и пак е петък, и пак е юли

  • 1 859
  • 13
3 години, и пак е петък, и още боли и едва ли някога ще спре, просто е по-рядко  в забързаното ежедневие....
нещото, което ме тормози е защо за 3 години нито веднъж не дойде в съня ми да те видя. може би не го заслужавам, може би съм сгрешила в нещо, може би факта, че те видях след като те родих и че имам снимката ти, е достатъчен и съм алчна за повече.....не знам, но.....разликата би била огромна - тогава ти беше със затворени очички и смръщено личице. и колко се стараех да не забравя личицето ти за да те позная като те видя в сънищата ми. всичко бих дала да те видя пак...
Виж целия пост
# 1
Kichka   Hug Cry  мила ,аз не  видях моята принцеса нямах силата и куража да го направя ,в съня ми е идвала с някакъв измислен от моето съзнание образ ,но от това не ми става по -леко.Искам да вярвам ,че те са на едно по - добро място и са истински щастливи и че знаят колко ги обичаме.
Виж целия пост
# 2
На 17.07 се навършиха 2г. откакто дъщеря ми почина.Знам какво изпитваш мила Кичка,но живота е непредвидим,никога не знаеш какво може да ти поднесе за съжаление.Откакто си отиде от този свят малката кукла съм я сънувала само веднъж-някаква река с чиста вода,от която и измих очичките и я нахраних,оттогава не съм я сънувала.Аз също в последния и час не пожелах да я видя,не за друго,а за да съхраня спомена за нея такъв ,какъвто аз искам и да я запомня такава ,каквото беше.Няма ден в който да не мисля за нея.Надявам се там където са да са добре и да знаят,че винаги ще са в нашите сърца.
Виж целия пост
# 3
Кичка болката не стихва никога, но наистина се научаваме
да живеем с нея·И аз нямах сили да видя своят син предпочетох
да си го представям, защото си мислех че ако го погледна болката
ми няма да стане по малка·И аз не съм го сънувала, но преди дни
моя много близка го е сънувала и това ми достави удовлетворение·
Съжалявам за мъката която изгара душата ти Hug,
за себе си разбрах едно нещо-че след такава загуба винаги
ще живея с две лица и с надежда между два свята.....
Виж целия пост
# 4
чета как майки сънъват бебетата си и колко са доволни, а аз нищо. и въпреки че го видях и имам снимка не знам защо си мисля че ще ми е по-добре ако го видя на сън, може би защото ще го видя с отворени очички играейки си....
Виж целия пост
# 5
Kichka, аз съм от майките, които чакаха да срещнат своето детенце поне в съня си повече от 2 години и половина. Той дойде в съня ми, когато спрях да търся вина какво не съм направила и да се чудя дали не ми е сърдит.
Не сме господари на сънищата си. Не се упреквай и не се измъчвай. Ще дойде, може би не тази нощ или в някоя през следващата седмица или месец. Ще дойде, когато ангелчето ти реши.  Hug
Виж целия пост
# 6
Кичка, много се разстроих  smile3518. Може би Рони е права нашите ангелчета не искат ние да се самоизмъчваме. Но за Бога как да стане това???? Вече минава почти година откакто го няма до мен малкия ми син .Напусна ни мноооооого рано. Беше само на 5 дни.Сънувала съм го един единствен път и то беше много странно. Беше на около 6 -7 години,  доста черничък и силно гримиран със сини сенки. И до днес не мога да си обясня този сън .Дано някоя вечер дойдат  в сънищата ни .
  -спи спокойно малко дете.
Ели, много Hug Hug Hug за теб .Колко  реално  звучи всичко за оня свят- водата, чистите реки .................
Виж целия пост
# 7
Кичка, не знам дали ще ти олекне от това, че ще го видиш в съня си. Аз сънувах момиченцето си и все живичко. Събуждах се разстроена. Момченцето не съм сънувала . Но него и не пожелах да видя след раждането, докато момиченцето видях. Не знам дали има връзка.
Съжалявам,че още едно майче  е в нашите редици... Sad
Виж целия пост
# 8
Ще дойде в съня ти разбира се,само че ще бъде когато най малко го очакваш
за да ти каже нещо или да ти подскаже нещо
или да те предпази от нещо.Аз го сънувах много скоро след като го загубихме,майка ми го сънува,свекърва ми го сънува само татко му не и много се тормози за това
Виж целия пост
# 9
Кичка   Hug Hug Hug
 Flowers Rose Flowers Rose за твоето ангелче
Виж целия пост
# 10
Кичка, мила, и аз нямах сили да погледна моето момиченце. Още се обвинявам за това. И всеки ден се питам колко ли е била хубава, и на кого ли щеше да прилича. И при мен вече почти 5 месеца станаха, и не е идвала в сънищата ми. А така искам да я видя. Много ми е мъчно, дали не ми е сърдита, не знам.................
 Hug те мила
Виж целия пост
# 11
мойто слънце почина след 7 часа откакто се появи на бял  свят. за съжаление му нямам снимка, нямах възможност да го видя нито след като се роди, нито след смъртта си..... всяка нощ сънувам раждането и момента, в който го видях за секунда отдалеч докато го къпеха и това е.....а как искам да му видя личицето дори насън...
Виж целия пост
# 12
не знам, аз раждах в САЩ и в болницата искаха да раждам нормално мъртво бебе. лъда според мене работа. за какво ми е да се потя часове за бебе, което никога няма да заплаче???????? така и едвам ги накарах да ми направат секцио и в яростта си и гнева си ги помолих да ме дрогират за да не виждам и чувам нищо. и не съжалявам. нямам спомени и не ми липсват. след раждането обаче 2 дена не исках да видя бебето, но на третия вече се освестих и ми го донесоха облечено от моргата. казаха че дори и майките понякога да избират не погребение а кремация, болницата винаги държи бебетата докато майката не излезне от болницата. и ето че има смисъл. за мене поне. за всяка майка е различно, както всеки човек е различен. и аз така успях да видя Алекс веднъж. и толкоз....сега си имам снимки, зловещи, но все пак спомен някакъв. и именно този спомен искам да излича, да го заменя със спомен на смеещо се дете. да видим.
Виж целия пост
# 13
Кичка  Hug този спомен никога няма да изличиш нали знаеш. Но от все сърце ти пожелавам да натрупаш спомени от не едно смеещи се деца.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия