стига ли ви времето

Незнам. Още не ми се налага да работя и за това съм добре с организацията, макар че, признавам, не мога винаги с всичко да смогна, но не си го слагам на сърцето чак толкова, като гледам да не ощетявам детето. За свекървата нямам време да й слушам коментарите. 

  Това време никога не ми стига, на мен ми трябва 36 часово денонощие.
Също както си го описала ти- това е моят режим.
Имам чувството, че всяка минута трябва да я крада.
А всичко при мен е организация буквално по минути.

ами не стига,
Аз не работя и пак не ми стига времето,един ден чистя, другия готвя и така, ако децата са били послушни може и да изгладя,
Предпочитам да ги изведа на разходка сутрин и следобед, да играят, отколкото да ги затворя в къщи за да мога да си свърша работата

И на мен ми е много интересно. Засега смогвам горе-долу, ако детето спи на обед, но много често съм се чудила какво ще е като започна работа. Дано майките с подобен опит да споделят идеи. Аз поне нямам свекърва, която да ми се бърка.

Времето си го разпределям между двете ми сладурчета и малко си оставям за мен. Аз също чух, че свекървището ме е коментирало, но не се впечатлявам от такива дреболии. Още повече, че тя е от поколението, чиито деца са отгледани от бабите. Сама си гледам децата и се справям добре, без да имам претенции, че съм идеалната майка или домакиня.

   Спокойно-и аз не успявам.Ходя на работа-прибирам се в 5,за нас готвя през ден,всеки ден  пускам прахосмукачка,готвя за Алекс,след като го приспя.Гладя по малко всяка сутрин преди работа(каквото ще обличаме през деня).Ходим на разходка или до парка след 19ч.-до към 20.30ч.Докато върша домакинската работа,мъжът ми го гледа.Той го взима и от яслата.
  Понеже живеем сами,при мен мъжът ми понякога недоволства ,че не съм свършила нещо.Опитвала съм да свърша абсолютно всичко преди да си легна-и резултата е,че съм като пребита,не мога да спя от умора.От известно време правя само най-необходимото и гледам да сме навън с Алекс.Не е нужно всичко вкъщи да изглежда перфектно,а детето да кисне пред телевизора или да върви след мен и да чака да му обърна внимание.

dididid, и на мен не ми стига времето. Но, ето как процедирам:
След работа взимам детето и излизаме на разходка. Като се прибираме пазарувам, понякога готвя нещо бързо за вечеря (миш-маш например) понякога ядем яденето от вчера. Понякога слагам ядене да се вари на бавен огън през нощта за другия ден (напр. телешко варено) или пък преди да излезем на разходка мятам нещо да се пече в йенска тенджера във фурната и като се върнем е вече сготвено. Но пък мога да се похваля със задружно семейство-много често вечеряме у свекърва ми, у сестрата на мъжа ми или пък те ни идват на гости. Така всяко семейство готви по-рядко (но в по-голямо количество) а всеки ден ядем нещо вкусно.
За чистенето-свекърва ми много помага, иначе чистим заедно с мъжа ми, но не всеки ден. Позамазваме, ако е много мръсно, пък веднъж в седмицата двамата заедно чистим основно докато дребния ни "помага" (разнася метлата насам натам и "мете", маже с парцал по току-що изчистеното, носи боклуци и ги хвърля в кофата и понякога вади от там да види какво има и т.н.). За гладенето-отдавна се отказах да нося мачкащи се дрехи и съм го свела до минимум-сутрин си гладя каквото ще обличам, но основно нося дрехи от немачкащи се материи. Малкия ходи с неизгладени дрехи, мъжа ми е също любител на немачкаемите дрехи, или си ги глади сам. За миенето на чинии-имаме миялна, това, което не се мие в нея понякога поизчаква в мивката
Пералнята пускам вечер, случвало ми се е да простра изпраните дрехи на другия ден вечерта
Общо взето-съм доста лоша домакиня, на всички съм го заявила, така че ако някой ме упрекне-съгласявам се, да, не ме бива, за домакиня не ставам, затова пък ми помагат. Не ми е нужно къщата ми да е перфектна, винаги абсолютно чиста и подредена. Понякога като се прибера и видя какъв е хаос чак срам ме хваща, но е факт, че си живеем добре и сме щастливи-и аз, и дребното и мъжа ми.

1. Не приготвям закуска - децата ми закусват в градината, мъжът ми си купува нещо на път за работа, аз сутрин пия само кафе (колежката прави за всички в офиса и си пием там). В почивните дни закусваме вкъщи, но закуската я прави, който стане пръв (аз или мъжът ми), а и често си купуваме готови кроасани, кифли и подобни или направо обядваме (ако сме си полежали до по-късно).
2. На работа - работя.  Прибирам се след 18:30 ч., а често пътувам и в командировки.
3. След работа - срещаме се с мъжа ми (работим близо един до друг), като той често пазарува преди това или пазаруваме на прибиране (ако ми се иска аз да си избера нещо "по-засукано" за ядене); често купуваме готова храна или готви, който има муза (мъжът ми обича да готви и в 80% от случаите той е готвачът - аз правя салатата, а децата подреждат масата); играта с децата е задължителна, но всичко може да е игра (подреждането на масата, къпането на децата, оправянето на леглата и т.н.) - важното е да сме заедно; за основното почистване + гладенето имам жена, която идва 3-4 пъти в месеца (ежедневното поддържане е задължение на цялото семейство - прахосмучене, бърсане на прах, подреждане и др. прави този, който в момента има повече време); "по-особени" за пране и гладене дрехи носим на химическо (улеснени сме, че имаме такова на 20 м. от блока); имам миялна, пералня и т.н. (аз само зареждам и двете и после прибирам чиниите/респ. простирам дрехите).

Не си давам зор - важното е свободното време да съм със семейството си - разхождаме се, играем, вечеряме навън, срещаме се с приятели.
И най-важното - мъжът ми не стои безучастен - и децата, и домашните "задължения" са и на двамата (не са женски приоритет).
Лесно се организирам...

Естествено,че не стига.Обаче пък ако и свекървата ме изкоментира  на следващото и посещение ще оставя всичко непипнато-да има материал жената,иначе какво ще говори.Въобще мнението и е последното нещо което ще ме накара да се хвана за парцала.Карай си както досега и хич да не ти пука.

Франческа Салиери, това все едно аз съм го писала 
Колко пъти само съм казвала, че искам денонощието да е 36 часа 

Аз не ходя на работа, но пък съм с три дечица у дома...
Не върша нищо, докато те са будни - изцяло на тяхно разположение съм
Чистя, готвя, гладя, докато те спят, напоследък някои от тези неща са предимно вечер.
Съпругът ми също много ми помага, след като се прибере от работа.
Не съм чула свекървата да ме коментира, ако си мисли, че може да се справи по-добре от мен - да заповяда 

Ако бях на твое място бих ставала преди детето сутрин, за да приготвя закуска.
Ако остане  време - и чистенето/гладенето тогава (събота или неделя по-основно).
След работа бих се отдала изцяло на детето/семейството си.
Когато детето вечер заспи бих готвила.

А свекърва ти, ако не е доволна - нека те замести за седмица-две   
То отстрани лесно изглежда...
Ако можеш се абстрахирай от това, което е говорила зад гърба ти 
Важното е ти, детето и съпругът ти да сте доволни и щастливи   

С помощ от таткото. До скоро ходех на работа. Като се приберем в 18.30 вечеряме и я извеждах навън. Ако таткото има работа, си я върши през това време. Като се приберем си играем двете. После докато я къпя слагам да сготвя, а таткото пуска прахосмукачка и бърше пода. Сутрин бърша прах и подреждам, за да е всичко в ред като дойде детегледачката. В неделя гладя всичко, което се е насъбрало през седмицата и готвим за следващите 2 дни.

На твое място или ще се накарам на свеки за тв-то, или директно спирам кабелната.

Докато работех ми беше много трудно да съчетавам всичко. Но аз по едно време работех от 9 до 9. И се обвинявах, че не съм добра майка. След това нормализирахме малко работното време и нещата започнаха по малко да си идват по местата. И пак ми беше нанагорно. Добре, че мъж ми помага.

Работа и слънце винаги ще има. Не се впечатлявай и най-малко от приказките на свекърва ти по твой адрес. Като станеш на нейните години и твойта къща ще блести от чистота, но миговете прекарани с детето са най-важните. А времето лети и ще дойде момент в който детето ще се забавлява само и затова се възползвай сега.
Аз не ходя на работа и си гледам детето и затова имам време за всичко сега.

Не стига, разбира се.
Сутрин правя закуска само на малкия, както и му приготвям нещо за обяд пак сутрин набързо или предната вечер. Другите са на самообслужване.
Отдавна не гладя. Само моите дрехи преди работа - тези които ще обличам днес. Предпочитам немачкаемите. За деца не гладя - ходят намачкани и хич не ми дреме. Това да се гладят кърпи, спално бельо и прочие за мен си е чиста загуба на време и енергия.
Чистим веднъж седмично с мъжа ми, а понякога и през седмица-две, ако имаме да правим нещо по-интересно или пътуваме  или просто ни мързи .
Пералнята аз или той зареждаме вечер преди лягане, а простираме когато и който се сети (обикновено този, който има нужда от дрехите вътре в пералнята:))
Пазаруваме след работа, аз или той или заедно.
Готвим всички заедно след работа, а ако сме уморени или просто ни мързи - си поръчваме или излизаме да ядем навън или кълвем нещо, което намерим из хладилника.
Две свекърви съм имала до сега и двете за нищо не са ме упреквали. Обичаме се.