В неделя вечерта мъжът ми и свекърва ми буквално ме заклещиха в ъгъла наказана. "Ти докога ще кърмиш?! До първи клас ли?! Престани вече! И т.н." Вярвайте ми, изненадаха ме! Целият уикенд бях търчала по различни задачи и въобще не успях да си видя детето. Когато най-после вдигнах двата крака на канапето, Каби ме гушна, целуна "ати"-те и веднага поиска да суче. Мъжът ми побесня и ме награби, а свекърва ми седеше привела глава на отсрещния диван и ме поглеждаше скришом! Или бяха говорили преди това за нашето кърмене (ако Каби е питал за мен или ати-те през деня) или свекърва ми споделя желанието на мъжа ми да отбивам малкия без да го е изказвала (по-малко вероятната версия). Както и да е, не ми се търси световна конспирация...
Аз съм упорито магаре, сиреч зодия теле - тъпо и нагло! Не се поддадох да отвърна - винаги съм държала докато кърмя да не влизам в никакви спорове и да не нарушавам общото ни благо. И понеже избрах да замълча и този път, мъжът ми директно постави крайния срок - този петък.
Сега от мен се очаква да намажа гърдите си с оцет и да обясня на Каби някаква измислица. И да поставя "точката" на 2 г. и 3 м.
Истината е, че мъжът ми никога не ме е подкрепял особено за кърменето за разлика от свекърва ми. Тя и до днес се хвали, че Каби е кърмаче и че съм преминала през трудни моменти, но съм устояла. Крайни срокове за отбиване съм получавала неведнъж - първият беше когато Каби навърши годинка, следващият беше на 1,6 г, а след това около тръгването на яслата, т.е. на 2 г. Но така настоятелно и дори обидно, както в неделя, мъжът ми никога не е реагирал. Винаги съм успявала да го убедя, че така трябва да бъде и той се е примирявал, но не и съгласявал. Но в неделя...
Не пускам тази тема, за да ми пишете колко е несправедлив любимият ми или дори нещо по-остро. Пускам я за да споделя как от неделя вечер броя колко пъти съм накърмила Каби и как всеки път преживявам като за последно.
Не, не съм готова! Две години кърмене са добър резултат, но винаги съм искала Каби сам да пожелае края. Не и този начин.. Пускам темата и защото досега не съм прочела за подобно насилствено отбиване в този форум и ако нашето се окаже първото, то нека да е последно!
Благодаря ви, момичета!
Виж целия пост
Аз съм упорито магаре, сиреч зодия теле - тъпо и нагло! Не се поддадох да отвърна - винаги съм държала докато кърмя да не влизам в никакви спорове и да не нарушавам общото ни благо. И понеже избрах да замълча и този път, мъжът ми директно постави крайния срок - този петък.
Сега от мен се очаква да намажа гърдите си с оцет и да обясня на Каби някаква измислица. И да поставя "точката" на 2 г. и 3 м.Истината е, че мъжът ми никога не ме е подкрепял особено за кърменето за разлика от свекърва ми. Тя и до днес се хвали, че Каби е кърмаче и че съм преминала през трудни моменти, но съм устояла. Крайни срокове за отбиване съм получавала неведнъж - първият беше когато Каби навърши годинка, следващият беше на 1,6 г, а след това около тръгването на яслата, т.е. на 2 г. Но така настоятелно и дори обидно, както в неделя, мъжът ми никога не е реагирал. Винаги съм успявала да го убедя, че така трябва да бъде и той се е примирявал, но не и съгласявал. Но в неделя...
Не пускам тази тема, за да ми пишете колко е несправедлив любимият ми или дори нещо по-остро. Пускам я за да споделя как от неделя вечер броя колко пъти съм накърмила Каби и как всеки път преживявам като за последно.
Не, не съм готова! Две години кърмене са добър резултат, но винаги съм искала Каби сам да пожелае края. Не и този начин.. Пускам темата и защото досега не съм прочела за подобно насилствено отбиване в този форум и ако нашето се окаже първото, то нека да е последно!Благодаря ви, момичета!
Нямам думи! Знам, че казваш да не охулваме любимия, но тогава да охулим теб 
Нито някой има право да се държи с друг човек по този начин, нито някой има право да позволява да се държат така с него. Можеше и да не става въпрос за кърменето, а за нещо друго, но за мен това е насилие. Насилието може да не е само физическо и дори психическия тормоз е много по- страшен. За телесна повреда закона е предвидил наказания, но за психическа травма, според мен, е са необходими още по- строги такива. Не коментирам дългото кърмене, ползата и тн- всички ги знаем, но никой, наистина никой няма право да се държи с партньора си или снаха си като лош, ама много лош родител. 
Ако пък не стане - две годинки и нещо са си сериозна работа! 
особено това за пълното развиване на имунната с-ма и сменянето на млечните зъби 
Мисля си за три варианта за действие:
