Отдавате ли живота си на децата?

  • 3 262
  • 56
Една майка беше писала, че отдава целия си живот на децата, та реших да питам колко са майките с такава нагласа?
Аз лично вярвам, че трябва да си живея и за себе си.  Правя неща, които ми харесват на мен, не винаги се съобразявам с малката.
Та нали за да съм добра майка, трябва да съм щастлива майка, за да съм щастлива трябва да осъществявам желанията и мечтите си, дори и в тях да не е включено детето.
Когато децата пораснат и поемат по своя път, самостоятелни, без наша помощ, на кого ще си отдаваме живота? Няма ли да чувстваме празнота? Не искам да живея единствено с очакването на писмо или обаждане. 
За това нагласата ми още от сега е такава, може да звучи егоистично, но егоизмът движи света!

Как мислите вие?
Виж целия пост
# 1
Не.
От прекалено отдаване, на каквото и да било ,за мен,файда няма. Ако има баланс и децата се чувстват обичани,нужни и сигурни, но и свободни да правят изборите си,значи съм постигнала желаното.
Виж целия пост
# 2
Не. Нали с това, което правим им даваме пример за това какви бихме искали да бъдат. Ако не се развивам като личност и не следвам живота си мисля, че биха изгубили уважение към мен. Не бих искала да живея "за" децата си и "чрез" децата си.
Това разбира се е различно от това да правия компромиси с времето си, със съня си  и да търпия определени неудобства заради детето. В крайна сметка правия същото и за партньора си, други наши близки, дори  и в работата си.
Всъщност "отдаването" може да има много измерения- не знам какво точно има предвид авторката, за да стесним кръга на дискусията.
Виж целия пост
# 3
Ако смятах, че подобно нещо е правилно, никога не бих направила деца.

Хм...

Понеже ме мързи да намеря точния цитат, ще преразкажа думите на Екзюпери: Ако жертвате едно поколение в името на следващото накрая ще се окаже, че единственото, което сте направили / постигнали, е да жертвате едно поколение.
Виж целия пост
# 4
Ако смятах, че подобно нещо е правилно, никога не бих направила деца.

Хм...

Понеже ме мързи да намеря точния цитат, ще преразкажа думите на Екзюпери: Ако жертвате едно поколение в името на следващото накрая ще се окаже, че единственото, което сте направили / постигнали, е да жертвате едно поколение.
Точно!  Peace
Виж целия пост
# 5
Не знам дали точното определение е отдавам.
Не си отдавам живота изцяло на детето, просто така си построявам ежедневието, че да мога хем да съм добра майка /според общо приетите правила/, хем да имам възможност да градя кариера и да доказвам себе си.
Не искам да бъда средностатистическата домакиня, която живее само за да осигури топлата вечеря и изгладените дрехи на децата и съпруга си.
Виж целия пост
# 6
Засега да, на 100%. Не виждам как може да не го отдавам, при положение, че детето ми е малко и напълно зависи от мен. По-нататък, когато стане по-самостоятелен и може поне до тоалетна да отиде сам, ще помисля и за себе си, но пак на първо място ще бъде детето,няма как иначе. Смятам другия месец да запиша магистратура, после да започна работа, но всичко това отново ще бъде съобразено с детето- ще се стремя да му отделям достатъчно време и да получавам доходи, с които на първо място да задоволявам неговите нужди.
Виж целия пост
# 7
Съобразявам ежедневито си с това на детето ми и неговите нужди,до колкото ми е възможно, понеже съм на работа от (9.00 до 18.00). Но не съм  отдала  живота  си само и единствено на него. И да исках няма как да стане. А и не смятам, че е нужно да се обезличавам,не ми е и присъщо да бъда майката, чиято професия е домакиня, отдадена само и единствено на детето и топлата манджа на котлона.
Виж целия пост
# 8
Това че отглеждам и се грижа за децата си не значи, че съм посветила живота си на тях. Въпрос на лична преценка е, аз нямам чувството че съм им се посветила. Обичам ги, грижа се за тях, обаче съм запазила и собствени интереси, работа и удоволствия ... Не, не отдавам живота си на никого, може да съм егоист знам ли  Wink.
Виж целия пост
# 9
Засега да, на 100%. Не виждам как може да не го отдавам, при положение, че детето ми е малко и напълно зависи от мен. По-нататък, когато стане по-самостоятелен и може поне до тоалетна да отиде сам, ще помисля и за себе си, но пак на първо място ще бъде детето,няма как иначе. Смятам другия месец да запиша магистратура, после да започна работа, но всичко това отново ще бъде съобразено с детето- ще се стремя да му отделям достатъчно време и да получавам доходи, с които на първо място да задоволявам неговите нужди.

Е, това са дейности, в които бебето едва ли ще участва пряко.  Wink
Поне аз така разбрах въпроса на авторката - дали майките избират да се откажат изцяло от собствените си интереси след зачеването.
Виж целия пост
# 10
Отдала съм се 100% на тях
Виж целия пост
# 11
Не, това е ненормално. Животът на всеки си е лично негов. Децата са само част от този мой личен живот и заемат определено кътче от него. Не бих се осакатила по този начин. Така ще осакатя и тях. Те имат нужда от майка- нормален човек с различни интереси, с богат емоционален живот и опит, а не от друг човек, който да живее вместо тях. Те също имат право на личен живот и на лично време, в което аз да не присъствам.
Виж целия пост
# 12
Не. Нали с това, което правим им даваме пример за това какви бихме искали да бъдат. Ако не се развивам като личност и не следвам живота си мисля, че биха изгубили уважение към мен. Не бих искала да живея "за" децата си и "чрез" децата си.
Това разбира се е различно от това да правия компромиси с времето си, със съня си  и да търпия определени неудобства заради детето. В крайна сметка правия същото и за партньора си, други наши близки, дори  и в работата си.
Всъщност "отдаването" може да има много измерения- не знам какво точно има предвид авторката, за да стесним кръга на дискусията.

Подкрепям всяка една дума от този пост!  Peace Нямаше да мога да го кажа по-точно!   bouquet
Виж целия пост
# 13
Аз също споделям мнението, че всеки има собствен живот, независимо от тясната си връзка.
Също така ми прави впечатление, че независимо от категоричните отговори по този въпрос, аз наистина рядко съм срещала хора, които на практика разграничават собственият си живот и интереси.
Но бих се раздвала, ако наистина все повече хора, предимно майки споделят тази максима и се радват пълноцено на живота.
Виж целия пост
# 14
Не, не им отдавам живота си, споделям го. Имам собствени интереси и мечти. Защото познавам такива 24 часови майки и се чудя, какво ще правят след някоя и друга година, когато децата порастнат.
Пък и отдавна вече целта на един човешки живот не е да отгледаш потомство. Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия