До мамите с нервни, ревливи и зле спящи деца

Не успявам често да не викам(крещя)-признавам си-чувствам се недоспала,уморена постоянно,детето не е имало нощ,в която да не ни е будило поне 3-4 пъти(последната една седмица имаше 4 нощи,в които все едно не спах-по цяла нощ тя рева,през 15 минутки,накрая сутринта заспа,но аз станах,е,как се живее при 4 нощи без сън?).В един момент се изнервям и се развиквам..не е добре това,но не съм от хората,дето успяват да отидат в съседната стая,да палнат цигара(не пуша),да сипят сокче и се успокояват... ПРОСТО не виждам как ще спи тя в отделна стая-това дете не спи по цяла нощ и не виждам кога ще спи по цяла нощ-сигурно като стане на 5-6 години

Ами ето ме Аз съм само с един брой нервно бебе, а пък с две нервни дечица как е - не ми се мисли. Затова засега не планирам второ, защото само при мисълта, че и то може да е такова, ми се отщява. Така че оценявам, че твоята ситуация е малко по-зле, ама все пак да споделя моя скромен опит... Много ми е мрънливо и ревливо, чак се чудя хората как хранят на поискване - ми аз как да разбира кога е гладна, като има дни, в които не спира да мрънка. По този случай съм я подготвила за конкурса Мис Наденичка По някое време си казвам, че сигурно е огладняла и й давам, пък тя мойта е ящна и не отказва.

Както и да е, да кажа как се справям със собствените си нерви. Трудно, разбира се, непрекъснато си повтарям, че е супер безсмислено да демонстрирам нервите си по какъвто и да е начин, защото, ако има някакъв ефект, то той е отрицателен. Това ми е лайтмотивът засега - няма смисъл от нерви, няма смисъл от нерви... Случвало ми се е, естествено, да си изтърва нервите - резултатът е рев, и то лъвски. Така че се научих да се сдържам. Абсолютно подкрепям тезата ти, че зависимостта е от бебето към майката, а не обратно.

Освен това си изкарвам яда на всички мотористи, които ми я будят или разревават по улиците, като им крещя неистово. Не знам кой ден ще изям боя.
А също така много се дразня от хора, които казват "Ами така си я научила" - т.е. не може да заспива сама, не иска да си играе самичка и т.н. Това наистина може да го каже човек, който е случил на спокойно бебе и си мисли, че нещата са лесни по презумпция.

Ами това е, освен да се тюхкаме по форумите и да търсим сродни души, друго не ни остава.

Опааа, зле съм прочела лентичките. Ти си с три!!!

kitche -аз само искам да допълня,че дъщеря ми винаги е заспивала сама,не съм и пяла и песни,нито съм я гушкала(само докато имаше колики) за заспиване-и аз мисля,че си е навик това  за заспиването с мама(лош според мен)-аз говоря по време на съня,или въобще като температмент и характер на детето. Колкото до мотористите и хора,дето ремонтират нещо в часа ,в който спи детето-гледай ме как тичам по етажите да се разправям-ето,вчера не е спала цял следобед-някакъв почна с бормашина да дупчи и тя се събуди на 5-тата  минута и край.
НикиФин-не те знам как се оправяш с 3 бройки-не искам и да знам  

Не успявам, нервна съм и това е .
Тия дни говорих с една майка.Сподели ми, че и е грях на душата, за това, дето си е мислела, че тя е върховна майка .Тогава е имала спокойно дете, но след време при появата на второто не е убедена, че винаги тя командваш парада .

irrababy, като бореща 3 диванета и опитвала всичко възможно и невъзможно конкретно по повод заспиване и приспиване та мога да кажа, че вече не съм сигурна дали ние им създаваме навиците или те на нас ни ги създават. Моят Теодор примерно понякога, предимно вечер си го слагам в леглото и си излизам и си заспива сам. Но през деня е мамата си трака. Ако баща му го слага да спи много рядко роптае. И да направи опит баща му му се скара строго и той млъква. Когато обаче аз го зарежа в леглото и той ревне и аз съответно му се скарам доста строго според мен човекът наддава вой до небето. Ако го оставя да реве ще реве до безкрайност, никога не спира сам. След 5 мин като си поревал отивам и го вземам и пак заспива на ръце само че по бързо щото вече е уморен от рев. Идеята ми е, че ако той е решил че иска да го приспивам на ръце не ми оставя друг избор просто. Ако е решил сам да си заспи си го прави човека

И аз имам меко казано палаво бебе. Трудно заспиваме , мрънкаме и плачем 1ч. преди сън и заспиваме само за 30мин. Също така постоянно викам по центъра, защото тя се нещо иска. С една дума не седи на едно място и за 1 сек. Преди седмица бях пуснала подобна тема , само че за помощ да мога да се справя най правилно с моето момиченце. Повечето от отговорите бяха че аз си измислям че детето ми е палаво , че всички са такива и т.н. Аз лично не смятам че всички деца са такива , защото компанията с майки с която излизам е голяма и за съжаление май само аз викам навън .
  А как да се справим без да се нервираме според мен е невъзможно. Майка ми все повтаря не се ядосвай има и по големи ядове(ама не тя е с нея по цял ден).
   Ще следа с интерес дано тук прочета някои съвети , защото от моята тема не успях.

Е далеч съм от мисълта, че има деца които са толкова кротки и не изнервят родителите си (най-вече майкити, нали сме нон стоп с тях). При мен когато се случи такъв период малкия да мрънка и да нервничи, в началото се изнервям, ама то нерви, нерви....и накрая ме хваща непокизма - да мрънка като иска, да разхвърля, бе да прави каквото си иска. Но определено смятам, че Спокойна мама = Спокойно бебе , Спокойно бебе = Спокойна мама 

Не успявам. Въпрос на характер. Аз съм си избухлива принципно. Опитвам се да се сдържам пред детето и да не крещя, но рядко ми се получава
Да уточня, че детето ми не е от нервните, но пък понякога е страшен инат и трябва да повторя едно нещо 100 пъти, за да ме чуе.

И аз по принцип съм доста избухлива,но пред децата викам само в най-краен случей

И аз съм с три капризни и ревливи - тийнейджърка, дете и бебе...
Най-често го отнася каката (с викане), малкият е наказан за 5минути, а беба - е, тя е само на ръце (а аз с пристягащ колан за гърба и кръста  )
Малкият е на 2г6мес - е откак се е родил не спи нормално нощно време...Или реве, или говори или яде...Нощното хранене (кърмене) беше до близо 20месеца, а през деня - не ме питай! Едно цокане безразборно, носене на ръце и рев...До преди 2месеца спяхме заедно на леглото + беба (на почти 6месеца).
И двамата се бореха по нощите да се претърколят върху мен - е, сега само бебка го прави това упражнение (той заспива с нас, но го местя после в креватчето).
Нервна съм най-вече на каката - мърмори непрекъснато, все е нещастна и недоволна, супер егоист и материалист (добре че пред чужди хора е най-миличката и възпитана, че ако трябваше и срам да бера за лошо възпитание - нейсе!)
За малките съм се примирила, че ще е така още поне 3-4години...Викам по малкия само ако прави нещо опасно или удря друго дете.
Безсънието не го коментирам - станала съм грозно клечаво човече 
Обаче съм много щастлива, че ги имам     

Четири дни без сън са нищо, като се роди сина ми, не спахме 3 месеца - ревеше нон-стоп от 12 през нощта до 6 сутринта. А и през деня спеше малко, но се свиква, излизай повече навън.

С твоята история ме подсети за миналите ми години,когато бях 1 година гледачка на 2 близначки на по 2 годинки и момченце на 3г. Една от близначките беше нервна за цялата дружина-реване,тръшкане и пак тръшкане.Аз нямах право да възпитавам,но майката и таткото изпадаха в бяс по някога/а бяха много свестни и интелигентни хора/и когато някоя от близначките се тръшкаше,я затваряха в гаража за няколко минути,да си пореве на тъмно и да се укроти-нещо като възпитателна цел.Имаше ефект,защото после млъкваха,а и като им кажеш"ако не слушаш,отиваш в гаража"-те се укротяваха,понякога де Искам да допълня,че гаража им беше хубав и модерен.Спането също не беше лесно,на сутринтта всички деца и родители се събуждаха в едно легло,бащата мислеше как да купува по-голяма спалня .
Когато след 2 години им отидох на гости,нещата бяха коренно различни- всяко от децата си спеше в собственото легло и не бяха такива дзверове,но явно трябва да мине време.
Аз обаче имам едно питане,според вас има ли връзка между спокойна бременност и спокойно бебе и обратното неспокойна бременност-неспокойно бебе?Аз карам много неспокойна бременност,много съм нервна,избухвам за дреболии,установявам,че съм повишила тон за много незначителни неща,рева безпричинно и на често.Дали това ще се отрази на бебето ми ,дали няма и то да стане такова като мен .Моля ви,кажете си мнението!А и още нещо,зависи ли ,дали таткото и майката са били нервни като бебета,дали не е наследствено ?