Сама съм си виновна...

  • 8 212
  • 56
привет на всички, пишещи и четящи този форум! Чета ви "тайничко" отдавна, но едва сега събирам смелост да пиша и аз. Прочетох толкова тъжни истории за лоши бащи, страдащи май и съпруги и се почувствах още по-зле. Ето и моята история на кратко. Преди да се омъжа за настоящия ми съпруг имах много бурна, динамична, страстна и пр. 3-годишна връзка. Дали уизтощена от нея или наистина съм вярвала че това е ЧОВЕКА, се омъжих за настоящия си съпруг. Мил, грижовен, кротък, отстъпчив, любвеобилен и въобще всичко което аз не бях и не бях имала до сега такъв човек до себе си. Имахме планове, патувахме, чувствахме се чудесно заедно. Изведнъж нещо се промени. За съжалление това съвпадна с раждането на прекрасното ни момченце (сега на 3 г.). Не, категорично детето не е виновно за това, просто съвпадение. Имахме известни проблеми, част от тях финансови. Тези проблеми уж ни слбижиха още повече , но в един момент започнах да усещам как нещо ми се изплъзва. Неусетно съпруга ми беше "преструктурирал" приоритетите си: работата беше излязла на 1-во място и така до сега. Всичко се върти окло работата и парите, които изкарва (а те не са малко, признавам) и живота който успява да ни осигури. И така е през последните 2 години. Ние просто живеем в различни светове. Аз свикнах да го няма вечер, да не е с нас събота и неделя или ако е с нас това е само тялом - през цялото време е на телефона. Както се сещатате в живота ми се "появи" друг човек, първо като приятел (какъвто винаги е бил, познаваме се повече от 5 години, т.е. от преди да се омъжа дори) и но без да се усетя се оказах толкова влюбена, че сама на мога ад се позная. И се оказах омъжена за един добър човек, майка на 3 годишното ни дете и влюбена в друг. Правих неколкократни опити да "оправя" брака си. Да бъден заедно, защото просто съпруга ми е добър човек. Просто не го обичам като любим човек, обичам го като баща на дето ми, като роднина ако щете, но толкова. Дори секса не ми върви, не го желая. Чувствам се ужасно, защото не знам какво да правя. Опитвам неколкократно да СИ НАЛОЖА да бъда с него, но не става. Не мога да се накарам да го обичам като любим човек, да го желая, да се чувствам щастлива и пълноценна жена и съпруга. Може да звучи като моментен каприз, но наистина опитвам да запазя семейството си, но явно безуспешно. Усещам се изнервена от цялата тази ситуация и това рефлектира в/у детето. Чувствата към "другия" са взаимни, той иска са живеем заедно тримата с детето. Не знам дали съм готова да понеса последствията от разрушаването на брака ни, по моя вина. Но и не знам дали съм склонна да живея като се примирявам с това, че не обичам човека до себе си, но пук той е дбър баща и добър човек. Стана много объркано, но просто имах нужда да споделя  Tired
Виж целия пост
# 1
не мога да дам съвет
нещата са много трудни;
аз бих се борила за мъжа си попростата причина, мче си представям как от една хубава романтична връзка ще се получи...пак същото като в този ти брак!
реално къде са шансовете да бъде след 3г различно и с този твой романтичен ухажор

секса не върви щото да го правиш тайно и уж романтично с другия е къде къде по-добре от навикналия и скучен вече до болка познат секс с мъжа ти
виж като се полашкаш с всеки мъж било и Брад Пит - след 3г редовен секс надали ще ти е толкова гот вече....така и с новата ти любов
за страстта...къде е гаранцията че новата ти страст като улегне, родиш му дете и той почне да ви осиигурява прехраната /че и на чуждо дете/ - няма да възникне същото отчуждение и работата пак няма да измести приоритетите?

въобще представи си твоята любов като трудещ се баща на семейство с две деца, едно от които ще му е чуждо каквото и да си говорим
кака той се напъва да ви осигури стандартн на жиот...
колко ще се справи? колко време ще му остава за вас? и колко любов ще остане в края на деня...
за секса ти казах...

за болката на твоето дете и пррез какво ще мине да приеме новия баща...няма да говоря
за болката на мъжа ти също...ако той не е усетил на къде духа вятъра или самия той няма странични интересеи....

за новата връзка няма да се застъпвам - преимущества ако има ти ги виждаш
тук съм с поста си да ти подскажа един сценарий на бъдещия ти живот от моя гледна точка
Виж целия пост
# 2
Аз бих заложила на сигурното, изпитаното и бих се опитала да спася брака си. Накарай мъжът ти да си вземе почивка, да освободи съзнанието си от служебните задължения, да обърне повече внимание на вас с детето. Едно пътуване, екскурзия, почивка може да ви сплоти, да ви откъсне от ежедневието и да помогне да преоткриеш мъжа до себе си. Не че е задължително да се получи нещо, но си струва да се пробва. Най-малко заради детето.
Виж целия пост
# 3
По-точно от catnadeen не би могло да се каже.
Виж целия пост
# 4
Аз обичам да третирам 'моментните капризи' като 'моментни капризи'. Една птичка пролет не прави. Ако се опитваш да търсиш вина в съпруга си - винаги ще намериш за какво да го обвиниш. Защото никой не е идеален. Или работи много, или не работи много, или мие чинии, или не мие чинии, или не се занимава с детето, или се занимава само с детето или с нищо друго....  Няма угодия.
* и не, не говоря наизуст, ами знам точно какво говоря. Имах такива 'капризи'. По време на брака си намерих начин да ги преодолея, и не те бяха причина за краха му, ами 'моментните капризи' на съпруга ми. Всеки здравомислещ човек знае, че това касае само сексуалността. А ако тя е основа на брака.... не завиждам на децата ни!
** виж ся, давай следващия, роди му дете, после следващия, и на него дете, но поне ще знаеш, че си ги обичала. Ти изобщо задаваш ли си въпроса какво значи да обичаш?

Откак форума опустя, ми се струва, че има много осмелили се. Да си признаят. Много оздравително ми се струва. Чак ми се иска да спра да пиша, може пък да наизлязат и клинични случаи.

*** тя не можела да обича. ооооо.... горката. искаш ли рецепта - как се обича. Ставаш сутрин. За какво се сещаш? За себе си? Поглеждаш се в огледалото? Пак ти. Хубава си. Гримираш се. Обличаш криво ляво детето, мяткаш го на някой друг и .... денят е твой. ... ще продължа друг път,наистина. Ти така или иначе ще избягаш, но ще попрочиташ тайно, сигурна съм.
Виж целия пост
# 5
" Откак форума опустя, ми се струва, че има много осмелили се. Да си признаят. Много оздравително ми се струва. Чак ми се иска да спра да пиша, може пък да наизлязат и клинични случаи."

 Joy Мдааа има май нещо вярно в думите ти.
Аз случайно попадам тук, но докато съм дошла да взема да се изкажа мъдро  Mr. Green


Мила грешницата , седни и си изясни какво искаш. Опитай се да отделиш достатъчно време на спокойствие в което да претеглиш нещата. Мисли за своите чувства и това кое ТИ искаш.

Ако няма да си щастлива с този мъж няма смисъл да продължаваш да губиш твоето и неговото време!
Ако няма да си щастлива с този мъж, ще дойде ден в който ще обвиняваш детето за пропиления живот.
Ако няма да си щастлива с този мъж, детето ще възприеме това поведение и, или ще следва примера ти или точно обратното.

Ако "другия" е само увлечение и тръпка, изживей си я и продължи напред без да показваш на мъжа си, без да го нараняваш.

Виж целия пост
# 6
А от кога не желаеш съпругът си-от преди да се влюбиш или след това? 
 
По отношение на влюбването, така и така като не ти е пълноценен бракът, какво ти пречи да си бракувана и влюбена...Явно и на съпругът ти не му пречи.
А по отношение на раздялата и разводът и влюбването-казват "експертите", че след развод трябва да си дадеш поне 3 месеца почивка и да не се впускаш в нова връзка, за да може да си подредиш приоритетите, да разбереш какво търсиш. В противен случай е възможно да се хванеш за следващия , като "удавник за сламка" и новата връзка да има същото развитие. Макар, че и това правило си има изключения ама не ми се разказват чути истории сега...
  И за непълноценния брак не вини само себе си-бракът е връзка между двама и отговорността за него е пак на двамата. Съпругът ти може да е добър, да е прекрасен баща и винаги да бъде такъв, но явно нещо не ви достига.
Виж целия пост
# 7
Тъй като не знам колко време се опитваш да спасиш брака си, говорила ли си със съпруга си за проблемите, които споделяш, в твоята ситуация може би бих направила следното:
Ще поговоря открито със съпруга си за проблемите. Ще обясня, че така нещата не могат да продължават и трябва да се промени....
Даваш още един шанс на семейството си и правиш усилие да опитате.
Но през това време другият човек трябва да е информиран, че ти искаш да опиташ да спасиш своето семейството и той трябва да те остави и да изчака какво ще е развитието на нещата.
Ако втория мъж те обича, той ще ти даде тази възможност, защото съм сигурна, че никой уважаващ себе си човек не иска да бъде причина за разрушаването на едно семейство. Ако успееш да запазиш брака си и си щастлива и той трябва да е щастлив, да се радва за теб щом те обича истински.
Ако не успееш да запазиш брака си и той те обича, ще те чака и ще се съберете.
Това е моето мнение. Имам познати минали през това и сега въпреки, че не са запазили семействата си и двете страни не съжаляват за това, защото са си дали шанс да опитат и сега не се обвиняват един друг ами ако бяхме ..., сега са щастливи по отделно.
Виж целия пост
# 8
Да там е проблема.  CryНещо не достига. Говорим, говорим, говорим.....и пак всеки неговата си...вече 2-ра година...
Работата е там, че наистина не искам да заблуждавам и него. Не знам дали някога сам била влюбена в него или просто той се оказа "на точното място и в точното време" та се хванах за него като удавник за сламка (за съпруга си говоря). чувствам се зле, че не мога да изпитам към него това, което той (твърди че) изпитва към мен. В началото се чувствах толкова сигурна и обгрижена от него, обичана...това и сега е така, но явно съм се подвела че го обичам. Да, аз наистина го обичам, но като брат може би. За това ми е много мъчно. Но не мога дори да го целуна самоинициативно. Всюка интимна ласка от моя страна е изпросена, почти насила  получена...звучи ужасно нали.  Cry Страх ме е, че дори на направя всичко по силите си да останем заедно, да имаме брак, то това ще е временно и в един момент нещата пак ще стигнат до тук, както вече няколко пъти става  Cry
"Другия" мъж е фактор до толкова, до колкото аз си давам  сметка за чувства и усещания които НИКОГа не съм изпитвала към и със съпруга си. . .А той е добър човек..
Виж целия пост
# 9
Тази тема защо е в "Родители, отглеждащи сами децата си" , не знам ?

Но, определено авторката сама си създава проблеми. Може би обича около нея да има някаква драма? Дори думичката под която е избрала да се скрие звучи драматично - "грешницата"  Laughing

Подвела се била, хванала се като удавник за сламка, мислела че го обича ... бля, бля. Човек, когато обича не мисли, а го усеща с цялото си същество - физическо и духовно. След 2 години се осъзнала?

@ грешницата, ти не обичаш нито съпруга си, нито този мъж, с когото имаш страхотен секс сега. Ти просто обичаш секса и винаги ще търсиш някой нов мъж, който да ти го даде. В това няма нищо лошо - физиологична нужда е все пак, но замисли се, струва ли си да нараняваш близките си хора заради това?
Или изобщо няма човек около теб, когото обичаш?
Виж целия пост
# 10
Не съм регистрирана в този форум, защото не отглеждам сама детето си, но честичко ви чета с ясното съзнание, че абсолютно всичко , случило се на вас, може да се случи и на мен...Все ми се иска да съм подготвена. Извинявам се, ако звуча грубо!
 На авторката-не ми е сериозно на мен, че прекалената отдаденост към работата от страна на съпругът ти е причина за твоето влюбване в другия...Моят съпруг излиза в 7, прибира се в20-21 ч, не е с нас през уйкендите обикновено, и Господи, ако знаеш как ми липсва...Чакам с нетърпение часовете, а понякога и минутите, през които сме заедно. Другият начин-твоят, ми прилича на запълване на свободно време, самотата ти е била лош съветник. И моля те-не бързай да вземаш решение, толкова емоционално нестабилна звучиш, че едва ли точно в момента би взела най-разумното решение и за себе си, и за детето...
Виж целия пост
# 11
Добре де, но защо всички така наскачахте срещу авторката. Тя е явно в труден период от живота си. Мога само да завиждам на всички, които не са били в подобна ситуация и са били силно влюбени в партньора си и всичко им е било ок или пък са намирали решения на трудностите си. Явно с момичето не е така, даже съвсем не е така. Явно доста неща в брака и не достигат. Ако трябва да отговоря на въпроса дали при евентуален втори опит ще е по-добре, разбира се не мога, защото всичко е много индивидуално и зависи от множество фактори.

Това, което от собствен опит мога да кажа, е че да се живее с някой само защото бил много добър не е велика заслуга за изтърпяващата страна. Не пие и не бие. Български ценности. В живота има доста по-стойностни неща, които могат да бъдат пропуснати. Фундаментално е личното щастие. За него рецепта няма. Към него пътят е строго индивидуален и това, което прави някого щастлив и доволен в живота, може да остане неразбрано от друг.

За мен лично ако тази неудовлетвореност продължава 2 години това е доста сериозен срок, който "крещи" за промяна. Особено ако са правени опити за такава и не се е получило.
Виж целия пост
# 12
бе кви ценности, ква неудовлетвореност, кви пет лева?!

на мен ли4но тая тема тук не ми харесва. ма хи4 не й е тук мястото.
тя жената, милата и недолюбената си е решила въпроса - мъжа й й осигурява ежедневието, а тя си е подсигурила разтоварване и зареждане с емоции от 2 до 5.
само дето са въпроса е как да удължи емоциите до 12 4асови, ама и спонсора да е нали4ен. щото секи ден се яде. или каквото и да е там.

ако беше писала 4е мъжа й се забавлява от два до 5 и тя е недооценена, плюс 4е си скъсва гъза от работа - ми горкия й мъж - жив щеше да бъде изяден!

така 4е, грешната, айде остави мъжа си да има право бъде щастлив и оби4ан с друга жена. не му ма4ка само4уствието и егото с интимни признания - просто го остави.
ееееееей, и адекватни мъже да има и да са останали и тях ще сма4кате.
и освен, 4е сте вредни за себе си и за мъжете си, а и за другите жени.
щот винаги ще има следваща.
или следващ.
винаги ще има утре, щото.

айде аман от лигли и лигльовци!
много станахте на тея ширини. вероятно ще да е някаква мутация на климата и простотията.
Виж целия пост
# 13
все ми е тая къде и е мястото на темата, ама е смешна
не знаеш влибена ли си била в мъжа си или е бил на подходящото място
ами то е все тая
взела си решение, следвай го
като те чета май си влюбчива и нямаш никаква гаранция, че няма да се повтори, потрети, почетвърти ситуацията
а и наистина, съвместният и още повече семейният живот бързо виждат сметката на страста и романтиката на криенето и набързо изживените страсти
какво ще правиш с новия когато това стане
ще е готовм ли и той да се грижи за теб и чуждото дете като съпруга ти сега

в крайна сметка ти си знаеш, живота е твой
детето ще го преживее, каквото и да решиш, просто ще има по-сложен живот
Виж целия пост
# 14
Еййй какви хора беее, пълно с безгрешни, целомъдрени, психолози и моралисти тук. Мноого лесно да се плюе и да се цъка критикарската от страни. Ми, аз до колко разбирам, пред авторката не стои дилемата да избере мъжа й и ли т. нар. "друг", а просто дали да продължи с мъжа си изобщо или не.  Thinking И аз не бих я похвалила за това, в което се е забъркала, ама чак да изпадам в крайности като - "ти знаеш ли какво е да обичаш някого...", "обичаш просто секса...", "...спонсор да е нали4ен" и пр. ми се струват меко казано прекалени. А прекаления светец и Богу не е драг. 
Много правилно го е казала Brajana - ...щом не пие и не бие...много е убав! Виж да изядеш един хубав бой вече си е мотив да се разведеш, евентуално де, щото може мноооого да го обичаш, нали. Мерси викам аз на такваз любов  #2gunfire Ама мотива като не го обичам вече, не ви звучи достатъчно сериозен за развод. Требе и некакв проблем да си има, щото това не е много важно - любов има-нема, карай да върви...
Спонсор - нема лошо, ама аз от написаното не разбирам анатемосаната "грешница" да е финансово зависима от него...Плюс това не всичко е пари приятели, изтъркано но факт. Да, евала мъжа й се "бъхти" както състрадателно се изрази някой, ама аз не знам дали са го закъсали толкова, че вместо да "бъхти" 2 часа повече за  100 или колко ще лева повече, да си даде малко време за семейството. Може пък вашите приоритети да са други: магарето да блъска да изкарва пари, пък ние ще намерим как да се забавляваме и без него...Се в тоя ред на мисли milk твойто много по-материално ми звучи...
Сбъркала сбъркала, омъжила се - не бил човека, ми звучи тъпо, ама хич не мисля че е прецеден това в днешни дни. Просто повечето не щат да си признаят, ами пата-кюта как дойде..карат си с мъжо 30-50 години живи и здрави, е да не се обичат Ама пък за пред хората са заедно. Простотии. А колкото до гаранции, че и с "другия" няма да се случи същото (ако тя изобщо има намерение да гради нещо съвместно с него) - гаранция франция. Кой може да дава гаранции в тоя живот. Никой! Вероятност да се получи същото има точно толкова, колкото и да не се получи същото...
Но няма нищо по-лесно от това както вече казах да плюеш по някого, нали безгрешници Simple Smile
Айде с добро... Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия