Наближавам 40.
Живея с мъж ми вече 17 год, от които 15 го обичах , той е мн добър баща, добър любовник и човек ,лошото е че е нерешителен, не поема отговорност, предимно егоист ,не мога да разчитам на него в трудни ситуации.Аз също не съм идеална ,така че ....живеехме си що годе добре.
Децата растат,истина е че като пораснат проблемите стават големи.Преди около две години имах сериозни проблеми с пубертета на синът ми.В продължение на месеци си скубех косите ,ревях, говорех с кого ли не ,само мъж ми не се трогна,ама никак!Викаше ми да съм го оставяла да се троши главата, живота си бил негов , какво толкова съм се тръшкала
Аз наистина не бях на себе си.И бях сама.
Може и да не ви се вярва, ама точно този период се оказа преломен за отношенията с мъж ми.Сякаш спрях да го обичам.Имаше моменти ,в които даже го мразех.Мислех,че е временно, но не би!
За другия...
Познавам го от години. Семейни приятели сме
.Преди година и нещо на едно празненство / в периода ми на стрес с пубертетските истории / се бяхме доста напили.На мен толкова много ми тежеше всичко, вече нямах опорни точки, чувствах се изгубена...Говорихме си доста, аз погледнах на него от съвсем друг ъгъл 
Не знаех , че тази вечер ще ми се отрази чак пък толкова.Към днешна дата , предполагам ,че всичко това ,което изпитвам към него ,не е импулсивно, а трайно чувство.Мина толкова време. 
Страх ме е, не мога да се преборя с тия чувства.Излагам се просто.Опитах какво ли не...Да ги прехвърля върху мъж ми, върху някой друг съвсем страничен, да се заровя в работа, да не излизам толкова, да се напивам много...не знам вече какво да направя ,че да се спра.
Осъзнавам,че го идеализирам.Аз постоянно си говоря с него - наум, наяве не смея,за да не се издам.Сънувам го, вече и в интимности.Като се замисля,даже не е мой тип,преди не го понасях...
Много тъпа ситуация, честно!Изпитвам такива чувства, толкова ми е тежко,сякаш съм на 15 и ще свършва света.Не мога да спя,нервна съм, карам се с хората за нищо.
Отчаяна съм , предадох се и му казах.Просто не можех вече да нося тоя товар.Разбираемо и с приятелки не мога да го споделя.Аз всъщност не знам какво искам от него.Просто да говорим...Не е изненада, че той въобще не ми се върза.Отнесе се подобаващо приятелски, каза, че ме разбира, но това е невъзможно.Което си е истина.
Но аз не мога да се задължа да не го обичам!!!Помогнете, моля ви!
Виж целия пост
Живея с мъж ми вече 17 год, от които 15 го обичах , той е мн добър баща, добър любовник и човек ,лошото е че е нерешителен, не поема отговорност, предимно егоист ,не мога да разчитам на него в трудни ситуации.Аз също не съм идеална ,така че ....живеехме си що годе добре.
Децата растат,истина е че като пораснат проблемите стават големи.Преди около две години имах сериозни проблеми с пубертета на синът ми.В продължение на месеци си скубех косите ,ревях, говорех с кого ли не ,само мъж ми не се трогна,ама никак!Викаше ми да съм го оставяла да се троши главата, живота си бил негов , какво толкова съм се тръшкала
Аз наистина не бях на себе си.И бях сама.Може и да не ви се вярва, ама точно този период се оказа преломен за отношенията с мъж ми.Сякаш спрях да го обичам.Имаше моменти ,в които даже го мразех.Мислех,че е временно, но не би!
За другия...
Познавам го от години. Семейни приятели сме
.Преди година и нещо на едно празненство / в периода ми на стрес с пубертетските истории / се бяхме доста напили.На мен толкова много ми тежеше всичко, вече нямах опорни точки, чувствах се изгубена...Говорихме си доста, аз погледнах на него от съвсем друг ъгъл Не знаех , че тази вечер ще ми се отрази чак пък толкова.Към днешна дата , предполагам ,че всичко това ,което изпитвам към него ,не е импулсивно, а трайно чувство.Мина толкова време. Страх ме е, не мога да се преборя с тия чувства.Излагам се просто.Опитах какво ли не...Да ги прехвърля върху мъж ми, върху някой друг съвсем страничен, да се заровя в работа, да не излизам толкова, да се напивам много...не знам вече какво да направя ,че да се спра.
Осъзнавам,че го идеализирам.Аз постоянно си говоря с него - наум, наяве не смея,за да не се издам.Сънувам го, вече и в интимности.Като се замисля,даже не е мой тип,преди не го понасях...
Много тъпа ситуация, честно!Изпитвам такива чувства, толкова ми е тежко,сякаш съм на 15 и ще свършва света.Не мога да спя,нервна съм, карам се с хората за нищо.
Отчаяна съм , предадох се и му казах.Просто не можех вече да нося тоя товар.Разбираемо и с приятелки не мога да го споделя.Аз всъщност не знам какво искам от него.Просто да говорим...Не е изненада, че той въобще не ми се върза.Отнесе се подобаващо приятелски, каза, че ме разбира, но това е невъзможно.Което си е истина.
Но аз не мога да се задължа да не го обичам!!!Помогнете, моля ви!
Защо мислиш,че като се напиеш и ще мине всичко?А този човек има ли семейство?обича ли жена си?Май си много объркана и си се хванала с първия като удавник за сламка и сама се навиваш още повече!Какво видя в другия? 
Мъж ми усеща някаква промяна , но дори и като се опитам да му обесня, нищо не схваща 
