Как да отбия едногодишно дете ,което се "захласва"?

  • 2 400
  • 8
Здравейте момичета,
Дайте ми съвет какво да правя.Синът ми се "захласва" вече повече от месец, получава афектно-респираторни гърчове, посинява,припада,гълта си езика.Много е привързан към мен,направо болезнено, когато аз съм в стаята не иска никой друг да го взима, като му откажа нещо или в мое присъствие се удари , снощи ме нямаше в стаята,но само при споменаването на името ми е е посинял, майка ми ме извика  тъкмо щеше да си глътне езика, челюстта му беше почна да се сковава.Кърмя го още, спим заедно и по цяла нощ е на гърдата ми, само да се мръдна и почва да ходи да реве и да ме търси, опитах се да го залъжа с бибки, шише с адаптирано,ама не става реве и му се повдига.Днес хомеопатката ми каза,че всичко е заради мен и че не е трябвало да го кърмя в леглото, каза че трябва да изчезна за няколко дена и вечерта включително,за да забрави.Ама как да стане като го знам какъв е чувствителен и какво може да стане , да не би да го трявмирам.незнам вече...дайте ми съвет...как да го отбия??И дали трябва.
Виж целия пост
# 1
welmar, тази твоята хомеоПатка ти е наговорила глупости. Първо трябва да решиш дали ТИ искаш да отбиеш детето, ако е така-ще ти помогнем с идеи.
"Захласването" на детето си е сериозен проблем, който няма нищо общо с кърменето. Моето дете също беше много привързано към мен на възрастта на сина ти, също сучеше по цяла нощ. Отби се (почти) сам на около 2 годинки, много лесно и безпроблемно. Тук, в нашия подфорум пише една мама, Валери, която храни с АМ, но детето и е също така привързано към нея.
Според мен това е нормално-на 1 г. децата са много зависими от родителите си, не могат да се оправят сами и те самите го усещат и търсят нашата закрила. Нали никой не очаква новороденото бебе да е напълно самостоятелно?
Можеш все пак да опитваш постепенно да привикваш детето и с други хора, но без да го стресираш. Нека отначало майка ти да го държи когато си в стаята, после да излизаш за малко от стаята и да се връщаш и така постепенно детето да свиква с по-дълго отсъствие.
Но проблема с привързването ще се оправи сам като порастне детето.
Остава да решиш дали искаш да го отбиеш сега или не - помисли какви са плюсовете и минусите, потърси правилното решение за ТЕБ и СИНА ТИ, и кажи какво си решила Hug
Виж целия пост
# 2
welmar, виж на каква тема бях попаднала в нивеа бейби:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=319510.0
дали не би ти било от полза...
Виж целия пост
# 3
Не знам какви са били подбудите на хомеопатката да каже, че ти си виновна, но аз бих я оборила на мига, дъщеря ми също спи при мен и слава богу няма такива проблеми. А и не е  толкова прехласната по мен, а по скоро по баща си  Laughing, пък уж от мен суче по цяла вечер  Simple Smile.
Племенницата ми е на годинка и десет месеца, не е  кърмена и седмица, а е много привързана към майка си и също не иска да спи сама в леглото си , а ходи в това на родителите си. Та това с кърменето в легнало положение и спането при вас и захласването ми се вижда смешно и необмислено изказване, при все че не съм лекар. А и не мисля че ако отбиеш рязко и бързо детето ще се оправи , напротив мисля че има вероятност нещата да се влошат още повече, дано не съм права , но тази хомеопатка те е посъветвала , как да стресираш детето си, като го отбиеш рязко.
Мое мнение но не бързай с отбиването, дано се включат със съвети и мами с повече знания от мен .
Виж целия пост
# 4
Нямам опит със захласването, но предполагам, че щом детенцето в момента е така силно привързано към теб, твоето отсъствие и то така рязко и изведнъж може само да му навреди. Проблема може да се задълбочи.
Предполагам, че хомеопатката има повече подробности и информация за вас, но този съвет най малкото трябва да го приемеш със съмнение. Ако не се налага по друга причина да отбиваш, по добре да не се стресира детето с твоето отсъствие. Когато надрастне проблема и се успокои, процеса на отбиване ще е много по лесен и естествен.
Консултирали ли сте се и с друг лекар за проблема със захласването?
Надявам се да се успокои детенцето ти скоро.
Виж целия пост
# 5
Здравейте мамички,
Много ви благодаря за съветите, много ме успокоихте, защото аз си усещам че не трябва да отбивам шушенцето, ама всички като са срещу мен и като почна така да се захласва, и почнаха да ми вменяват все повече вина, а аз и без това съм супер стресирана като гледам ежеседмично такива ужасни гледки.Прочетох и подфорума, ами незнам при кой детски невролог и психолог във варна да го заведа, бяхме при Щилянов, ама то стана още по-зле след като ми изписа Ноотропил, беше като ужилено няколко дена и направи гърч.
Ще трябва да отидем при някой друг явно.Ако сте чували за някой добър детски невролог или психолог във Варна ще съм ви много благодарна да споделите с мен.
  bouquet
Виж целия пост
# 6
след като усещаш и не трябва - недей  Hug напротив - тези дни съвсем не го стресирай, нека отново се увери, че си наблизо винаги Flutter и посел постепенно, малко да постои в бааб си, посел за малко излизаш от стаята и т.н.
Виж целия пост
# 7
Здравей, welmar!
Искам да ти рзкажа за моя опит в "захласването", да те успокоя и да ти вдъхна малко увереност в това, което правиш.
Абсолютно съм съгласна с това, че едно рязко отбиване или твое отсъствие ще са голям стрес за детето и най-вероятно ще влошат състоянието.Съветът на yanast  за постепенно привикване с дуги хора и моментното ти отсъствие също е много на място.Следвай го с голямо търпение.Резултатите ще дойдат.
Моят малък син направи първия си "гърч" на 8месеца.Падна докато се крепеше на табуретката изправен.Не се удари кой знае колко, но ревна, изпъна се в ръцете ми, спря да диша и изгуби за момент съзнание.Всичко беше за много кратко, но аз се уплаших ужасно.Много глупаво, но в един момент ми мина през ума, може ли да умре от такова падане.Казах на баща му и с него решихме да не правим нищо, а само да го наблюдаваме.Междувременно, аз се зарових в темата епилепсия,  така за всеки случай.След месец и половина припадането се повтори в ситуация къде свързана с болка, къде с обида.Този път присъстваха и баща му и брат му.След още месец се случи за трети път.Тогава аз го оставих на площадката с баба му и баща му и отидох да купувам нещо.Дали от обида, дали пак след като паднал изпълнил същото в ръцете на баба си.Тя се паникьосала естествено и така разбра и майка ми.Да ти кажа, майка ми е здравен работник(аптекар) и веднага ме емна да хода по невролози.Трябвало задължително, понеже можело и да са епилептични симптоми.Нищо, че не ги видя, според нея е задължителна консултация с лекар и лечение(разбирай приемане на медикаменти).И колкото по-рано толкова по-добре.Аз си представих какво ще направи един невролог, ако заведа едногодишно дете с такива оплаквания.Знам, че ще предпише безобидно, според него!, лечение за успокоение и то без да прави някаква сериозна диагностика.Дори и да ме прати на ЕЕГ, не съм сигурна как точно ще го направим и колко показателен и достоверен ще е резултата.Плюс това вече бях се информирала в основни линии за епилепсията.Без да претендирам за нещо, на съответния етап, лично според мен, случаите не представляваха някакъв епилепичен припадък.Твърдо съм против да давам на детето си лекарства, успокояващи нервната система, ей така, превантивно, без категорични показания.Отново заедно с мъжа ми решихме да се въздържим от обиколката на лекарски кабинети и да изчакаме развитие и евентуално промени с израстването.
Ако знаеш, колко се съмнявах в решението си всеки път, когато дребосъчко се "захласнеше"...А майка ми колко ме тормозеше, колко твърдоглава и безотговорна съм.Общо взето най дългото време без захласване беше около три месеца и аз дори реших, че го е израстнал.През пролетта(началото на май) ходихме семейно на гости при роднини.Няколко дни преди това малкия изкара едно разболяване, в което направи стягане на дишането(той така боледува) и не мина без метил преднизолон. Когато пътувахме, вече се оправяше, но беше все още кисел, уморен.Там, представи си ново място, пълно с непознати.Малки и големи.И ние сме постоянно с него, ама все пак...Почна се едно цъкане, защо още кърмя.Ами то на година и половина не е нужно и дори трябва да отбия веднага, че ни вреди.Като направи там две захласвания за час-час и и нещо и ето същото като при теб.Той не е добре с това кърмене, зле му влияе, ето.И как ще ходи на ясла, ами кърменето как ще отаже?Все едни тежки въпроси и те гледат съчувствено-снизходително.Демек, уж съм умна жена, пък ей на докъде я докарах от толкова знаене.И аз осъзнавам , че са в грешка и въпреки това се вкиснах ужасно.Тревожих се и за малкото.Побъркаха ме.После си дадох сметка, че на фона на болестта и на панаира около себе си, реакциите на детето са били в реда на нещата.Когато е уморен или изнервен, забелязвам че е по-вероятно да стигне до силните емоции и да изпадне в това състояние.Когато е отпочинал, спокоен, сигурен, няма проблем.
От тогава до сега го е правил само веднъж, а един път, скоро, го усетих и му духнах в лицето.Четох, че някои го практикували, за да стреснат детето и да го накарат да поеме въздух.Аз по принцип не правя нищо, но този път инстинктивно го свърших и имаше ефект.Наистина се сепна, пое си въздух и му се размина.
Искам да кажа, че съвсем не е привързан единствено към мен, поради кърменето.Много търси и баща си, особено когато сме навън.
Сега продължавам да го кърмя, ходи от началото на септември на ясла и май се справя добре.Там съм ги предупредила, но не е правил подобни неща.За сега мисля, че не сме сбъркали, като не тръгнахме по прегледи.
Мисълта ми е, че тук ти казвам, как съм се чувствала аз и как съм действала аз.В твоя случай решенията ще вземаш ти, но личното ми мнение е да помислиш добре преди да търсиш лекари и специалисти или пък да приемаш диагнозите им.Понякога нещата са прости и не е необходимо да се усложняват и затрудняват.Често от добро желание могат да се създадат проблеми.Опитай се да се успокоиш и да прецениш трезво това което се случва.Да видиш единия вариант, другия, да се поставиш на мястото на малкото и да решиш как ще е най-добре за него.Остави другите какво мислят.Това се случва с вас и решението трябва да е ваше.
Желая ти от сърце успех. Hug
П.П.Извинявам се за голямото мнение, но исках да съм максимално изчерпателна.
Виж целия пост
# 8
След поста на Polioto  няма какво пошече да се каже Hug
Ти най-добре усещая нещата-следвай интуицията си Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия