Току-що четох темата за храната по черноморието и се ужасих още повече - на нас ни предстои почивка на южния бряг, а като знам как сме с храненето отсега ми се драйфа. Синът ми е на 1 г. 10 м. и единственото място, на което яде по-нормално, е в яслата, колкото и учудващо да звучи. Персоналът ми е близък, а и детето си качва килограми, така че изключвам варианта просто да ми го казват за успокоение, още повече, че когато детето не яде някакъв вид храна, това също ми се казва. От известно време обаче е вкъщи - първо, защото мама е отпускарка, освен това и много боледува, нито един летен вирус не ни пропусна, сега сме и със стафилококова инфекция. Та малко се отклоних от темата. Проблемът е, че нищо не иска да яде - нищо, което аз наричам храна, защото бонбоните, вафлите и кроасаните, както и снаксовете за мен не са храна, макар да съм ги свела до минимум. Плодове не желае да вкуси изобщо, за зеленчуци да не говорим - от домата веднага започва да му се гади, единствено харесва соковете в кутийки, ония боклуци с консерванти, за които почти всички деца пощуряват. Прясно изцеден сок тази сутрин съм му давала със спринцовката на Нурофен, само и само да приеме нещо, уж лекарство /тях ги приема с удоволствие, за съжаление често/. Не желае да накуси дори месо - никакво, нито пиле, нито кюфте, кебапче, картофи също. Единственото нещо, което спасява положението, е филията с пастет и филията с масло, също кус-кус или попара със сирене и масло. Моля ви, дайте ми съвет как да се справя с това - не мога да храня детето непрекъснато с една и съща храна и да давам изкуствени витамини, а и болно на яслата не мога да го пусна. На маймуни се правим с баща му - не ще и не ще, стиска устата, плюе, та се къса! Направо откачам!