Тръшкане на обществени места

  • 2 985
  • 49
Здравейте!
Синът ми е на близо 3 г. /октомври ще ги навърши/ и от известно време започна доста да се тръшка за щяло и нещяло. Иначе е кротко дете, спокойно, усмихнато, лесно за гледане, но явно се опитва да се налага.
Вкъщи не ми е проблем- просто не му обръщам внимание, но като тръгнем някъде е ужас. Запъне се за нещо, като му откажа, отказва да ходи, ляга на земята и стои. Или пък се преструва, че пада и се е ударил.
Няколко пъти вече тръгвам, за да види, че няма да стане на неговото и той с рев хуква след мен, но вече и това не работи. Тръгвам, той продължава да си стои и дори да се скрия някъде, без да ме вижда, може да реве и един час, но не мърда от там. Голям инат. И обикновено решението е да му угодя, да се върна и да го нося /което вече ми е доста трудоемко/ или да му угодя с нещо друго, за да му отклоня вниманието. Лошото е, че преди го правеше рядко, сега го прави по няколко пъти на ден.
Вие как се справяте в такива случаи? Това някакъв период ли е или просто характер?
Виж целия пост
# 1
период Simple Smile
изкарах го като бременна. Даже още не е свършил, но доста намаяляха тръшканията. Само бъди търпелива, търпелива до противност.
Виж целия пост
# 2
Има такива периоди. Научих се някак си да предусещам и предвиждам тръшканията и точно преди критичния момент да измисля нещо интересно за правене или повод да побързаме за някъде - за пързалка, люлки, магазин за дъвки или книжки, който всеки момент ще затвори...Не съм я оставяла да се тръшка на улицата - става по-зле.
На баща й тактиката е друга - той я "слуша" и се оставя да го води, но те са основно заедно по разходки без определена цел и тогава е по-лесно.
Виж целия пост
# 3
Период е, да. Моята дъщеря го "премина" миналото лято, т.е. на 2 години и 3-6 месеца. Премина е в кавички, понеже и сега се случва да се опита да се тръшне. Но вече е с доста повече акъл и знае, че така не се прави  Grinning
Така както никога не съм понасяла такива сцени с чуждите деца и се чудех що за майки ги отглеждат, така и аз брах срам по едно време... Бях стигнала до там, че не ми се искаше да си извеждам детето. То не беше искане, не беше инат, не беше тръшкане... нищо не помагаше, освен да я оставя да пореве 2-3 минути  Mr. Green Като видеше, че не й минават номерата, се успокояваше.
Виж целия пост
# 4
Период е! Минали сме и  през това. Не, че сега на цяло е спрял, но е много, много по леко.
Желая ви бързо преминване на поредния период от всички!  bouquet
Виж целия пост
# 5
Toва е т.нар. "бебешки пубертет", тоест, първия за мъжете. Mr. Green
И, да, реве, и то кански, влачим се за ръка, пак реве, баби и лели ме гледат пронизително и възмутено, аз пазя ПРИВИДНО външно спокойствие. Отвътре обаче ми иде даааааа....... Embarassed
Най-важното е да не се "спичаш" от това "какво ще кажат хората", защото малките магаренца точно това търсят-публика и внимание.
Виж целия пост
# 6
Точно вчера видях подобна гледка и си мислех какво ли тепърва ми предстои да изтърпя като нашата беба още от сега показва доста тежък характер. ooooh!
Виж целия пост
# 7
Затова още си возя в количка 3 годишния ми син. Той не толкова се тръшка да ляга на земята, колкото тича в обратната посока, реве, дърпа се...  няма шанс с него да стигна от т. А до т.Б
Виж целия пост
# 8
При моя син си е до темперамент. Не е имало излизане без да се тръшне за нещо. Обясненията обикновено не дават никакъв резултат-той просто изключва, реши ли да се инати.
Друг проблем при нас е, че физически трудно мога да го овладея, когато легне на улицата и зареве, когато не ми дава ръка и се дърпа към улицата по която мнават коли или пък маха бясно с ръце и крака и не ми дава да го нося...
Затова го  извеждам само с количката. В случай, че се тръшне или изпадне в истерия, просто го напъхвам вътре и го вързвам с коланите-така поне съм сигурна, че е в безопасност.

Веднъж по телевизията гледах интервю с детски психолог.  Съветът за реакцията към родителите  в подобни ситуации беше да имитират истерията на детето и поведението му. Тъй като ми е неудобно да се тръшкам по улицата, съм прилагала тази тактика в къщи и дава ефект. Синът ми започва да ме наблюдава с интерес, посепенно се усмихва и накрая е толкова развеселен от това, че е търкалям по земята като него, викам и имитирам вско негово действие, че забравя за какво се е тръшкал. Ами на маймуна ставам, но пак е по-добре, отколкото да се изнервям и да му крещя.
Виж целия пост
# 9
Затова още си возя в количка 3 годишния ми син. Той не толкова се тръшка да ляга на земята, колкото тича в обратната посока, реве, дърпа се...  няма шанс с него да стигна от т. А до т.Б

 Shocked Shocked Shocked

Моят е на толкова и вече кара колело без помощни колелета, а вие още количка ползвате. Не е за вялване  ooooh!

До кога смяташ да е така, до първи клас...до абитюренския?  Shocked
Виж целия пост
# 10
И, да, реве, и то кански, влачим се за ръка, пак реве, баби и лели ме гледат пронизително и възмутено, аз пазя ПРИВИДНО външно спокойствие. Отвътре обаче ми иде даааааа.......
Мда. Да си призная, не знам дали детето ме ядосваше толкова или тъпите коментари от публиката.
Период е. Като върна лентата назад, май около третата година ми беше най-трудно. Колко пъти ме е вкарвал в приключение, само аз си знам.
Търпение му е майката.
Виж целия пост
# 11
Оставям Ния легнала. Пищи, реве, не ме интересува. Оставям я.
Преди месец в Албена така легна насред крайбрежната алея. Там минават понякога коли, колелета, скейтове, а нашата лежи и пищи. По едно време един циганин, от тези дето продават джунджурии, се съжали и тръгна към нея с една близалка. Ния като го видя на сантиметри от себе си мигом стана и хукна към мен. От тогава не е лягала да пищи така. Но пък и започна да се страхува като че ли повече от непознати.
Виж целия пост
# 12
Така както никога не съм понасяла такива сцени с чуждите деца и се чудех що за майки ги отглеждат, така и аз брах срам по едно време...

То и аз така... Докато се тупах в гърдите колко кротко, самостоятелно и възпитано дете е моето и колко разглезени деца има, сега си бера срамотиите и панаирите по улиците Mr. Green
Явно ще търпя и това е. Лошото е като се тръшне на място, където е опасно, минават коли... там ща не ща трябва да го мъкна.
Аз по принцип не съм от майките, които угаждат всячески, бих казала че съм умерена в това отношение. Но пък близките ми му угаждат, чаровен е и чуждите хора също го закачат, може би и това му влияе.
NikiFin, аз количката умишлено я премахнах рано, защото пък ме беше страх да не се разглези с возене и после да ме тормози да го нося. Дори в началото умишлено вървях много пеш с него, за да го свикна. Първоначално се изморяваше и искаше от време на време да го нося, но постепенно свикна и сега може да извърви километри, без да се измори и да мрънка.
И на мен не ми е приятно зяпането на хората при такива ситуации, но преди като нямах дете и аз си мислех, че децата, които се тръшкат просто са прекалено разлигавени или пък родителите им са лоши и те им отмъщават по тоя начин. Но сега се убедих, че не е баш така Simple Smile
Мишона, онзи ден и аз така го оставих в едно кафе тръшнат, тръгнах и се скрих в храстите да му гледам сеира Mr. Green 15 мин. не мръдна от инат, накрая сервитьорката го съжали, отиде да го вдигне и да видиш колко бързо хукна ревящ да ме търси Wink
Виж целия пост
# 13
търпение и само търпение.само още година,година и половина. Peace
Виж целия пост
# 14
Когато дъщеря ми беше на три не е лягала по земята ,но започваше ужасно силно да реве и да иска дадено нещо.Потъвала съм в земята от срам и най-често получаваше това което желае.Но този период при нас отмина и сега и обяснявам,че примерно нямам възможност и следващия път това ще стане.За сега ме разбира и няма този истеричен рев,който беше по-рано.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия