Какво изгубихте по пътя?

  • 3 604
  • 68
Няколко дни ми гостува моя роднина, страхотно момиче на 20 години. Говорихме си, пихме кафе и пак си говорихме...В един момент осъзнах, че от нейните 20 до моите 32 съм извървяла един дълъг път по който съм загубила доста неща. Загубих способността да се смея от сърце без да се замислям за по-нататък, загубих правото да се влюбя безкрайно и да разлюбя на следващия ден, загубих чувството на безсмъртност и безметежност...
Какво загубихте Вие?
Виж целия пост
# 1
Връзка ключове, долнище анцуг, фотоапарат "Смяна" и девствеността си...
Виж целия пост
# 2
Връзка ключове, долнище анцуг, фотоапарат "Смяна" и девствеността си...

Късметлия! Grinning
Де и аз с това да се бях отървала! Wink
Виж целия пост
# 3
Нищо не губя аз , всичко си кътам, даже нови неща си намирам и подреждам и преподреждам ... бездънен килер
Виж целия пост
# 4
Загубила не бих казала, по-скоро позабравила как се "ползват" някои неща. Но при подходящ момент ще се присетя, задължително Mr. Green
Виж целия пост
# 5
Когато губиш не знаеш какво печелиш Wink Предпочитам да акцентирам върху положителното Grinning
Виж целия пост
# 6
абе май повече съм спечелила Thinking
Виж целия пост
# 7
Усмивката си, непринудеността си, вярата в хората, способността да се радвам пълноценнно на почивката си....
Виж целия пост
# 8
Загубих способността да се смея от сърце без да се замислям за по-нататък, загубих правото да се влюбя безкрайно и да разлюбя на следващия ден, загубих чувството на безсмъртност и безметежност...
Какво загубихте Вие?

И аз това.  Sad

Загубих си илюзиите, способността да мечтая, страхувам се да си помисля, че съм щастлива, защото веднага ме жегва мисълта, че утре може да ми се случи нещо лошо. Дано децата ми да не се чувстват по този начин и да умеят да се радват на живота, защото иначе ще ми бъде много мъчно.
Виж целия пост
# 9
                        След отпуската осъзнах колко много губя от истинския живот. Рутината и невъзможността да правя нещата, за които мечтая ме убиват, направо съм загубила себе си... Вечно бързам, вечно нямам време, и вечно съм закъсняла... Отчаяно искам да променя живота си!
Виж целия пост
# 10
Аз не мисля, че ги губим тези неща, а просто живота който живеем ни налага или ние сами си налагаме някакви ограничения. Ако си сменим средата, компанията, ако ги няма вечните задължения и ние някак си ставаме по-различни.
Виж целия пост
# 11
Загубих умението си да рискувам  Confused
Виж целия пост
# 12
От 20 до 31 все повече ми се изплъзва времето.Не го губя,просто не ми стига.
Виж целия пост
# 13

Загубих способността да се смея от сърце без да се замислям за по-нататък, загубих правото да се влюбя безкрайно и да разлюбя на следващия ден, загубих чувството на безсмъртност и безметежност...
Какво загубихте Вие?

Илюзиите си и надеждата за истинска промяна.
Другите неща имало е моменти, когато съм си мислела, че съм ги загубила, но се е оказвало, че не е така. Все още си се смея от сърце, дори понякога да е през сълзи. А правото да се влюбя и да разлюбя, кой може да ми го отнеме?
Чувство за безсмъртност не съм имала никога.

Но, имам и придобивки - започнах да се сдобивам с бръчки. Успокоявам , се че са от смях.  Laughing
Виж целия пост
# 14
А правото да се влюбя и да разлюбя, кой може да ми го отнеме?
Чувство за безсмъртност не съм имала никога.

Имам предвид, че вече не го мога не че някой ми го е отнел. Отишло си е с времето. Сега имам прекалено цинична гледна точка към живота за да мога така чистосърдечно да се хвърля в това чувство.
А за безсмъртието давам за пример абитуриентите - смятат че могат всичко, светът е в краката им, живеят все едно никога няма да умрат.
Най-вече съжалявам за детското вътре в мен. От доста време го няма!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия