Дъщеря ми е доста своенравна от малка и виждам, че ще е трудно да се боря с нея. Вече започва да разбира на година и 10 месеца е. И затова започвам от сега да й се противопоставям, за да се научи от рано да не става винаги нейното. Когато започне да реве /а по-точно буквално истеризира/, за да се опита да се наложи за нещо просто я оставям. А има и случаи, когато направи нарочно нещо лошо й се скарвам я оставям в стаята й да се наплаче и да разбере, че вече не бива да прави така. Една приятелка обаче твърди, че децата не бива да се наказват за дълго. Каза че трябвало да я оставя да пореве 10 мин и да отида при нея да й кажа, че й прощавам, но че вече не бива да прави така. Така детето нямало да остане с впечетление, че не зачитам чувствата му и че не ми пука за нея ако не слуша. Аз обаче се опасявам, че при тази практика тя ще се усети, че рано или късно й се прощава и ще продължава да си безобразничи.Вие как процедирате? До край ли ги оставяте наказани, за да разберат, че са направили нещо лошо или ги наказвате за малко и после им прощавате?
Виж целия пост
Наказанията - до край или за малко?
- Публикувана: 15 авг. 2008, 19:41 ч.
- Последно мнение: 19 авг. 2008, 21:56 ч.
# 1
15 авг. 2008, 20:09 ч.
"Дълго" наказание е за големи деца (примерно, една седмица без детско). Толкова малко дете не може да разбере защо, аджеба, се държат така с него. И много бързо забравя. Няма да има ефект, според мен. Веднага след белята/непослушанието трябва да покажеш, че така не бива да се прави (както прецениш) и толкова.
П.П. В момента не съм сигурна, че мога да давам акъл.
Големият ми син е наказан "за всичко" за неопределено време. 
Лишен е, горкият, от филми, електронни игри, всякакви забавления. Но той е голям, разбира. Доста се постара, за да го накажем толкова строго. 
Виж целия пост
П.П. В момента не съм сигурна, че мога да давам акъл.
Големият ми син е наказан "за всичко" за неопределено време. Лишен е, горкият, от филми, електронни игри, всякакви забавления. Но той е голям, разбира. Доста се постара, за да го накажем толкова строго. 
# 2
15 авг. 2008, 20:15 ч.
Василиска, грешиш, чеде.
Хората хора убиват и знаят колко време ще ги лежат, а вие детето го наказвате за неопределено време. И най-дългият срок не е така ужасен, както неопределеността.
Моето мнение е, че трябва да има някакъв "кодекс". За еди-какво си провинение - еди-какво си наказание с определен предварително срок. Детето трябва да има право на избор дали да престъпи правилата или не, преценявайки риска. Естествено, това е за по-големите деца, малките са като животинчетата - не осъзнават за какво са наказани.
Виж целия пост
Големият ми син е наказан "за всичко" за неопределено време.
Василиска, грешиш, чеде.
Хората хора убиват и знаят колко време ще ги лежат, а вие детето го наказвате за неопределено време. И най-дългият срок не е така ужасен, както неопределеността.
Моето мнение е, че трябва да има някакъв "кодекс". За еди-какво си провинение - еди-какво си наказание с определен предварително срок. Детето трябва да има право на избор дали да престъпи правилата или не, преценявайки риска. Естествено, това е за по-големите деца, малките са като животинчетата - не осъзнават за какво са наказани.
# 3
15 авг. 2008, 20:23 ч.
Трудно е да накажеш едно 2 годишно дете "за дълъг период от време".
То моето четири годишно дете има-няма за половин час забравя, защо точно не му говоря и ме пита:"Мамо, ти за какво ми се сърдеше, че аз вече забравих?"
И не знам дали е своенравие при толкова малко дете или е просто поредната криза на растежа, с проява на голяма лошотия. При дъщеря ми този период на тръшкане и истерясване беше между 1г. и 9 м. и 2 г. и 2 м.
По-скоро ще ти препоръчам търпение и постоянство в поведението ти към детето.
Виж целия пост
То моето четири годишно дете има-няма за половин час забравя, защо точно не му говоря и ме пита:"Мамо, ти за какво ми се сърдеше, че аз вече забравих?"
И не знам дали е своенравие при толкова малко дете или е просто поредната криза на растежа, с проява на голяма лошотия. При дъщеря ми този период на тръшкане и истерясване беше между 1г. и 9 м. и 2 г. и 2 м.
По-скоро ще ти препоръчам търпение и постоянство в поведението ти към детето.
# 4
15 авг. 2008, 21:20 ч.
Не обичам наказанията. Обичам да давам на детето възможност само да избере. Пример: "Спри да крещиш или си иди в стаята!" ; "Правилото е, че можеш да вземеш една играчка с теб на вън. Или избери само една или ще трябва да оставиш всичките.", "Не стой близо до ТВ или ще го спра.", "Имаш право на едно филмче дневно, ако гледаш днес две, утре няма да има нито едно.", "Ако докато преброя до 10 не си започнала да се събличаш за къпане, ще останеш без приказка за Лека Нощ."...
Като беше малка, нещата бяха още по-прости. "Не" си беше "не" и точка, а ако се тръшка я оставях да се тръшка...
Виж целия пост
Като беше малка, нещата бяха още по-прости. "Не" си беше "не" и точка, а ако се тръшка я оставях да се тръшка...
# 5
15 авг. 2008, 21:40 ч.
Добре дошла в клуба на майките със своенравни деца! И аз съм в него. Моята е своенравна откакто се е родила 
Има разлика между наказание и дисциплина. Какво толкова е направило 2-годишно дете, че трябва да се наказва? Ако оставиш детето само в стая (надявам се, че е напълно обезопасена), за го "накажеш," детето може да се чуства изоставено емоционално от тебе, без да постигнеш възпитателен резултат.
Ако има нужда малко да се успокои от истерия, аз бих обяснила конкретно, че я оставям за малко сама в този ъгъл (ние имаме ъгъл за тази работа), където да си поплаче и да и мине и да си "помисли" за какво е в ъгъла. Може и в стая, но моето се заиграва с играчките. Това е техника, която се нарича time out. Правилото е, че децата са в такъв тайм аут за кратко (около 2 минути за 2-годишно дете). Ако са оставени по-дълго в тайм аут, може и да забравят за какво е. Например, моето започва да си играе с домашния любимец, който разбира се, се случва винаги удобно в тая зона
Идеята е да им покажеш, че въпреки всичко, родителят винаги ги обича и не ги изоставя, особено на тая ранна възраст.
А дали винаги работи?? Не знам. Мисля, че моята своенравница ме учи на търпение...
Виж целия пост
Има разлика между наказание и дисциплина. Какво толкова е направило 2-годишно дете, че трябва да се наказва? Ако оставиш детето само в стая (надявам се, че е напълно обезопасена), за го "накажеш," детето може да се чуства изоставено емоционално от тебе, без да постигнеш възпитателен резултат.
Ако има нужда малко да се успокои от истерия, аз бих обяснила конкретно, че я оставям за малко сама в този ъгъл (ние имаме ъгъл за тази работа), където да си поплаче и да и мине и да си "помисли" за какво е в ъгъла. Може и в стая, но моето се заиграва с играчките. Това е техника, която се нарича time out. Правилото е, че децата са в такъв тайм аут за кратко (около 2 минути за 2-годишно дете). Ако са оставени по-дълго в тайм аут, може и да забравят за какво е. Например, моето започва да си играе с домашния любимец, който разбира се, се случва винаги удобно в тая зона
Идеята е да им покажеш, че въпреки всичко, родителят винаги ги обича и не ги изоставя, особено на тая ранна възраст.
А дали винаги работи?? Не знам. Мисля, че моята своенравница ме учи на търпение...
# 6
15 авг. 2008, 21:46 ч.
За толкова малко дете май наказанието изобщо не е ефективно. В тази трудна възраст просто ги оставях да си се нареват, без да им обяснявам, че са наказани или нещо подобно. Пореват, пореват, пък изведнъж се успокят и станат меки като памук.
Наказанието има смисъл, когато детето осъзнава, че ще бъде лишено от нещо любимо, ако се инати или прави бели. Но, за съжаление, досега не съм успяла да приложа като хората някое наказание. Заканите ми са страховити, но рядко съм успявала да удържа на думата си.
Виж целия пост
Наказанието има смисъл, когато детето осъзнава, че ще бъде лишено от нещо любимо, ако се инати или прави бели. Но, за съжаление, досега не съм успяла да приложа като хората някое наказание. Заканите ми са страховити, но рядко съм успявала да удържа на думата си.
# 7
16 авг. 2008, 04:58 ч.
На тази възраст за 1 минута трябва да траят наказанията. След това да се поговори с детето и да му се обясни за какво е било наказано и какво поведение се очаква от него.
10 минути са страшно много за дете на годинка
А пък това да се оставя детето в стаята си само доколкото разбирам за периоди много по дълги от 10 минути ми се струва жестоко
Виж целия пост
10 минути са страшно много за дете на годинка
А пък това да се оставя детето в стаята си само доколкото разбирам за периоди много по дълги от 10 минути ми се струва жестоко
# 8
16 авг. 2008, 18:02 ч.
Благодаря на всички мами, които споделиха опита си! 
По въпроса какво прави за да я наказвам - например вчера с всичка сила удари в земята една своя играчка, защото отказах да й дам сок, който разлива по пода. /преди това й обясних, че тя само го разлива и й обясних, че затова няма да получи още сок/ Играчката стана на парчета и за това й се скарах, тя заплака и аз я оставих да плаче. Постъпката беше съвсем умишлена. И нейната и моята. В другите случаи просто реве истерично и се тръшка, защото иска нещо /напр. да й купя зрънчо точно преди вечеря.../ Точно затова се питам да я оставям ли да се нареве и просто да разбере, че каквото и да прави няма да стане нейното. Защото ако я оставя за малко и после я прегърна се страхувам, че ще се усети, че рано или късно й е простено. За мен това е непостоянство /но не съм съвсем сигурна все пак/. Защото малките може да забравят за какво са наказани, но запомнят модела на поведение на майките си /в това съм сигурна/. Тоест ако видят, че рано или късно се огъваш ще упорстват докато не стане тяхното.
Виж целия пост
По въпроса какво прави за да я наказвам - например вчера с всичка сила удари в земята една своя играчка, защото отказах да й дам сок, който разлива по пода. /преди това й обясних, че тя само го разлива и й обясних, че затова няма да получи още сок/ Играчката стана на парчета и за това й се скарах, тя заплака и аз я оставих да плаче. Постъпката беше съвсем умишлена. И нейната и моята. В другите случаи просто реве истерично и се тръшка, защото иска нещо /напр. да й купя зрънчо точно преди вечеря.../ Точно затова се питам да я оставям ли да се нареве и просто да разбере, че каквото и да прави няма да стане нейното. Защото ако я оставя за малко и после я прегърна се страхувам, че ще се усети, че рано или късно й е простено. За мен това е непостоянство /но не съм съвсем сигурна все пак/. Защото малките може да забравят за какво са наказани, но запомнят модела на поведение на майките си /в това съм сигурна/. Тоест ако видят, че рано или късно се огъваш ще упорстват докато не стане тяхното.
# 9
16 авг. 2008, 19:55 ч.
Чакай малко... Детето иска Зрънчо. Ти казаваш "Не", тя започва да се тръшка, ти я оставяш... След малко отиваш и я гушкаш.
За кое тук следва да й простиш?
Модела е прост - Ти казваш "Не"
Тя /напълно нормално и естествено/ не е доволна, че й е отказано и пищи или се тръшка или...
Ти я прегръщаш - защото /много ясно/ я обичаш.
Нормално е детето да не е доволно от твоя отказ. Ако ти поискаш мъжа ти да ти купи рокля и той ти откаже, защото е края на месеца и нямате достатъчно пари и ти няма да се чувстваш добре. Може дори да му се нацупиш. Това е равно на тръшкането на дъщеря ти, защото на 1 г. и 10 месеца няма твоя социален опит. Нормално е мъжът ти да те успокои, както е нормално и ти да я гушнеш.
Не е нормално да я наказваш за естествените й реакции. Нормално е да я НАУЧИШ, да насочва гнева си в правилната посока. Както и да реагира по-приглушено.
Отделно ако следваш неотклонно първоначалното си 'не' и не поддаваш - дъщеря ти ще се научи /за около година/, че няма смисъл да се тръшка, защото няма да промениш мнението си. Добре би било, да мислиш добре преди да кажеш "не" и да не го използваш за щяло и не щяло, но кажеш ли го веднъж, да не си променяш мнението без значение дали и колко се тръшка.
Прегръдката накрая и уверението, че я обичаш, според мен е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО.
Виж целия пост
В другите случаи просто реве истерично и се тръшка, защото иска нещо /напр. да й купя зрънчо точно преди вечеря.../ Точно затова се питам да я оставям ли да се нареве и просто да разбере, че каквото и да прави няма да стане нейното. Защото ако я оставя за малко и после я прегърна се страхувам, че ще се усети, че рано или късно й е простено.
Чакай малко... Детето иска Зрънчо. Ти казаваш "Не", тя започва да се тръшка, ти я оставяш... След малко отиваш и я гушкаш.
За кое тук следва да й простиш?
Модела е прост - Ти казваш "Не"
Тя /напълно нормално и естествено/ не е доволна, че й е отказано и пищи или се тръшка или...
Ти я прегръщаш - защото /много ясно/ я обичаш.
Нормално е детето да не е доволно от твоя отказ. Ако ти поискаш мъжа ти да ти купи рокля и той ти откаже, защото е края на месеца и нямате достатъчно пари и ти няма да се чувстваш добре. Може дори да му се нацупиш. Това е равно на тръшкането на дъщеря ти, защото на 1 г. и 10 месеца няма твоя социален опит. Нормално е мъжът ти да те успокои, както е нормално и ти да я гушнеш.
Не е нормално да я наказваш за естествените й реакции. Нормално е да я НАУЧИШ, да насочва гнева си в правилната посока. Както и да реагира по-приглушено.
Отделно ако следваш неотклонно първоначалното си 'не' и не поддаваш - дъщеря ти ще се научи /за около година/, че няма смисъл да се тръшка, защото няма да промениш мнението си. Добре би било, да мислиш добре преди да кажеш "не" и да не го използваш за щяло и не щяло, но кажеш ли го веднъж, да не си променяш мнението без значение дали и колко се тръшка.
Прегръдката накрая и уверението, че я обичаш, според мен е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО.
# 10
16 авг. 2008, 21:19 ч.
Детето ти крои шапката и ти му се връзваш. Какво означава това "да му покажеш, че му прощаваш"? Прощават се грехове и обиди, а не детски пакости. Допълнително с това "противопоставяне" само влизаш във водовъртежа на " кой е по-по-най да се налага над другия". И ти се вдетиняваш, вместо да подходиш сериозно.
И в други теми съм казвала - не одобрявам наказанията и не ги използвам. Предпочитам обясненията. Едно дете на 2 години може да разбере защо не бива да обръща чашата с водата или че не е удачно точно сега да се ядат бисквити или да се играе. Ако подхождаш към детето като към обект, над който трябва да се наложиш се запознаваш с един от законите на физиката "на всяко действие отговаря равно по сила и обратно по посока противодействие".
Виж целия пост
И в други теми съм казвала - не одобрявам наказанията и не ги използвам. Предпочитам обясненията. Едно дете на 2 години може да разбере защо не бива да обръща чашата с водата или че не е удачно точно сега да се ядат бисквити или да се играе. Ако подхождаш към детето като към обект, над който трябва да се наложиш се запознаваш с един от законите на физиката "на всяко действие отговаря равно по сила и обратно по посока противодействие".
# 11
16 авг. 2008, 21:20 ч.
Наказвам за кратко- примерно 10-15 минути, колкото да се поуспокоим и аз и детето. Изпращам я в стаята и, тя поревава, после и казвам, че вече не е наказана и тя пита: "Пак ли сме приятелки?" 
Това е при нас. Все още избягвам да наказвам с отнемане на привилегии, малка е.
Виж целия пост
Това е при нас. Все още избягвам да наказвам с отнемане на привилегии, малка е.
# 12
16 авг. 2008, 22:40 ч.
Аз процедирам точно така. Винаги давам право на избор, т.е и да не и харесва, решението си е нейно и не ми се тръшка за това, защото сама го е избрала.
Най-пресния пример: Вкъщи има мусака, която се яде втори ден. Предлагам да отидем да и взема нещо за обед - отказва, искала да си ходи с приятелката заедно. Казвам,ч е това значи, че юе обядва мусака, защото сестра и ще се събуди всеки момент гладна и няма да можем да идем за обяд - тя казва добре.
После не и беше кеф, но след като и повторих защо ще яде мусака, седна и млъкна.
Виж целия пост
Не обичам наказанията. Обичам да давам на детето възможност само да избере. Пример: "Спри да крещиш или си иди в стаята!" ; "Правилото е, че можеш да вземеш една играчка с теб на вън. Или избери само една или ще трябва да оставиш всичките.", "Не стой близо до ТВ или ще го спра.", "Имаш право на едно филмче дневно, ако гледаш днес две, утре няма да има нито едно.", "Ако докато преброя до 10 не си започнала да се събличаш за къпане, ще останеш без приказка за Лека Нощ."...
Като беше малка, нещата бяха още по-прости. "Не" си беше "не" и точка, а ако се тръшка я оставях да се тръшка...
Като беше малка, нещата бяха още по-прости. "Не" си беше "не" и точка, а ако се тръшка я оставях да се тръшка...
Аз процедирам точно така. Винаги давам право на избор, т.е и да не и харесва, решението си е нейно и не ми се тръшка за това, защото сама го е избрала.
Най-пресния пример: Вкъщи има мусака, която се яде втори ден. Предлагам да отидем да и взема нещо за обед - отказва, искала да си ходи с приятелката заедно. Казвам,ч е това значи, че юе обядва мусака, защото сестра и ще се събуди всеки момент гладна и няма да можем да идем за обяд - тя казва добре.
После не и беше кеф, но след като и повторих защо ще яде мусака, седна и млъкна.
# 13
17 авг. 2008, 13:08 ч.
Единственото наказание,което използваме в крайни случаи е изпращане в другата стая да стои сам 10-15,максимум 30 минути.Това е най-големият му кошмар,но вече осъзнава защо се стига до там,с най-виновната и тъжна физиономия отива(без да се дърпа много-много,вече знае че наказанието си е наказание и не подлежи на обсъждане и уговорки).Излиза от стаята когато ние го извикаме,не си отменя сам наказанието 
Виж целия пост
# 14
17 авг. 2008, 14:04 ч.
Правилото според специалистите е , ако се използва метода "наказание"-
*първо се обяснява много ясно какво точно е направило детето и затова бива наказвано,
*второ винаги се избира едно и също място , където да стои детето , но това не е неговата стая или място , където има играчки , телевизор и т.н.,
*трето времето на наказанието е според възрастта на детето- за 2 годинки - максимум 2 минути- 3 год.- 3 минути
* накрая , задължително се отива при детето , обяснява му се отново че е било наказано защото... като то трябва да се извини или да потвърди , че е разбрало и веднага след това да бъде прегърнато , и успокоено , че въпреки всичко е обичано!
Ако изобщо се прилага този метод то , не се прави за щяло и не щяло , з-то тогава би имало обратен ефект. Естествено иска се и много постоянство , докато детето разбере смисъла и само започне да осъзнава, че е по- добре да те послуша отколкото да бъде наказано.
Гледала съм много такива предавания от сорта на reality, и винаги съм оставала изумена какъв ефект има , но само ако се използва правилния подход.
П.С> Аз лично не съм привърженик на този метод , но времето ще покаже- всяко дете е различно и най-важното е да ги познаваме и уважаваме индивидуалността му , а не да действаме еди как си защото при комшиичето- така правят...примерно
Виж целия пост
*първо се обяснява много ясно какво точно е направило детето и затова бива наказвано,
*второ винаги се избира едно и също място , където да стои детето , но това не е неговата стая или място , където има играчки , телевизор и т.н.,
*трето времето на наказанието е според възрастта на детето- за 2 годинки - максимум 2 минути- 3 год.- 3 минути
* накрая , задължително се отива при детето , обяснява му се отново че е било наказано защото... като то трябва да се извини или да потвърди , че е разбрало и веднага след това да бъде прегърнато , и успокоено , че въпреки всичко е обичано!
Ако изобщо се прилага този метод то , не се прави за щяло и не щяло , з-то тогава би имало обратен ефект. Естествено иска се и много постоянство , докато детето разбере смисъла и само започне да осъзнава, че е по- добре да те послуша отколкото да бъде наказано.
Гледала съм много такива предавания от сорта на reality, и винаги съм оставала изумена какъв ефект има , но само ако се използва правилния подход.
П.С> Аз лично не съм привърженик на този метод , но времето ще покаже- всяко дете е различно и най-важното е да ги познаваме и уважаваме индивидуалността му , а не да действаме еди как си защото при комшиичето- така правят...примерно
Препоръчани теми