за жените, майчинството и онова отвън

  • 2 284
  • 36
Дремя си днес из страниците на бг мама и чета велики теми за стърчането на ушите и лепенките и бавно осъзнавам, че здравата съм се отдалечила от всичко, което се случва извън моя свят. Смениха се министри, зам-министри, аз си сменям памперси и хич не ми пука. Режат ни пари по еврофондове, събирам фонд "първи думички" на сина ми и съм омагьосана. Никога не съм била толкова в  егоистично доволен свят и се чудя как става точно завръщането в другия. Случва ли се?
Промени ли майчинството в някаква степен социалната ви ангажираност и информираност? Ако "да", в каква посока?
Вълнуват ме отговорите и на майки на по-малки деца, и на по-големи. На едните, заради евентуално сходната ни битност, а на другите, заради вече, предполагам, случилото им се завръщане.
Никога не съм била толкова аполитична и в същото време толкова малко апатична към живота въобще. Вълнува ме и темата за аполитичността. На кои се случва? На щастливите ли...?
Виж целия пост
# 1
Много въпроси повдигаш ...
Аз ще се включа само по по-елементарните  Wink

Цитат
Дремя си днес из страниците на бг мама и чета велики теми за стърчането на ушите и лепенките и бавно осъзнавам, че здравата съм се отдалечила от всичко, което се случва извън моя свят. Смениха се министри, зам-министри, аз си сменям памперси и хич не ми пука.


Уви, и аз така . 1 към 1  Confused
Успокоителното в случая е правилото, че първата стъпка към преодоляването на даден проблем е неговото осъзнаване  Peace
Аз поне с това се успокоявам  Grinning

Цитат
Режат ни пари по еврофондове, събирам фонд "първи думички" на сина ми и съм омагьосана.

Ето тук, вече имаме разлика налична .... може би , защото моя наследник води по месеци твоя  Wink
Хич не съм вече омагьосана - срам , не срам ... оттегчена съм и затъпена от еднообразие и липса на развитие / моето собствено, на детето развитието е закономерно обусловено - то не е повече от 10 % моя заслуга /.

Да обобщя ... всичко с времето си !  Hug
Виж целия пост
# 2
На мен ми е трудно да бъда аполитична- прекалено много се вълнувам от ставащото в България. Мъчно ми е, яд ме, страдам Tired.
Според мен, за да си аполитичен, трябва и да си по-малко информиран. Поне при мен така се получава-колкото повече научавам, толкова повече се впрягам... Темата предполага да се разсъждава по-задълбочено.
Виж целия пост
# 3
Доскоро силно се вълнувах, сега преминах на вълна нихилизъм. Вече съм стара, нямам младежка наивност, не вярвам в промяната към по-добро тук и мисля да опитам там. Чувам, че градините им са по-евтини от тази, която сега плащаме  Wink
Виж целия пост
# 4
                        Сменям памперси и не ми пука. Винаги съм била аполитична. Повече се трогвам от това.
Виж целия пост
# 5
Не знам. Не ми се е налагало да се "завръщам", защото винаги съм била и в двата свята. И с двете деца. Причината е, че просто не мога да правя само едно нещо, отегчавам се. И се старая да не напускам едния свят, докато навлизам в други9я. Общо взето се получи.
Виж целия пост
# 6
Странно, но така се чувствах, когато бях студентка. Не гледах телевизия, не четях вестници, нямах Интернет, имах само университет и колеги, които също като мен не се вълнуваха много от ставащото в момента. А много неща се случиха тогава, например - падна едно правителство, имаше стачки, блокади, огромна инфлация, смениха парите. Всичко као че ли се случваше около мен без да ме засяга, някак не го усетих.
А при двете ми майчинства не можах да се отделя от другия(този) свят, защото докато се обърна и аз се бях върнала.
Виж целия пост
# 7
Никога не съм се чувствала така, както го описваш. За мен майчинството беше един от най-хубавите периоди в живота ми. Дали, защото покрай детето имах достатъчно работа и никакво време за скука, дали, защото тогава живеех в голям блок, пълен с жени на моята възраст, които или също гледаха малки деца, или бяха безработни(говоря за периода 93-95 година) и социалните контакти бяха последното, което ми липсваше. Точно тогава книжният пазар бълваше от хубави по-хубави книги - всички купувахме, четяхме, разменяхме, обсъждахме; беше бумът на видеотеките, та и доста филми се изгледаха тогава... Единственото, от което би могло да се каже, че съм била почти лишена, са кръчмите, но те много отдавна ни бяха омръзнали и на двамата с мъжа ми, та не мога да кажа, че съм страдала за тях.  Laughing
Шокът при мен дойде, когато започнах работа. Тогава вече времето за нищо не стигаше, прибавиха се служебните проблеми, колективът, в който работех тогава беше ужасен - интриги, клюки и доноси, времето за детето - оскъдно и изобщо... Свърши хубавото време.
Виж целия пост
# 8
Телевизия не гледам, вестници чета рядко, ама виж в Интернет съм почти постоянно, но пак изоставам от водещите новини, освен ако не ги спомене някой във форума.
Усещам най-вече инфлацията, защото ме засяга като тръгна да паарувам.
Иначе съм се отдалечила от колегите, почти не се замислям какво става на работа и си викам колко ми е сладко да съм майчинство и с детето. После си давам сметка, че преди социалните ми контакти са били предимно с колегите, а сега са намалели и добре, че има няколко майки, с които се виждам, да не остана съвсем изолирана.
Незнам после как ще се завръщам, ама не си го и слагам толкова като проблем.
Виж целия пост
# 9
Никога не съм била толкова аполитична и в същото време толкова малко апатична към живота въобще. Вълнува ме и темата за аполитичността. На кои се случва? На щастливите ли...?

В тази насока, нямам никаква промяна от преди да бъда майка и след. Колкото съм се интересувала по-рано , толкова и сега.

И никога смяната на памперси не е била основна тема на разговорите ми, дори, когато това беше основното ми занимание.
Виж целия пост
# 10
Откакто забременях не гледам новини и филми с насилие, убийства и т.н. Естествен процес беше.  От политика не се интересувам също. Гледам си в собствената паничка. Знам, че това не е много отговорно спрямо обществото, но пука ли му на обществото за мен? Като изляза от офиса - забравям за работата, а преди да се роди детето постоянно мислех за работа.
Чувствам се много добре.
Бебешките проблеми наистина в един момент са най-важното в живота, после обаче всичко си идва по местата - при мен това се случи някъде около първата годинка на детето с връщането на работа.
Виж целия пост
# 11
За мен е нормално за периода до 2 или 3 годишна възраст на децата, да ми е приоритет тяхното развитие. Времето ми е запълнено почти изцяло от грижи към децата и дома, малкото свободно време прекарвам пред компютъра и ако нещо научавам то е от Интернет. Не мисля, че е кой знае какъв проблем завръщането на работа и увеличаване на социалните контакти, освен недостига на свободно време.
Виж целия пост
# 12
Състоянието, което описваш съм го изпитвала, но не е било породено само от майчинството или по-точно не само в тези моменти. Много точно си го описала - "егоистично доволен свят" - тези думи казват много.  Peace
Виж целия пост
# 13
Така ти завидях. Мечтая си за това да живея в собствен затворен свят.Звучи толкова хубаво и спокойно...
Виж целия пост
# 14
Така ти завидях. Мечтая си за това да живея в собствен затворен свят.Звучи толкова хубаво и спокойно...
Така е, прекрасно е. Как' Сийка , нещо не си ме разбрала,  мен майчинството не ме отегчава, най-прекрасното ми време досега,  просто някак ме отдалечава от случващото се отвън.
Затова мисля в посока- кои са тези, които не четат вестници, не гледат телевизия, не гласуват на избори, не ръкомахат в кръчмите за лявото и дясното? Неинформираните, тези, които всъщност правят новините ли ? Какъв е профила им? Психологическото им състояние. Неяростно вписалите се в социалните битки щастливи ли са или отегчени?.
Кой прави всъщност държавата?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия