Една друга тема ме провокира да отворя тази тема. Знам , че има много желаещи да споделят за църквата, вярата, религията...ето я и темата в която да си пишете на воля. Аз ще споделям своето мнение.
Моля всички които пишат, да прочетат всичко по-долу, а не да прочетат първото изречение и да коментират,защото по-долу съм обяснила какво точно имам в предвид
Има разлика от религиозен човек и от вярващ. Има разлика между религия и вяра.
Религиозния също вярва разбира се, но му се казва/ от религията и Църквата/ в какво да вярва.
Докато вярващия вярва така, както чувства вярата сърцето си....свободно и без никакви ограничения.
Първия спазва всички закони и традиции на църквата, мисли си, че там е цялата истина. И всичко извън църквата е грешно.
Втория вярва в Бог, носи го в сърцето си и е щастлив без да принадлежи към никоя църква.
Единия е религиозен и е обсебен от традиции, правила и догми, които църквата го задължава да изпълнява, а другия има свободен избор и свободна воля, дадена Му от Бога и той я използва като се развива духовно, извън рамките на Църквата.
От край време Църквата е налагала правила и е ограничавала съзнанието на хората. В нейно име са били убивани невинни хора, водели са се войни. Църквата се разпада и разделя на много цървки КОЕТО ОЩЕ ПОВЕЧЕ ОБЪРКВА ХОРАТА!
Водят се вечните спорове, коя Църква е най-праведната...
Аз лично, харесвам духовния човек, свободно вярващия, а не ограничения от религията.
Духовния човек чете всичко, за да може да разберте и научи КЪДЕ Е ИСТИНАТА. Само от четене на една единствена книга, няма как да се добере до истината. Душата иска да сравнява, да търси, да разграничава, да се обогатява...
Духония човек чете и Библията, но и много друга духовна литература. Иска да се развива и не позволява никакви догми да ограничават съзнанието му и жаждата му за познание!
А колкото повече човек чете и научава за света и природата, толкова по хармоничен е живота му.Ще добива мъдрост и способност да изживява щастието, независимо от това какво му се случва в живота!
Колкото по-мъдър става човека, толкова той е по-свободен от гняв, разочаровани е и омраза.
Невежеството е резултат , който се получава от затвореност на ума, да приема живота във всичко негови нови проявления.
А мъдроста ни помага да разграничаваме доброто от злото, и фалшивото от истинското.
.
Виж целия пост
Моля всички които пишат, да прочетат всичко по-долу, а не да прочетат първото изречение и да коментират,защото по-долу съм обяснила какво точно имам в предвид
Има разлика от религиозен човек и от вярващ. Има разлика между религия и вяра.
Религиозния също вярва разбира се, но му се казва/ от религията и Църквата/ в какво да вярва.
Докато вярващия вярва така, както чувства вярата сърцето си....свободно и без никакви ограничения.
Първия спазва всички закони и традиции на църквата, мисли си, че там е цялата истина. И всичко извън църквата е грешно.
Втория вярва в Бог, носи го в сърцето си и е щастлив без да принадлежи към никоя църква.
Единия е религиозен и е обсебен от традиции, правила и догми, които църквата го задължава да изпълнява, а другия има свободен избор и свободна воля, дадена Му от Бога и той я използва като се развива духовно, извън рамките на Църквата.
От край време Църквата е налагала правила и е ограничавала съзнанието на хората. В нейно име са били убивани невинни хора, водели са се войни. Църквата се разпада и разделя на много цървки КОЕТО ОЩЕ ПОВЕЧЕ ОБЪРКВА ХОРАТА!
Водят се вечните спорове, коя Църква е най-праведната...
Аз лично, харесвам духовния човек, свободно вярващия, а не ограничения от религията.
Духовния човек чете всичко, за да може да разберте и научи КЪДЕ Е ИСТИНАТА. Само от четене на една единствена книга, няма как да се добере до истината. Душата иска да сравнява, да търси, да разграничава, да се обогатява...
Духония човек чете и Библията, но и много друга духовна литература. Иска да се развива и не позволява никакви догми да ограничават съзнанието му и жаждата му за познание!
А колкото повече човек чете и научава за света и природата, толкова по хармоничен е живота му.Ще добива мъдрост и способност да изживява щастието, независимо от това какво му се случва в живота!
Колкото по-мъдър става човека, толкова той е по-свободен от гняв, разочаровани е и омраза.
Невежеството е резултат , който се получава от затвореност на ума, да приема живота във всичко негови нови проявления.
А мъдроста ни помага да разграничаваме доброто от злото, и фалшивото от истинското.
.
