за ревността на по-малките

  • 800
  • 4
сигурно някъде във форума е писано за това, но не мога да го намеря. Тъкмо си мислех че щерките са вече големи и ще мисля само за сериозните им проблеми, не че този не е такъв, но досега просто не се бях сблъсквала с него. Голямата е на 16 - страхотно дете - никакви проблеми - /до сега/ за всичко се разбираме. не е някоя лигла- почти няма фрапанти тийнейджърски настроения/ако има ги решаваме заедно/. а, бе дете мечта- красиво и добро. Е.... малката / на 9г. /  ми разката играта- винаги си е била по-серт от кака си, но вече не мога даже и аз да я търпя и слушам/. опитва се да се сравнява с Алекс /голямата/. - местим се в нов апартамент- даже провери квадратурата на стаите  на крачки  /на Алекс е с 3 кв.м по голяма от тази на Крис/.  от къде на къде на кака и ще е по-голяма - кво да му обясняваш че така е по-план. гледа и нещата - защо нейното легло е по широко и такива неща. само я чака да каже нещо и тя иска същото. ако не го получи - не сме я обичали- обичали сме повече Алекс и т.н.. Двете са в съвсем различни възрасти и няма как да получават еднакви неща. Винаги съм си мислела, че големите ревнуват повече- защото на малките им обръщат повече внимание. Да ама не - моето направо ме побърква. От доста време има заченки на това поведение но от няколко месеца не се търпи. мислила съм и за психолог, но пък чак толкова кофти родител ли съм че да не мога да се справя.  Обожавам ги  и двете и чак ме боли като гледам колко и е криво на малката. дайте съвет, че и аз не мога да се понасям вече като започвам да и крещя./то говориш, и обясняваш  нормално и траеш, ама като ти писне........../само да добавя - обзавеждането на каката го избрахме за 1 час - от магазина. на малката ще го чакаме 45 дни да го направят защото нямаше такова което да и хареса достатъчно и го поръчахме на фирма да го направи. не оставяйте с впечатление че е супер глезла. яде си шамарите когато трябва и не е нещо специално- за първи път ще си имат собствени отделни стаи и искахме да е по техен избор/.
Виж целия пост
# 1
Според мен , след като внимателно изчетох поста ти , става въпрос за поредния период в развитието на детето . То тези периоди край нямат май ! Ситуацията , която описваш , беше и вкъщи , визирам мен и сестра ми . Аз съм по - голямата, и не съм била никак претенциозна . Обаче тя.......................вечно недоволна , вечно кисела и хленчеща за нещо , вечно "'за кака има еди какво си , а моето е еди какво си " , и все неща в този резон . Само че нашата разлика е 4 години , а на твоите деца е повечко . Права си , че няма как да получават еднакви неща , и при нас беше така , а всъщност проблемът , според мен е точно в това !!!Малката иска да има всичко , което има и каката , колкото и невъзможно и неуместно да е това .
Ами какво решение да ти предложа : опитвай се всячески да обясниш ( колкото и невъзможно да бъде обяснено нещо на дете , наближаващо вече пубертета ) на малката си дъщеря , че разликата в годините предполага и води след себе си и други различия . Тя трябва да е наясно , разбира се , че ти като майка обичаш еднакво и двете си деца и няма никакво делене и предпочитания от твоя страна . Детето  не трябва да изпитва някаква несигурност , по отношение на любовта на родителите си към него . Можеби в това е проблемът при вас , можеби малката ти дъщеря се чувства някак си застрашена и изместена от кака си .

Дано при моите деца , които имат разлика по - малко от две години , да няма подобни проблеми , че знам колко е гадно това положение !
Успех ти пожелавам и скорошно справяне с нажежената ситуация и обтегнатите отношения !  bouquet  bouquet  bouquet
Виж целия пост
# 2
Имам син и дъщеря с 5 години разлика. Ако малката си позволи да се загледа във вещите на брат си, получава отговора: "На тази възраст с баща ти сме преценили, че ти се полага това". Ако брат й си позволи да намекне за глезене от наша страна към сестра му отговора е: "На тази възраст ти получаваше такова внимание". Иначе са официално предупредени и двамата, че ще следват санкции от страна на родителското тяло, ако си позволят да се ревнуват за глупости.
Виж целия пост
# 3
мислила съм и за психолог, но пък чак толкова кофти родител ли съм че да не мога да се справя. 

Ами вече си си признала, че имаш проблем, защо те е страх да потърсиш компетентна помощ. Това не значи, че си кофти родител Naughty
Лично моето мнение е че, малката започва да развива някакъв комплекс, защото не може да бъде толкова перфектна като кака си, започва да се наказва сама, да наказва и вас.
Изобщо не съм специалист и може да няма нищо вярно, моите хлапета са с малка разлика и се надявам да ни отмине този проблем. А и доста съм обяснявала, че чувствата ми не се изразяват в покупката на вещи. Вещите са задоволяване на нуждите, а те като различни деца имат различни нужди.
 Искрено ти пожелавам успех   bouquet
Виж целия пост
# 4
Потърси в нета една книга - "Детето - как да го обичаме истински" от Рос Кембъл. Там има някои идеи как да се справи човек с ревността на по-малките. Най-общо идеята е детето да получава достатъчно персонално внимание, достатъчно физическо докосване и контакт очи в очи, за да е сигурно, че е обичано, и да не си търси материални заместители или да изпитва търпението на мама и татко.

Учудвам се, че при тази разлика малката не гледа на кака си като на част от родителското тяло.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия