Строги, но справедливи!

  • 14 289
  • 168
Преди време бях пускала подобна тема, която чудно защо не събуди зрителския  Wink интерес newsm78
Но мен степента на строгост, с която възпитаваме децата си и скрупулите които имаме или нямаме определено ме вълнуват.
Нека продължим да дискутираме.
Ето я старата тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=176596.0
Виж целия пост
# 1
Мама Галя, не мога да отворя старата тема, не зная защо.И мен ме вълнува този въпрос.Строга съм и уж справедлива, но понякога "ме гризе съвестта" от прекалената ми строгост.Освен това синът ми все обещава, че "ще слуша" и пак същата картинка.Затова и мен ме вълнува темата и какъв е опитът на мамите с по-дълъг стаж- какви наказания и поощрения прилагате?
Виж целия пост
# 2
Поздрав за темата. Абонирам се. hahaha afwitch  angel008 Heart Eyes
Виж целия пост
# 3
...........Освен това синът ми все обещава, че "ще слуша" и пак същата картинка.
..............

Ама бързо си влезнала в играта, Свет и гръм!"Москва не вярва на сълзи" сме вече от много време.Скоро първото го чух във вариант ".... вече ми е дошъл  акъла..."
 hahaha
уф, иска ми се да повярвам този път и да не си изям главата заради това.
Виж целия пост
# 4
Една от причините да иитупам праха от темата беше реплика на Милен.
Репликата беше - "Защо ми се караш, като ме обичаш?!?"  Mr. Green

А снощи каза "Утре ще бъда най-доброто дете на света"
Да, да ама Москва....
Виж целия пост
# 5
Аз съм хипер строга. Обаче и много се гушкаме и целуваме. Но кажа ли нещо, трябва да се изпълни. Не позволявам да ми се качва на главата, държа да разбере, че не той определя правилата в момента. Като стане метър и шейсет, да се оправя. Докато е деветдесет сантиметра, ще ме слуша. Мен са ме глезили прекалено, качвах им се на главата и определено съм развила кофти навици.
Даже го и шамаросвам като прекали, но вече писах, че при него трябва малко да се отпусне, за да стане неуправляем. Онзи ден ме гледа предизвикателно и се хили и плюе храната. Ми наплясках го и то така, че да се изплаши. Много добре знае, че храна не се плюе. Пробва се два пъти след това, но само като го погледнах и се закова. Тръшкане и пищене не търпя, както и удряне. Не ходя след него с лъжицата, вчера стоя цял ден гладен и вечерта беше обезумял от глад.
Хвърля ли играчки от яд, няма играчки, удря ли някого от нас, вкл. и кучката, отива наказан в стаята си.
ПРи нас обещания не се дават, защото още не говори толкова, пък и аз не вярвам на обещания. Като почне да говори повече, ще видим.
Понякога си мисля, че съм много строга, обаче честно казано, май друга не мога да бъда. Не знам дали ще съжалявам или не, каквото има да става, ще става.
Виж целия пост
# 6
Куку, подкрепям с две ръце начина ти на възпитание. И аз съм майка човекоядка.
Не водя борба за надмощие, но казаното е казано и се държи на него.
Много малко задължителни правила съм въвела, но не правя изключения с тях. За останалото - не съм прекомерно взискателна.Опитвам се да направя така, че като пораснат да не се срамуват от себе си.
Не позволявам друг да се меси във възпитанието на децата. По-скоро насърчавам разглезването им от баби и дядовци. Така или иначе те няма да се придържат към моя стил на възпитание, нека поне максимално се радват на общуването си с тях. Така децата ми се радват на любящи и глезещи ги баби и дядовци.
Виж целия пост
# 7
Абе аз правя забележки на бабите, но когато стават неща, които не одобрявам в мое присъствие. Като пример ще дам разсипването на храната на кучето, разсипва си я човекът и се хили и прабаба му се хили и тя и събира, той пак разсипва, тя пак събира и голям смях. Ми ядосах се, щото ако аз почна така да разсипвам храната на Божидар за забавление и му я събирам и после му я дам, ще ме изядат. И другото, за което правя забележки е, когато е наказан, а те отидат да го лигавят. Иначе поощрявам ходенето на детето в баби и дядовци, днес е в родителите на Владо, утре е в чичо му, изобщо нека да се радва на вниманието им, нека го глезят.
Виж целия пост
# 8
Куку, естествено, в мое присъствие важат моите правила. Пък какво правят зад гърба ми - тяхна си работа. Преди време имах опасения, че ще изляза лошата, понеже аз само определям норми за поведение, а другите не. Да ама се оказа, че при мен децата се държат най-добре, нищо че съм лошата.
Руслан като беше мекия и добрия сега не е в състояние да овладее нещата. Опитва се, но му е много трудно.
Виж целия пост
# 9
Аз съм лошата в семейството.Аз определям правилата и изисквам да се спазват.И водя борба за надмощие,защото малко да отпусна края и настава анархия.Нека се знае,кой е водача на глутницата.В началото милото все мърмореше,че много съм искала от детето,то било малко още-абе идеалната свекърва.Бутнах му я за половин ден и си бих камшика.Това го убеди,колко съм права.
Но аз изобщо не искам много.Да ми държи ръката на улицата вместо да тича към колите,да върви нормално,когато пресичаме,а не на средата на светофара да се тръшне и да пищи за близалка.Не била си прибирала играчките-като взех да ги мятам на покрива на съседите ги прибра.Винаги спазвам обещанията си ,за да му създам сигурност,а и да съм авторитет в очите и.Баща и например не е,защото когато я помоли за нещо и след цирка от нейна страна я заплаши с някакво наказание, после никога не го изпълнява.
Вчера татко и я  къпеше и тя не иска да си мие зъбите.Реве и се лигави.Писна ми и отидох в банята със специалната си физиономия.Изми ги одма.
Така се получи че официално съм "плашилото".Все някой трябва да държи фронта.
Виж целия пост
# 10
За мен тази тема е болна тема. С нашето дете просто не виждам как може да се справи човек, ако не е строг и то много. Копчетата на пералнята и миялната съм ги прежалила, но поне пет пъти му казахме да не пипа топломера на радиатора и той нарочно с най-наглага си усмивка отива и чопли лепенките и сега ги е изчоплил и все едно сме разпломбирали топломера. Казва му се да не пипа копчето на радиатора, той отишъл и не знам кога го е изключил. Казвам да не блъска по стъклото на балконската врата, той се прави, че не чува, трябва да изкрещя като ненормална да не го прави, за да спре. Не винаги мога да отида до него и да го махна от мястото, където прави беля. И в резултат на това, че си прави оглушки или най-нагло ми се хили и прави напук, редовно си крещим и се удряме. Ето днес, отново се тръшка и не е ял цял ден, тръшка се два часа и преди малко отказа да вечеря и си легна гладен и без целувки и гушкане. Гледам другите деца около нас, не пищят по улицата, защото ги държат за ръка, ходят нормално, нашият е като хун. Ми не става без строгост, просто ни се качва на главите. На връщане от морето рева в колата шест часа, без да спира, защото беше вързан с колана и не можеше да се откопчее. И почивки правихме, какво ли не, той обаче не спря, докато малко преди да стигнем не го откопчахме. Много ме е страх да не прекаля в строгостта си в един момент и да създам сервилно дете, макар че се съмнявам.

Най-хубавото е, че с мъжът ми сме единни по отношение на строгостта.
Виж целия пост
# 11
Много ми е болна и на мен тази тема, кудкудяка е описала всичко, което и Марина прави.
Днес два пъти излизахме и два пъти се тръшка и крещя, защото я държим за ръка. Не признава не за думичка. Повтарям едно нещо по три път, виждам, че ме разбира, но ефект нула.
Не ми остават нерви понякога.
Имам чувството, че тотално се проваляме. Не можем да я оставим да ни се качи на главите, надявам се да не сме я изпуснали.
Все се шегуваме, че просто е скорпион детето Wink
Виж целия пост
# 12
Ето, появи се моята таргет-група - майките на 2 - 2,5 годишните.
Не знам какво мислите по въпроса, но според мен от 2 до 5 ако не създадем и отработим правилата, може да се чувстваме провалили се.
Става бавно, но със сигурност става.
Стига да не се оливаме с правилата и не-тата.
Чета си постове от преди 2 години - същите са били като вашите сега. Усещам, как скоро ще се повтарям, заради дребосъчето.
Милен може да е див и енергичен, но вече се "води". Значи строгостта не му е навредила, а напротив.
Виж целия пост
# 13
Хубаво, 2-годишните - аз с Исак някакси се справям, ама я да се включи някой за 8-месечните, че там удрям на камък.
Виж целия пост
# 14
Дано, просто не знам кога започва оливането с не-тата. Много ми се иска и по този въпрос да поговорим.
Изобщо темата за мен идва съвсем съвсем навреме, от два-три дни с мъжа ми обсъждаме почти постоянно въпроса и го виждам как се отчайва вече.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия