чета форума , усещам настроенията и реших анонимно да ви питам, ...но не и да ме съдите....
Най вече искам да знам мненията на осиновените деца.
Историята е такава:
Когато ни предложиха дете , мъжът ми не беше в града и аз хукнах сама на следващият ден да я видя. Чух всичко , че е с ром ски произход, баща неизвестен, получила досега откази....и т.н. Но моите очи я видяха прекрасна.
Когато му разказах , той ме попита сърдито - цигане ли е ?
И аз много я исках / харесах я веднага, впрочем щях да приема всяко дете - това е първото което ни предлагат/ , отговорих - ами майката се е определила като българка. ИЗЛЪГАХ ГО . Исках да дойде да я види и тогава да съди. При него имаше съпротива за осиновяването , ее не голяма, но ...я имаше. На срещата с него и детето никой вече не чете произход и т.н. Всички знаят , че е българче, / то всички сме такива/, Обичат я , родителите му, приятели ... Любимка на блока е . Но след някоя друга година когато хукне да търси родителите си... Всички ще разберат , че съм излъгала.... А тя как ще го приеме. Тя е едно красиво , светлокожо дете , живо и чувствително и мн. привързана за сега към мен. А после ? Няма да и кажа за произхода и , но когато тя разбере?
А и искам да осиновим още едно дете , но всички в нашето семейство си мислят че е пълно с прекрасни българчета като дъщеря ни . Как да накарам мъжът ми още веднъж да подпише в соц. за произхода , когато той е сигурен, че има деца с бълг. произход ?