Как тръгнаха децата Ви на ясла ?

Дейна, виж под-форум Нашите деца -има много теми от този род

ок

аз също щях да кажа, че темата може да бъде преместена в 'нашите деца', но някак си няма подобна актуална........ а проблемът е суепр наболял за доста от нас  няма иконка за притеснението, което изпитвам
та аз също ще се радвам да прочета такива разни трикчета, стратегии и т.н.

аз си мисля първата седмица да я води баща й щото някак си тя така по-лесно ще приеме раздялата също да закачим за нея нейна си играчка, дето хем да си я гледа, хем да не може да се взема от други дечица   казах ни да я водим още за закуска, но не е ли по-добре в началото да е след закуска + да не я слагат още първите дни на гърне

а да останеш едва ли ще може, щото те ги вземат навътре към стаичката, а там външни лица не се допускат иначе мисля, че щеше да е по-добре да се помотаем покрай тях 10ина минути

п.с. ето тази тема е обща за яслата

записвам се , че и мен ме интересува

Дъщеря ми тръгна на градина миналата година по това време - на 2г. и 5м. Преди това половин година я пазиха бабите, защото аз бях започнала работа и въпреки това още не беше съвсем преодоляла раздялата ни - беше изключително привързана към мен. Да споделя също, че и до днес не си пада по непознати и ми се струваше невъзможно да свикне с градината и лелите.
Аз си взех специално отпуск, за тия дни, защото бях на мнение, че е най-добре аз да я водя, иначе започва да свързва човека, който я води, с неприятни емоции.
Първият ден тя се залепи за мен и не пожела да мръдне, вкараха ме и мен в занималнята, постояхме заедно, после тръгнахме да видим спалнята, лелката я гушна и само ми махна с ръка да излизам. Естествено имаше рев и страдание. На втория ден плака отново и се опита да се измъкне от градината, на третия вече примирено подаваше крачета да й обуя пантофите и влизаше вътре.
В градината имаха изискване първите три дни да я взимам на обяд. иначе си я водех както си му е реда - сутрин преди закуска, макар че й давах да изпие едно шише мляко вкъщи, за всеки случай. Не съм имала никакви специални изисквания - да я слагат ли на гърне, да не я ли слагат и т.н. На мнение съм, че колкото по-бързо бъде показан режима на детето, който го очаквам, толкова по-лесно ще свикне. Дъщеря ми в момента, в който остана там и да спи, прие яслата по съвсем различен начин и си я взех следобяд напълно спокойна. Само седмица по-късно вече ми се караше, че ще закъснее за градина.

Не се притеснявайте, в началото винаги е тежко за майката и детето, но после всичко минава

Лично за мен всичко зависи от това как родителите подготвят детето за тръгването на ясла или ДГ, както и от темперамента на самото дете.
Няма нищо страшно. Е, може би мисля така, защото моето дете не плака изобщо.

ми за детенце на две-две и нещо можеда подготвяш, но малко, като моето например,как да го подготвя 

И аз се притеснявах. Като всяка майка, която за пръв път се разделя с детето си за по-дълго време. Истината е, че ние, майките, имаме по-голяма нужда от децата си, отколкото те от нас. Синът ми беше на 2 г. без малко. Тръгна на ясла с лявото краче - леви, десни, леви, десни. И беше най-щастливото дете на света.
 

синът ми тръгна през януари 2007, на 11 месеца. няколко дни бе до обяд, после започна да спи седобяд там. плака около 10тина дни , по4вайки няколко  след 1вото посещение- след като осъзна, 4е го оставям там. оставях го бързо и тръгвах. пла4еше в предверието и спираше щом види децата и игра4ките. свикна лесно и досега ходи с удоволствие. личното ми мнение , е че по-малките свикват по-лесно.
Боледува според сезона. В началото доста, сега по-умерено и рядко, но пък с "по-ка4ествени" вируси. имаше шанс да е с деца, които познава от бебе, което за мен е доста важно.  
сега дава зор, 4е утре като стане светло, ще иде при децата -  о4евидно му харесва 

Нямахме никакви проблеми като тръгнахме на ясла ...Беше на 1г. и 6м. и не можех да го подготвя разбира се , но бързо се адаптира и никога не е плакал ... Много съм доволна от лелките , които се грижеха за него , страхотно е ...на много нови неща се научи и съм страшно благодарна за грижите които полага целия персонал , като изключим болестите , но това е съвсем др  тема .
Успех ви желая   

вярно е,че по-големите могат да се подгорвят, но пък малките по-бързо се адаптират. те не са привикнали тоолкова с  майките си и не могат да правят номерата на по-големите(дъщеря ми излиза с номерата,че я боли корем,крак,ръка ,само и само да не ходи на градина.само на 2 е и не знам от къде се е научила така да шмекерува?!?)
пожелавам ти да попаднете на добър персонал! пиши каке минало!
успех 

Синът ми ходи вече трета седмица и все още плаче когато го водя. Влезе ли вътре спира да плаче, но докато му обуя сандалките плаче, тръшка се  и вика мама.
Обяснявам му колко е хубаво там, но ефект засега няма. Дано свикне някога.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=329655.0;all

Моят син тръгна на ясла, когато беше на 1,11 год. Много трудно свикна заради честото боледуване. Тъкмо свикне и вземе, че се разболее и после пак наново.
Най-трудно е сутрин, когато го оставям. Реве, докато ме вижда. В момента, в който влезе вътре и не ме вижда, спира да реве. затова моге да ти препоръчам да оставиш детето и да изчезнеш възожно най-бързо от погледа му.
Виждам, че са ти препратили темите за яслата. Споделих тук най-същественото от моя опит с ходенето на ясла. И показвай спокойствие.