detebg

Нищо не разбрах.

Кое дете е нежелано? Майката не може да полага грижи за него в даден момент, има някакви затруднения. За това трябва да и се помогне, за да може да си гледа детето.

аз съм  ,да се помага на такива майки,които наистина обичат и желаят децата си,но в даден момент нямат възможност да се грижат добре за тях.

уф, пак ли той....

Да бе и за все това се чудя: Какво е да върнеш едно нежелано дете обратно при майката?

Не мисля, че е той - твърде много думи, твърде много изречения, пък и лично мнение... не е той.

Аз пък не разбирам целта да се прави реклама на сайта на организацията ли е?

Познавам организацията. Сериозни хора, специалисти. Работят  повече  десет години в системата на закрила на детето и нямат нужда да рекламират сайта си. Наистина са помогнали на много майки да не изоставят бебетата си.

Връщането на детето при майката не е самоцел и не трябва да става на всяка цена. Ако има възможност, ако има шанс да се осъществи връзката, да се помогне на майката, ако тя има "капацитет", както се казва в на професионален език и детето трябва да е желано. Иначе няма смисъл.

Че какво ни е на нас в този форум, та да не ги подкрепим?!
Това са сложни неща, не могат да се обобщят така лесно в един ред, а при опит все ще е невярно съждението, както е цитираното.
Това за мен е провокация към хората от форума.
Виж, сега, който и да си, спор да няма, че ние получаваме щастието си в следствие нечий отказ/нежелание/невъзможност да отгледа детето си, ама не ни приписвай неща, дето са ни несвойствени. Тука драма и сеир нема да станат, вервай ми, та, откажи се ...

Аз пък се чудя какво е да си толкова озлобен, че да си го изкарваш на съвсем непознати хора, дето им е все тая за твоята драма.

Честно казано ми писна някой, който не може да преживее факта, че са го зарязали и не са го искали, да си го изкарва на пишещите тук. Ами явно е имало защо.
Аз лично не съм майка Тереза и няма да служа на никого за боксова круша.

В цял свят са правени изследвания, сравняващи развитието на деца, отраснали при различни обстоятелства – осиновени деца, деца, израснали в иституции, в приемни семейства, или в биологични семейства, в които на майката й е бил отказан аборт или първоначално е мислила да даде детето си за осиновяване, но впоследствие е променила мнението си. В едно подобно изследване, Майкъл Боуен изследва психичното развитие на шведски деца, отраснали в така наречениете „амбиваленти семейства” – деца, чийто майки са регистрирали децата си за осиновяване при раждането им, но впоследствие са се отказали. Боуен сравнява тези деца с деца, осиновени при раждането си, деца, израснали в едно постоянно приемнос емейство и деца, отраснали с биологичните си неамвибалентни родители.

Резултатите от излседването показват, че на 11 години неосиновените деца, израснали в биологичните си семейства, имат най-нисък процент на скалата за емоционални и поведенчески проблеми, последвани от осиновените деца. Децата с най-висок процент проблеми са тези, отраснали в приемно семейство и децата, отгледани от биологичните си родители, които първоначално са искали да ги дадат за осиновяване. Резултатите от изследването показват, че на 11 години неосиновените деца, израснали в биологичните си семейства, имат най-нисък процент на скалата за емоционални и поведенчески проблеми, последвани от осиновените деца. Децата с най-висок процент проблеми са тези, отраснали в приемно семейство и децата, отгледани от биологичните си родители, които първоначално са искали да ги дадат за осиновяване. Това изследване поставя под съмнение общоприетото схващане, че биологичното семейство е най-добрата среда за детето, независимо дали родителите му искат или не искат да го запазят.

Докато не прочетох това, и аз считах, че "И най-добрата осиновителка е по-лоша от най-лошата майка." Сега съм малко объркана... Ами ако наистина има хора, които просто не стават за родители, независимо че физически са създали деца?
От момента, в който реших да осиновя дете, винаги си повтарям онзи стих на Вазов за майката:
Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блестеше,
ти и човека в мен създаде,
ти и два пъти ми майка беше.  (цитирам по памет, нямам подръка стихотворението)
Та в реда на мисли на една жена й се налага да стане майка два пъти - веднъж създавайки някого физически и още веднъж изграждайки го като личност. И ако за първото е въпрос преди всичко на инстинкт, нагон, физиологични нужди и т.н., то за второто се изисква желание, търпение, интелект, окончателно отказване от егоцентризма и т.н. Ако бъдат съчетани двете в едно - идеалният вариант. Но ако някой бъде убеден да приеме майчинството/бащинството, но за него това си остане пореден дългосрочен ангажимент, който трябва да се изпълнява съвестно, но с досада и без особена емоционална ангажираност, дали това е по-добро за детето от перспективата да попадне в "истинско семейство"?