И по дяволите – жените не ми обръщат никакво внимание! Даже напротив – при опит да се смеся в парка с мамите (докато водя бебето на разходка) имам чувството, че съм прокажен – всички ме отбягват, на елементарните ми и възпитани въпроси отговарят троснато и сковано. В офис пълен със жени, все едно съм прозрачен. Жените на познати и приятели са ледени към мен, не говоря за секс, а просто за онази лекичка искра на флирта, неосъществения, която се усеща в крайчеца на окото...онова „еххх...някой друг живот...може би...”
Бих го приел за нормално, ако всички бяха строго морални, но като знам как всички се онождат безразборно като зайци, как наоколо ми жените флиртуват с женени тюфлеци (така че отпада варианта да ме отбягват понеже съм женен), със всякаква зле облечена, бедна (най-вече духовно), миризлива и потна паплач...баси, кво става, що не ми обръщат внимание?!