Тази година в градината децата тренираха латино танци. На 27ми Май по случай завършване на учебната година за танците треньорите организираха гала вечер в зала "Христо Ботев" в Студентски град. Раздадоха покани, раздадоха костюми (но само за момиченцата).
Подготовката започна два дена по-рано с мерене на костюма в къщи и показване на танци
Уговорката за 27ми беше "взимате децата от градината и до 17:30 ги водите в залата". Хубаво. Дияна ентусизирана, даже надъхва едно момченце от групата, което не иска и да чуе за танците - "Аз пък ще танцувам". Намятахме се по коли, таксита и хоп в залата. И се почна едно чакане във фоайето. А градините бяха само 9 Тича една учителка и вика "38ма сме тук". Хоп-троп натам. Децата тичат и лудуват, чакат. Моята реши, че ще хапне (нали все гладни излизат от градината), но директорката отсече "прибирайте кроасана, влизаме", Дияна пък мрънка "гадна съммм". Разгеле разбрахме се. Влизаме в залата някъде към 18 и нещо.
Дансинга обиколен с въжета, украсен с балони, красота. И застава една девойка и започва по микрофона "така ... настаняване на децата". Родителите са от едната страна на залата, децата от другата. Ама как се настаняват 9 градини. И тук чакане. А и багаж доста. Торба, раница, чадъри ... (нали беше малко дъждовно) ... И децата малко се поизнервиха, нали наште бяха зайците (демек 1ва група). Моята красавица като наду гайдата "мамо не искам да танцувам" и едни ред сълзи, ред сополи. Успях аз да си освободя една от ръцете (метнах една торба на един татко от групата) и хванах отрочето за ръчичка. Ама то реве та се къса и не иска и да чуе за танци.
Гледам аз редовете за децата. Най-горе се кипрят два реда с надпис "38". Ужас, пак ще ги настанят последни. А една суматоха - деца, родители, учители. По едно време дойде и реда на нашата градина. Водя си аз ревящото дете към ППто (пропускателен пункт) - демек родителите до тук. Дияна не се дърпа, ама реве Поглежда ме баткото и казва "родителите до тук", но в този момент учителката на 2ра група заявява "ние сме учителките" и ме ръга с пръстче в кръста, демек не се обаждай. И каква стана тя. Аз - барабар с деца и учителки от другата страна. учителката на 2ра група ми казва "сядай там при децата, да не плаче твойта красавица". Е хубаво де, ама тя не се успокоява. По едно време престанах да бърша сълзички (но не за дълго)
Децата с удоволствие гледаха представянето на другите градини, пяха, пляскаха ...
Ама хич не им е лесно на тез учителки ... По-големите деца само питат "Госпожо, а ние кога сме?", а аз нон стоп отговарям "ох, милички, ние сме последни". И ето, че най-най-после дойде реда и на нашата градина. Дигаме, заедно с учителките, децата от местата им и като почна едно реване от страна на момиченцата от групата на Дияна. Е мойта поде байрака де. "Таняяяя, искам при мама", "и аз искамммм мамаааа", а сега де. Успокоих ги, избърсах очички и нослета ... и децата наредени. Ама мойта нали реве - едно мимиченце й отмъкна кавалера. В последствие рзбрах, че въпросният кавалер не искал да танцува, защото трябвало да танцува с Дияна. Смях.
Мъж ми застанал от другата страна на залата и снима с камера. Моята красавица мина на парада, на Пасо Добле, даже беше нахилена, но после като почнаха танците, като си лапна ръцете и край, рев. Треньорката я поде, танцуваха (нали ужким са по двойки), но май каката си танцуваше, а Дияна играеше ролята на пилона Успях обаче да я щракна
Свърши се и таз мъка. Децата се върнаха по местата си. Треньорите раздадоха списания и музикални ЦДта с песните, на които са танцували. няма да ви обяснявам колко загубени ЦДта имаше Слава богу нашата градина я пуснаха първа "те са най-далече".
Мъж ми се беше напушил, само хабял лента ...
Прибрахме се в квартала и седнахме да пийнем кафенце в блока. Дияна вече спокойна. Пуснахме диска в уредбата и тя даже ме учи на макарена
Емоция беше - за някои радостна, за други не чак толкова. А за мен изнерваща. Втори път не мисля да се правя на учителка
Може и да допълня темата ... като ми донесат видеото