Живота на Емигранта

Публикувана: 25 юли 2008, 10:48 ч.
Последно мнение: 14 авг. 2008, 17:54 ч.

9 962
112

A

25 юли 2008, 10:48 ч.

До тук ме доведоха две теми които няма да споменавам - без реклама bowuu

bowuu

Забелязах, че много пъти като емигранти сме упреквани за много неща. Роднините ни в БГ мислят, че сме фрашкани с пари и сме длъжни да изпращаме всеки месец. Всеки мисли, че ни е лесно и, че сме се устроили просто ей така Thinking

Thinking

Като си спомня как сме живели 5-6 човека в един апартамент, как сме имали само един дюшек и 5 чинии. Как сме ходили километри с чанти от магазина, защото нямаме превоз. Как сме пестили стотинки за да си платим тока... Как работих само и само да си платя училището, от 14г възраст. Чак не мога да повярвам, че беше моят живот.
И сега след 13 години моето семейство в БГ вижда къщите, колите и всичко което имаме, и казват - А, че вие сте добре. Как не ви е срам да не пращате повече пари.

Разкажете за вашия старт в новата държава.

Виж целия пост

S

# 1 25 юли 2008, 10:56 ч.

Живота на емигранта и отношението към него за мен се изчерпва с великото изречение "Аре, бе, кво са 100 евро за теб?!"...останалото е мълчание Rolling Eyes

Rolling Eyes

.

Виж целия пост

B

Редовен потребител

# 2 25 юли 2008, 11:03 ч.

Цитат на: Албена13 в пт, 25 юли 2008, 10:48

И сега след 13 години моето семейство в БГ вижда къщите, колите и всичко което имаме, и казват - А, че вие сте добре. Как не ви е срам да не пращате повече пари.

Стига бе, сериозно ли чуваш подобни думи (или намеци)? За 10 години нито веднъж не съм усетила подобно нещо- да очаква някой там от мен пари, въпреки че не е като да нямат нужда.
Може би е така защото не съм емигрант и все още нямам къща Wink

Wink

Виж целия пост

A

# 3 25 юли 2008, 11:09 ч.

Като си бях в БГ занесох на братов четка 500 долара, за да и помогна, че имаше проблеми. Толкова можах да отделя. Тя от яростта си ги хвърли на масата и каза - Че аз стова и тоалетна хартия няма да си купя. Много се обидих, не съм длъжна и с най добри чувства и дадох парите. Но това беше за последно.
А най ужасното беше когато получихме обаждане от роднина, че се нуждае от спешна сърдечна операция и иска пари, изпратихме 2000 долара веднага. След месец разбираме, че никаква операция е нямало, а парите са били да си плати държавни такси.
Много още случаи и намеци.

Виж целия пост

N

Регистриран

# 4 25 юли 2008, 11:15 ч.

Не се чувствам емигрант, по скоро гражданин на света. Peace

Peace

За щастие не съм чувала подобни изказвания от роднини и приятели, с което не искам да омаловажа проблемите на другите. Опитай се да се абстрахираш от такива и не позволявай да ти влияят по никакъв начин, ограничи контактите си с тях и избягвай да обясняваш на подобни индивиди, щом са склонни на такива реплики и постъпки, едва ли ще оценят и разберат цената на всичко, което си постигнала. Keep low profile. Grinning

Grinning

Виж целия пост

C

Редовен потребител

# 5 25 юли 2008, 11:17 ч.

Моят старт в чужбина е на принцеса. Посрещна ме мъжа ми, настани ме в новата ни къща, даде ми ключовете от колата ми живота ни започна. Живот с 5-6 души и един матрак, ходене за хляб с километри, започване от нулата не е било никога мое желание, но се радвам на прогреса, който сте постигнали в чужбина - да имате къща и превоз е много важно. Както и чувство на удовлетвореност от постигнатото. Що се отнася до парите, аз се чувствам длъжна да подпомагам тези, които са ме отгледали и в огромна степен издържали 32 години. Колкото и пари да им изпратя - малко ще са. Само се моля да имам все по-големи възможности, за да им изпращам все повече пари. Парите не могат да компенсират и 1% от това, което са ми дали. М/у другото аз също не се чувствам емигрант. Но и аз имам старт в чужбина, затова се разписвам.

Виж целия пост

D

Регистриран

# 6 25 юли 2008, 11:18 ч.

Моето семейство в БГ е наясно с живата ни тук, никой от близките ни не ни е искал пари. Даже, когато давам приемат трудно.
Друг е въпроса за познати разни. Имам още два не върнати заеми за по 300 евро, но вече сме пили чаша вода.
И сме си отговорили на въпроса кои са истинските ни приятели.

Noia Hug

Hug

Виж целия пост

N

Регистриран

# 7 25 юли 2008, 11:27 ч.

Цитат на: 10 cent's в пт, 25 юли 2008, 11:17

Моят старт в чужбина е на принцеса. Посрещна ме мъжа ми, настани ме в новата ни къща, даде ми ключовете от колата ми живота ни започна. Живот с 5-6 души и един матрак, ходене за хляб с километри, започване от нулата не е било никога мое желание, но се радвам, че оценяваш огромния прогрес, който сте постигнали в чужбина - да имате къща и превоз е много важно.
Що се отнася до парите, аз се чувствам длъжна да подпомагам тези, които са ме отгледали и в огромна степен издържали 32 години. Колкото и пари да им изпратя - малко ще са. Само се моля да имам все по-големи възможности, за да им изпращам все повече пари. Парите не могат да компенсират и 1% от това, което са ми дали.
М/у другото аз също не се чувствам емигрант. Но и аз имам старт в чужбина.

Първата ти част от поста, все едно аз съм я писала, с останалото също се идентифицирам, но мисля, че авторката не е поставила въпроса за синовния дълг, а за злоупотребата и грозното отношение, с което се е сблъскала. Peace

Peace

Виж целия пост

B

Редовен потребител

# 8 25 юли 2008, 11:30 ч.

Цитат на: Албена13 в пт, 25 юли 2008, 11:09

Тя от яростта си ги хвърли на масата и каза - Че аз стова и тоалетна хартия няма да си купя.

Ами другия път като е на зор й занеси един пакет тоалетна хартия, че поне тази "екстра" да й е осигурена в трудните дни Wink

Wink

белким се усети. Баси наглото изказване ooooh!

ooooh!

Виж целия пост

C

Редовен потребител

# 9 25 юли 2008, 11:39 ч.

Noia, da de, ама нали пита за старта в чужбина, затова....
За нагли хора си има техники - едно 'не' върши работа, като начало Laughing

Laughing

Виж целия пост

А

Анонимен

# 10 25 юли 2008, 11:42 ч.

Аз нещо не се виждам в описанието на авторката
не сме имали такива трудности
нито пък такива подмятания от близки и приятели
винаги е царяло взаимно уважение

Виж целия пост

A

# 11 25 юли 2008, 11:45 ч.

Няма значение кой какво споделя. Нека да разберем как всеки е започнал. Не на всеки му е било трудно. За нас беше така, но сега е далечно почти нереално минало. За други е било по лесно.

Виж целия пост

P

pepelyashka

ЛЛЛ лидер-консултант

# 12 25 юли 2008, 11:55 ч.

Шаш и паника, дали ще успея да си платя наем и застраховка следващия месец. Гладуване, оцеляване по седмица с ядене на бисквитки, картофи и макарони от консерва. Това, докато успях да се намеря работа през ваканцията. После пак оцеляваш със заработеното. Бях щастлива, когато получих първата си стипендия и си купих компютър, зарекла съм се с първата си заплата да си върна дълговете към стари приятели. Родителите си бих подпомогнала с нещо материално, защото те с финанси не могат да се справят и това е! Преди да получа поредния упрек, защо имам такова мнение по въпроса; не съм съгласна, че когато си принуден да преживяваш от едната пенсия, е добра идея, да си купиш хляб на заем, но пък за цигари, тото и кабелна ТВ винаги имаш пари. За това и последният път като си бях в БГ предпочетох да платя куп сметки и да заредя шкафа на майка ми с олио, брашно и т.н за поне половин година напред, вместо да оставя пари в брой. Със сигурност една част от тях щяха да отидат за почерпка на странични хора, които аз дори не познавам. Сега, откакто имам собствено семейство и деца имам други приоритети. Crossing Arms

Crossing Arms

Виж целия пост

C

Редовен потребител

# 13 25 юли 2008, 11:59 ч.

Цитат на: Албена13 в пт, 25 юли 2008, 11:45

Няма значение кой какво споделя. Нека да разберем как всеки е започнал. Не на всеки му е било трудно. За нас беше така, но сега е далечно почти нереално минало. За други е било по лесно.

Албена, ти ли си на снимката!? Изглеждате много млади за тези дълбоки равностметки... На колко години си емигрирала?
Ако не е тайна де, чудесни сте Peace

Peace

Виж целия пост

Регистриран

# 14 25 юли 2008, 12:06 ч.

Цитат на: 10 cent's в пт, 25 юли 2008, 11:59

Цитат на: Албена13 в пт, 25 юли 2008, 11:45

Няма значение кой какво споделя. Нека да разберем как всеки е започнал. Не на всеки му е било трудно. За нас беше така, но сега е далечно почти нереално минало. За други е било по лесно.

Албена, ти ли си на снимката!? Изглеждате много млади за тези дълбоки равностметки... На колко години си емигрирала?
Ако не е тайна де, чудесни сте Peace

Peace

На 14 години е било моми4ето,написала го е в първия постинг. Wink

Wink

Виж целия пост

Препоръчани теми

Раждане в Италия и изваждане на пасаван

115
2

Живеещи в чужбина

Живот и учене на език в Нидерландия

196
4

Живеещи в чужбина

Банка действаща в Бг и Германия???

21 770
16

Живеещи в чужбина

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.