Въпросите, които ви вълнуват.

  • 4 679
  • 110

Сигурна съм, че всички имаме по няколко теми, над които размишляваме често. Въпроси, които периодично ангажират умовете ни. Неща, натрапили се в съзнанието ни и остават там за многократно премисляне и анализ. Прости неща, като например -

* Разхождайки се из нашия квартал прекалено често виждам личен багаж изхвърлен в боклука. Имам предвид всичко притежавано от някого, който навярно е починал и живите са се отървали от вещите му. Оглеждайки дрехите, обувките, снимките, книгите,личните споменчета, запечатани в малки вещи........се опитвам да си представя притежателят им. Не е много трудно, "боклукът" след теб те описва като автобиография. Това не е разбира се нещо фрапантно, все пак за да се живее трябва жизнено пространство, но изхвърлянето на книги, скици и снимки, прави ужасяващо впечатление дори на невръстната ми дъщеря. Дали не биха могли живите да измислят по-щадяща съдба на тези реликви?
  Отдавна това ме вълнува, но вчера, като видях изхвърлена снимка на Стефан Данаилов на младини, въображението ми се развихри. Представих си невръстна млада госпожица, трепетно въздишаща преди десетки години по този напет левент. Ако тази снимка беше на майка ми / простете, господин министър / никога не бих я изхвърлила. Ще ми стои като частица,съпреживяна младост.

** Въпросът за личното пространство. Този ми е малко гневен, ще гледам да съм кратка. Не може при условие, че има достатъчно място за всички, някой да дойде и да се забоде на сантиметър от мен.
  Предупреждавам - приближаването на по-малко от 50 см от мен на непознат възприемам като агресия. Моля, не си представяйте градския транспорт. Става въпрос за нормална среда с достатъчно пространство.

*** Силната музика. Тази вечер се опитахме да погледаме плажен волейбол пред НДК. Диджеят явно имаше психични отклонения обаче, защото в паузите между всяко отиграване, засилваше музиката до дупка и ритъмът ме блъскаше във физиономията, до причиняване на физическа болка. Не останахме дори минута. Вие понасяте ли силна музика? Засилена чувствителност ли имам или просто ми е от възрастта? Ще ви спестя историята, когато бях бременна и отидох на кино във ФК да гледам "Патриотът". Щях да родя от саунда просто.

А вас какво ви вълнува?
Виж целия пост
# 1
Все повече и повече се вбесявам от начина, по който българинът се ПРИМИРЯВА с почти всичко, което му се поднася в тази нещастна държава. Хем знае, че го цакат, хем продължава мазохистично да подава......(автоцензура).
Виж целия пост
# 2
Вълнува ме въпросът за българското образование, много лично ме вълнува, от една страна, че не мога да го завърша Mr. Green, от друга, че винаги съм искала да бъда учител. Чудя се как може да го съсипват толкова, защо го съсипват толкова, защо искат да принудят мен и още хиляди 19,20 годишни да поискаме да учим висше в чужбина и след това най-вероятно да останем там...

Вълнува ме защо си унищожаваме природата  Confused И защо се гледа с присмех на тези, които се опитват да направят нещо срещу унищожаването и по един или по друг начин.

Тези двата най-задълбочено ме вълнуват от дълго време.
Вълнуват ме и дребни въпросчета от време на време като например - как са им дошли на Волтер и на Шатобриан на главите тези велики щуротии, на които ще ме изпитват в понеделник. Няма такива изкуствени драми Rolling Eyes
Виж целия пост
# 3
Днес ме вълнува защо все изглеждащият ми като вечен във времето съсед с колелото и брадата, изглежда остарял и ходи пеша.
Интересна ми е неизчерпаемата детска енергия и любопитство и тихата апатичност на възрастните. Колко време минава от едното до другото и задължително ли е да минеш оттам.
Виж целия пост
# 4
Мен пък ме вълнуват спрените автомобили по тротоарите  #Cussing out #2gunfire вярвайте ми издививям като ги видя. Съвсем скоро спретнах скандал на един, който най-нагло спря пред мен на 3 метра, на тротоара разбира се. Е, горкия си го отнесе скандала, но ми е дошло до гуша вече...., но да не мислите, че му трепна нещо....
Виж целия пост
# 5
Вълнуват ме разни неща около възпитанието на децата ми и затова съм решила да им правя блог-дневник, в който да не пише какво са яли и колко са спали и дрискали. Да им остане от мен и да знаят защо и какво съм мислила и как съм постъпвала и т.н. разни размишления относно взаимоотношенията и прочие. И няма да е публичен.

Вълнуват ме разни лични неща, които няма как да ви споделя. Също така днес си мислех по темата как в началото бременността и раждането са нещо, което те спасява от рутината на ежедневието и цикъла на работа-вкъщи и т.н., а после еуфорията постепенно преминава и майчинството с балко бебе се превръща в рутина, от която искаш да избягаш за малко, да разнообразиш с нещо друго.

Вълнуват ме неща, които прочетох по-горе за природата и други обществени, но за тях хабя все по-малко показана емоция. Въпросът за личното пространство винаги ме е вълнувал. А за силната музика дори мислех да пускам тема, но ето че няма нужда. Дори и у нас обичам да слушам тихо музиката, някак си, за да си...чувам мислите, освен ако не е музика за фон...
по същият начин ме вълнува въпросът с агресията. Не поняасям някой да крещи на някого, идва ми в повече, изобщо силният шум...
Виж целия пост
# 6
  От няколко дена си размишлявам за очакванията. Главно за разочарованията и несвободата, които носят. Правя си ревизии някакви, явно е от наближаващата есен.
  И аз не понасям силна музика по принцип, все едно да пресолиш гозба, която ти харесва.
Виж целия пост
# 7
Съществува ли сто процентова безкористна всеотдайност наистина? Изключвам връзката родител- дете.
Виж целия пост
# 8
Съществува ли сто процентова безкористна всеотдайност наистина? Изключвам връзката родител- дете.

И мен ме вълнува това. И отговорът засега ми е да, особено като си млад, наивен и чист...
Виж целия пост
# 9
Бих искала да си права, Естер. Но не вярвам. Някъде по пътя към четвътото си десетилетие замених идеалистичния си оптимизъм с цинично безверие. 
Виж целия пост
# 10
Вмъквам се повод отметката за личното пространство ....
Днес последно се замислих колко много те ограбват откъм свобода на мисълта и колко много губят всъщност продавачките / или по - точно работодателите им / , чиито  продавачки  си споделят лични истории невъзмутимо и в присъствието на клиент при тях ....
Е, простете не мога ... просто не мога да се отдам свободно на избора си слушайки интересната развръзка на разказа за мъжа, който предложил на едната да пият кафе ....
Изборът ми е друг магазин .
М-да, не подбирам правилно местата, където влизам , видно .
 
Виж целия пост
# 11
А това, че един ден докато четях този форум се замислих - "Колко ли е била гурелива Спящата красавица след 100-годишен сън?", прави ли ме вдетинена и инфантилна?
Виж целия пост
# 12
И въпросът с усамотяването ме вълнува.
Също и нещо ме тревожи - че почти не си мечтая.

Виж целия пост
# 13
А това, че един ден докато четях този форум се замислих - "Колко ли е била гурелива Спящата красавица след 100-годишен сън?", прави ли ме вдетинена и инфантилна?

Почти толкова , колкото ако се замислиш по колко различни варианта може да се разкаже приказката за "Червената шапчица" , така че да не бягаш от сюжета , да добавиш нов акцент и направиш разказаното вълнуващо и търпимо за едно малко дете  Grinning
Виж целия пост
# 14
Бих искала да си права, Естер. Но не вярвам. Някъде по пътя към четвътото си десетилетие замених идеалистичния си оптимизъм с цинично безверие. 

По пътя към третото си десетилетие, преполовен почти, и аз понякога се чувствам цинична и обезверена, но все още бързо ми минава...сигурно някой ден няма да ми мине, но и сигурно другото ще ми липсва...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия