От година насам не ни върви в къщи. Историята е дълга за разправяне, но толкова боли, че...
Накратко преди година изгубих доверието на мъжа си, основателно, дълго време крих едно увлечение по друг мъж от него, той сега е толкова наранен, че във всяко мое действие или бездействие вижда липса на любов, вижда незаинтересованост към него. Отношението му към мен е хладно, казал ми е, че ако на ми харесва нещо, мога да си ходя. А аз не мога да си представя живота без него. Децата ни също много ще страдат.
Преди няколко дни по телефона в разговор с майка ми разбрах, че са и открили уплътнение на гърдата. Бяхме на улицата, в чужд град. Не можах да се съвзема, не можах да обясня на мъжа ми и на децата какво съм научила по телефона, направо си глътнах граматиката. Той казва, че 1 час съм говорила с някого- с майка ми де. Как съм била длъжна да обясня на него и децата какво се е случило. Аз не съм искала да споделям с него... Всичко между нас било минало всякакви граници...
Не знам какво да правя. За майка ми решихме, че ще направи нови прегледи и изследване, но с моето семейство как ще е, не знам...
Ужасно се чувствам