войната за пясъчника

  • 3 151
  • 28
Моля, прочетете първият пост докрай, преди да пишете по темата.
Реза


Миролюбивото ми дете, довчера убеден пацифист, изведнъж смени външнополитическия си курс след като се сдоби с личен пясъчник. Всеки, нарушил периметъра на неприкосновеност /около един метър от пясъчника/, получава предупредителна лопатка пясък в очите. При второ нарушение в действие влиза и самата лопатка. В статистиката на жертвите в края на първия ден личат имената на едно комшийче и четири-пет роднини, включително и родната му леля.
Склонни ли сте толкова яростно да защитавате вашите "пясъчници" ?.  Кога в действие влиза и тежката артилерия? Само с лопатките ли се ограничавате?
Виж целия пост
# 1
Всеки брани личната си територия.Това си е наше ,човешко право.Когато съм застрашена ,когато в огнището ми бърка друг ,съм способна от миролюбива да стана враждебна.Личната територия си я пазя.
Виж целия пост
# 2
аз май не мога да се браня ...  "влачи ! " е моята философия  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 3
аз май не мога да се браня ...  "влачи ! " е моята философия  Rolling Eyes
и аз така. за това си и патя. обаче, какво да се прави. така съм възпитана. лошото е, че и детето си възпитавам така, дано и то не тегли като мен.
Виж целия пост
# 4
аз май не мога да се браня ...  "влачи ! " е моята философия  Rolling Eyes
и аз така. за това си и патя. обаче, какво да се прави. така съм възпитана. лошото е, че и детето си възпитавам така, дано и то не тегли като мен.

да, възпитанието не води до нищо добро  Laughing 

пробвала съм и с лопатата, но все се удрям по главата. .. не ми се получава
Виж целия пост
# 5
аз май не мога да се браня ...  "влачи ! " е моята философия  Rolling Eyes

И аз съм така. Всичко което имам може да стане и на другите. Изобщо не искам да задържа всичко за себе си. Не мисля, че от това съм теглила някога. По-скоро имам много приятели около мен, които се чувстват добре, защото при нас могат да намерят всичко което им трябва.
Виж целия пост
# 6
                        Имам широк периметър от лично пространство, който яростно браня от... май от почти всички... Имам широк набор от оръжия, но съм много далеч от мисълта, че става дума за егоизъм. Никой друг няма право да се рови в личните ми неща. Точка.
Виж целия пост
# 7
Вродено си е човека чувството за собственост. Цял живот се опитваме да го преодолеем.  Аз по отношение на мъжа си така и не го преодолях.
Виж целия пост
# 8
Ulia ме разбра. Може би не съм я формулирала правилно, ......

Грешката е, че крайната идея е формулирана в последните 3 изречения на поста. А ние рядко четем до там.
Другата ти тема ми харесва повече, но уви, тази ще е много по-популярна.
Виж целия пост
# 9
Моето чуство за собственост спрямо неодушевени предмети спи сто годишен сън  Crazy
Така че няма да се събуди в този мой живот. Друго е по-лошо, собственическото чуство към приятелки, мъже... Преживявам много тежко всяка раздяла, но агресия не съм проявявала
Виж целия пост
# 10
Темата не е за нашите деца, а за Философия, самопознание....

...... и самопризнание.

Хармонията ми; някой мои убедености, предимно идеологически, моите другари - мъжа, детето и всички сродни души; личното ми пространство - физическо, енергийно и ментално, това е моят пясъчник. Защитавам както дойде, според агресора.
Виж целия пост
# 11
Страхът ни води към агресия!
Виж целия пост
# 12
Не давам косъм да падне от нищо мое.
Виж целия пост
# 13
 Не обичам да деля личното си пространство. И не виждам нищо лошо в това. Когато се налага, го браня  от  агресивно нахлуващи  и непоканени в него. Обикновено съм словесно агресивна, не съм стигала до физическа агресия.
Виж целия пост
# 14
    И аз обичам да браня личното си пространство.Чак до агресия не вярвам да стигна,но пък на нахалството да нахлуват в собствения ти свят как трябва да се отвръща? Децата умеят да го правят толкова непринудено,може би трябва да се учим от тях! Laughing
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия