери, аз не мога повече така! Това за мене не е пълноценна връзка и аз не мога, когато не спя у вас, да се прибирам сам вкъщи. Не ми е комфортно. За мен решението е да живеем заедно. Тогава връзката ни ще бъде пълноценна.  В противен случай аз не искам да продължавам така.
Кажете вие, мъже, какво да разбирам - че иска да ме пришпори да опитаме съвместен живот, или иска да ме пришпори, виждайки колебанието ми, да пожелая да се разделим, като той да остане чист.
Просто искам мъжко мнение.
Благодаря ви предварително!

P.S.: Не оставяйте жените си, за да не попадат в моя филм. Wink)
Виж целия пост
# 1
А ти какво искаш? newsm78
Би ли живяла с него?Страх ли те е от нещо?Ако го обичаш и той е мъжа ,не виждам причина да споделяте тревогите и радостите на съвместното съжителство.Но ако има нещо,което те притеснява,тогава отговора е един. Naughty
Виж целия пост
# 2
Внимавай , все пак парен каша духа - МНОГО добре си помисли какво наистина искаш ти и кое ще е най - доброто за дъщеричката ти . Успех и късмет!
Виж целия пост
# 3
Подобно състояние "всеки по домовете си ама сме заедно" е приемливо само за юношеска възраст когато думата отговорност не значи толкова много.
След като смяташ, че те "пришпорва" остави го човека да си намери жена която би искала да живее с него ...
то вашето сега е като да сте любовници.
Виж целия пост
# 4
Да, Labrador, прав си, че ситуацията е малко като в гимназията.
Това не е алтернатива, известно ми е. Просто исках обективно мнение, за което много благодаря.
Заклевам се, никога не съм предполагала колко странна може да бъде подобна ситуация!
Живееш си живота, задомяваш се, раждаш дете, и в следващия момент се опитваш да градиш нещо наново. Гаден е живота.
Виж целия пост
# 5
Не, не... Живота не е гаден...
Прекрасен е... Ама трябва да си го направиш сама...
Като понякога трябва и да си "скъсаш задника", с извинение, това да се случи...
Така че, ако крачката на съвместното съжителство те притеснява...
Просто не го прави...
Защото наистина усещам ясно нотки на колебание в думите ти... Че това не е човекът, с когото би живяла в следващите шестдесетина години, например...

А това не го разбрах... Какво означава, той да остане чист...? От кое...? Той не е баща на детето ти, нито ти е официален съпруг, нито е човекът, с когото си живяла дълги години, нито пък по някакъв начин ти е длъжен... Обясни в какво се изразява чистотата... Wink
Виж целия пост
# 6
Разбери, аз не мога повече така! Това за мене не е пълноценна връзка и аз не мога, когато не спя у вас, да се прибирам сам вкъщи. Не ми е комфортно. За мен решението е да живеем заедно. Тогава връзката ни ще бъде пълноценна.  В противен случай аз не искам да продължавам така.

Защо го намираш за "пришпорване"? Той просто е изразил какви са желанията му.
Дал ти е да избираш и въпросът тук е да направиш правилния за себе си избор, защото явно от теб зависи.
Виж целия пост
# 7
Да, навярно аз съм прекалено колеблива, но изпитвам малко страх. Може би трябва да съм по-смела. А, Експрес, говорех за чиста съвест. Аз осъзнавам, че той не е и няма да стане баща на детето, и че няма никакви зодължения към мен. Може би това е наистина голям жест към мен. Аз искам да бъда с този мъж, но ми се иска да съм сигурна (доколкото може) преди да предприема нещо. Дълго време срещах хора, които ме искаха само за украса и някъде дълбоко е останал един инстикт за отбрана.
Виж целия пост
# 8
Само ще вметна нещо без да вземам много отношение по темата, защото не искам мнението ми да се изтълкува погрешно. Но за мен на такава млада възраст да се обвържеш сериозно с млад мъж, който няма дете, трябва да си готова да имаш и друго, защото той едва ли ще иска да остане без деца, и в същото време да го играе сериозно обвързан към чуждо дете. Защото то е ясно, че няма да замести бащата, но едва ли живеейки в общо домакинство ще дели разходите си, а защо не и отношение към твоето дете.
Виж целия пост
# 9
 Аз не разбирам защо акцентираш върху " с дете" -"без дете", не от това зависят вашите чувства и взаимоотношения. Имам чувството, че заради детето не смееш да се обвържеш, а иначе го искаш. Това е погрешно, аз също живея с един по- млад мъж "без дете" след развода си и съм много доволна, детето ми също. Е, вярно че вече имам още едно, както писаха, но няма разлика в отношението към двете, изпълнява много повече функциите на баща на първото, отколкото неговия истински такъв.
Виж целия пост
# 10
ПОдкрепям мнението на pasinet 
 .АКо мислиш че той е човека трябва да си готова да му родиш (след време де) дете.Мисля че човека държи  на теб и детенце и те уважава.Все пак не те кара да се жениш.Не е зле  да поживеете заедно ,кой знае нататък може и да  направите сватба.Поживейте  и така ще видиш дали сте един за друг.Все пак мисля че е по добър вариант  днес у вас утре у нас................... .Пък и щом са се привързали  с детенцето .......   bouquetА и още нещо  ТУК КАКЪВТО И СЪВЕТ да ти дадеме ти си тази която  най добре го познава и знаеш най добре какво да нправиш.



п.с имам приятелка точно като теб  с такава ституация(има  момче на 3г и половина) ,разликата е че и мъжът има дете   и то доста по голямо от неиното и тя иска да заживеят вече заедно.Заедно са от 2г и нещо .Никак не  им е  комфортно да се разделят Hug
Виж целия пост
# 11
Аз съм готова да родя в бъдеще още едно дете. Не точно сега, но със сигурност ще го направя. Нормално е той да иска да има детенце. А би било егоистично от моя страна да искам да бъде като баща за моето без да има свое. Тя и връзката толкова ще просъществува!!!
Надух ви главите с моите проблеми, съжалявам! Но много ми помагате, да знаете!
Аз обичам това момче, защото като го погледна в очите виждам и болка, и страх, но и любов. Знам, че се е тормозил, докато е взел това решение. Знам, че му е трудно когато излезем някъде тримата и ни кажат: "Имате много хубаво детенце!" да отговаря "Аз го правих да прилича на майка си!" и да ми се усмихва. И предполагам, че няма друга логична причина да прави това, освен да ме обича. Мислила съм хиляди пъти за това и ми е ставало много мъчно и за него, и за детенцето ми, и за мен.
Но просто го обичам и искам, ако е писано, той да бъде моя мъж.
Виж целия пост
# 12
Значи все пак си наясно. Ти самата искаш да сте заедно, да градите бъдеще, но те е страх. И е разбираемо. Но не го мисли много- много. Яхвай вълната  Peace И да сте много щастливи ,ей  Hug
Виж целия пост
# 13
Значи все пак си наясно. Ти самата искаш да сте заедно, да градите бъдеще, но те е страх. И е разбираемо. Но не го мисли много- много. Яхвай вълната  Peace И да сте много щастливи ,ей  Hug
И след време да изровиш темата и да дойдеш да кажеш че сте астливи и сте 4 рима  bouquet  bouquet  bouquet
Виж целия пост
# 14
Много, много ви благодаря, милички!
Страшно много ми помогнахте, да знаете!
Надявам се, както аз така и всеки от вас да бъде много, много щастливи!!!!
Няма по-хубаво от това!
 Praynig Praynig Praynig
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия