Да запомним ли името Бил Бонър?

  • 887
  • 7
Уважаеми.., предвид ситуацията в света в момента... и по специално САЩ, реших да споделя с вас една статия, която копирах преди няколко години, тъй като ми се видя като някакъв вид пророческо изявление! За много от вас тя няма да говори нищо... а за други ще е нещо ценно като информация! Е, "инджой ит" дет' се вика...

"Великата американска империя на дълга

Нека се спрем за момент и да се вгледаме във Великата американска империя на дълга. Това е най-големият дълг в историята. Той поддържа най-величествената икономика, която е изграждана някога. Носи повече богатство, на повече хора от всяка друга система, която е създавана. Това казва в книгата си „Империя на дълга“ американският писател Бил Бонър, в която представя един по-особен поглед за Америка и основите на нейното икономическо господство.

По думите на Бонър американската икономика е не само несравнимо ефективна, но и неизмеримо забавна. Има своите излъскани шлемове и веещи се знамена, своите интелектуалци и своите гладиатори, своите Цезар, Антоний, Нерон и Калигула. Има своите храмове, съдилища, Капитолия (б.р. храмът на Юпитер на Капитолийския хълм и сградата на Конгреса в САЩ), сенаторите си, своята преторианска гвардия, центуриони, легиони по целия свят, както и своя “хляб и забавления за народа” и своите скъпо струващи войни по периферията.

Римската империя се е базирала на класически модел на имперските финанси, основана на сложна и разнообразна пирамида от връзки на подчинение, изградена чрез брутална сила. Американската империя на дълга, от друга страна - стои не на основата на солидна пирамида на доверие, права и власт – а е като разнебитена къщурка от заблуда, измама и недоразумения.

“Моят данъчен консултант ми досажда... Знаете какво става с пазара на имотите.” - цитира NBC през юни 2005 млада жена, купила втори дом в Колорадски курорт. Според изследване повече от една трета от къщите, продадени през последните 12 месеца, не са за основно местожителство, а са втора къща или инвестиция.

Според Бил Бонър в основата на пирамидата се намират дребни агенти, разпространяващи лъжи и заблуди – такива като гореспоменатия данъчен консултант, който кара жената да навлезе в най-балонообразния пазар на имоти в американската история. Журналистическо проучване сочи, че оценители често разтягат оценките за да помогнат да се сключи сделка. Кредиторите знаят много добре, че оценките са лъжливи, но ги поглеждат с едно око, докато с другото гледат декларацията със съмнителния доход на кредитоискателя. И, според същото изследване, кредиторите вече не проверяват верността на тези декларации.

В Калифорния цените на къщите изпревариха значително ръста на доходите, така че едва един един на десет купувача може да си позволи една средна къща, се посочва в книгата. Но все пак, благодарение на “градивните финанси”, се продават повече къщи от всякога. „По този начин основата на дълговата пирамидата се основава на всеобща измама и алчност, покрита с друго ниво от измислици“, смята авторът на аналитичната творба. Според него финансистите знаят много добре, че голяма част от купувачите не могат да си позволят да плащат за къщите, които са купили, но не виждат смисъл да го споменават. Нито пък инвеститорите искат да знаят.

Най-умните от тях дори са разбрали как работят нещата. Федералният резерв държи краткосрочните лихви под нивото на инфлацията, за да могат инвеститорите в дългосрочни ипотечни финансирания и купувачи на американски държавни облигации да направят лесни печалби.
По-нагоре по стъпалата на имперския дълг са легиони от аналитици, икономисти и хора, всяващи объркване, чиято роля е да ни накарат да вярваме в 6 невъзможни неща преди закуска и още дузина преди вечеря, пише Бил Бонър. „Икономисти шарлатани в статистическото бюро за труда обработват числата така, както охраната на Гуантанамо се отнасяше със затворниците. Обработват ги така грубо, че са готови да кажат каквото и да било. Малтретирането на статистиката е това, което позволява на американците да се самозаблуждават за собствената си икономика. В добро състояние е, казват те. Има растеж. Стабилна е. Всички тези така наречени факти са малко повече от обстойно извъртане“, допълва авторът.

Ясно е за всеки, който си е направил труда да помисли за това, е, че икономика, която харчи повече отколкото произвежда, е в упадък. Според Бонър обаче е трудно да се намери икономист, който да каже това.

По проблема на търговският дефицит икономистите ще кажат каквото сенаторите и конгресмените искат да чуят, както Levey&Brown направиха в списание “Foreign Affairs”: “Дефицитът на САЩ по текущата сметка и външния дълг не са голяма заплаха за глобалната позиция на страната. Американската мощ е базирана на икономическо превъзходство и финансова стабилност, които няма да свършат скоро.” Всъщност историята с търговския баланс е най-нелепата приказка, която икономистите някога са чували. Една нация купува неща, които не може да си позволи и от които няма нужда, с пари които няма, пише Бил Бонър.

По думите му щабквартирата на Федералния резерв е друга крепост от лоялни лъжци, които не само подтикват гражданите да ипотекират къщите си, да купуват коли и да извършват всякакви актове на необуздано безразсъдство, а също и контролират парите на нацията и се грижат да вървят ръка за ръка с измамата.

„От центъра до най-отдалечения гарнизон в периферията, от най-ниския ранг до най-високия – всички гордо участват в една от най-големите измами за всички времена“, смята авторът. „На дъното на империята нископлатени роби прахосват пари за вносни дрънкулки. Плебеите играят комар с ипотечни кредити с променлива лихва. Патрициите залагат на хедж фондове, които спекулират с ипотечни дългове. Близо до върха са икономистите от ФЕД, подстрекавайки ги да го правят. И на самия връх е изпълнителят..., който намалява данъците, докато увеличава разходите за хляб, забавления и войни“, добавя той.

От едната страна на земното кълбо – в англосаксонските страни, в частност САЩ – са потребителите. На другата страна – Азия – са производителите. Едната страна прави, другата взима. Едната спестява, другата заема. Едната произвежда, другата консумира.

„Нещата не са били замислени по този начин. Когато Америка първо се нагърби да бъде империя, тя беше изгряваща, силна, дейна, новаторска млада икономика. И за 6 десетилетия от своето имперство – приблизително от 1913 до 1977 г. - извличаше облаги от конкурентната си позиция. Всяка страна, до която успя да простре доларите си, стана потребител. Нейния бизнес правеше печалби“, посочва Бонър.

Постепенно обаче нейните търговски предимства са избледнели, а индустриите й - остарели. Появяват се конкуренти по периферията на империята – първо в Европа, след това в Япония, а по-късно в цяла Азия, дори на места, които тази империя никога не е доминирала.

До началото на 21 век разходите за поддържане на ролята на САЩ като единствена световна суперсила, нарастват до над 5 на сто от БВП на страната, или 558 млрд. долара на година. Америка не само не е измислила начин как да таксува света за осигуряването на ред, но сега този ред работи против нея.

„Икономиките по периферията се развиваха по-бързо. Те имаха по-високо ниво на спестяване и много по-ниски разходи за труд. Имаха някои от разходите за хляб и забавления, но нямаха разходите за опазване на империята. Те бяха по-свободни, по-леки, по-бързи. Всеки ден конкурентите вземаха все повече от американският бизнес, активи и пари. Ако империята беше действащ бизнес, счетоводителите биха казали че губи пари“, коментира Бил Бонър.

„За момента американците приветстват своите имперски стандарти. Те благодарствено слагат американския флаг на колите си, на шапките си, на чашите си, на ризите си, дори на бельото си. Американците са горди с империята си – и би трябвало да бъдат. Без нея никога не биха могли да затънат толкова в дългове. Коя централна банка би напълнила трезора си с аржентинско песо или зимбабвийски долар? Кой наркотрафикант или търговец на оръжие би искал да му се плати в полски злоти? Коя инвестиционна компания би купила боливийски държавни ценни книжа?

Доларът няма златно покритие от 34 години насам. И все пак хората го вземат за толкова ценен, колкото жълтия метал – че и по-повече. В края на краищата даването на заем на чуждо правителство е залог, че това правителство ще изстиска гражданите си, за да може да плати. САЩ дори не се налага да изстисква. Когато един дълг трябва да се плаща, други чужденци се нареждат на опашка да го финансират“, заключва Бил Бонър."

Виж целия пост
# 1
Че той Де Гол още 65-та година събра долари от Европа и поиска от САЩ злато.  Grinning
И се оказа, че за малко не им достига...... изнасят си инфлацията тарикатите.
За да им го забием съвсем предлагам да правим наркосделки само с евро или ейни.
Виж целия пост
# 2
Истината е, че няма несрината империя.
Другата истина е, че всяка империообразна държава се подрива сама себе си.
Колкото и наивничко да ви звучи - не може да строиш Град на слънцето върху руини и човешки трупове.
Виж целия пост
# 3
Като се каже "дълг" и си спомням само името Милен Велчев.
Както и замяната на дълга.


Виж целия пост
# 4
Ей хора, прочетох Нерон, като Енрон, вервате ли?  #Crazy
Как се пише името на автора на инглиш? Bill Bonner, right?  Ще се позаинтересувам..

Те го и книжлето: http://www.investmentu.com/resources/empireofdebt.html
А я вижте това: http://www.adbusters.org/magazine/74/The_Empire_of_Debt.html
Виж целия пост
# 5
Хм.., страхотен интерес. То не, че очаквах кой знае какво, но...

Специални благодарности към "как' Сийка" !
Виж целия пост
# 6
Добре де, в крайна сметка не звучи толкова зле! Ако ще да е и извън пазарните принципи.  Mr. Green
Ако всичките ми роднини, приятели и съседи решат да ме спонсорират, щото съм готина /или опасна/, да ми плащат сметките, да ми купуват разни неща, а на мен ми е кеф да си живея на вересия - какъв е проблема?
Така навремето, а и още на места, хората са се грижили за царете си. Някакъв муньо, който имал щастието да се роди цар, потребява за нуждите си голям процент от парите, изкарани от своите поданици и дарени му като данък. Та нещо подобно и с Америка-та. Тя все още се изживява като баровеца, който влиза в скъп магазин за дрехи, напазарува си и вижда, че няма пари да плати. Но персоналът го изпраща с поклони и широки усмивки и му казва: "Не се притеснявайте, господин Х, дрехите са подарък от магазина!"
Виж целия пост
# 7
всяка империя пада рано или късно - въпросът е кога newsm78
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия