що е това "Дълг" и има ли почва сега?

  • 1 354
  • 12
Четейки из форума често зачитам мисли от рода на "Не му дължа уважение/обич/бля-бля ......" . Това провокира в мен интерес, какво е това дълг, има ли все още място в съвременното общество? Потърсих в гугъл, но болшинството отговори се отнасят за паричния дълг, тук таме се появяват следните разновидности:

"Съпружески дълг" - http://bg-sexologia.info/site/index.php?option=com_content&t … 115&Itemid=29
"Дълг към рода" - http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=3964
"Дълг към бога" - http://www.lds.org/conference/talk/display/0,5232,23-10-228-16,00.html
има разбира се и "дълг към родината" , но той май хептен е забравен, а "дълг към децата" не съм чувал ....

въпроса ми е - Имате ли дълг към някой или нещо (различен от паричен) ....
Виж целия пост
# 1
Според мен никой не е длъжен на другите. Въпрос на човещина е, когато ти е помогнато да отвърнеш и ти в подходящ момент. Но любов не се дължи - или я има или не. Длъжна съм да отгледам и възпитам дъщеря си, но не за друго, а защото ми е дете и е някак естествено, а това е може би дълг към обществото - да отглеждаме и възпитаваме децата си в добро.
Пари не дължа.
Виж целия пост
# 2
Дълг като отговорност- да, имам. Към близките ми. Дълг като дължимо /"всяко нещо под брой да ми връщаш"/ нямам.
Виж целия пост
# 3
Според мен никой не е длъжен на другите. Въпрос на човещина е, когато ти е помогнато да отвърнеш и ти в подходящ момент. Но любов не се дължи - или я има или не. Длъжна съм да отгледам и възпитам дъщеря си, но не за друго, а защото ми е дете и е някак естествено, а това е може би дълг към обществото - да отглеждаме и възпитаваме децата си в добро.
Пари не дължа.
искаш да кажеш, че имаш дълг само към децата си да ги отгледаш добре, който се явява като часто от твоя дълг към обществото?
Виж целия пост
# 4
Имам дълг към родителите си, естествено. Изплащам го чрез сина си.
Виж целия пост
# 5
Според мен никой не е длъжен на другите. Въпрос на човещина е, когато ти е помогнато да отвърнеш и ти в подходящ момент. Но любов не се дължи - или я има или не. Длъжна съм да отгледам и възпитам дъщеря си, но не за друго, а защото ми е дете и е някак естествено, а това е може би дълг към обществото - да отглеждаме и възпитаваме децата си в добро.
Пари не дължа.
искаш да кажеш, че имаш дълг само към децата си да ги отгледаш добре, който се явява като часто от твоя дълг към обществото?

Дъщеря ми е човекът, към който имам дълг. Останалите неща ги приемам като задължения или поне като такива, които трябва да се направят, а не като дълг.
Иначе съм отговорен и хуманен човек и имам съзнание на родолюбец.
Виж целия пост
# 6
Трудна тема.
Винаги съм оценявала усилията на майка ми, която се грижеше до последно с много обич и внимание за родителите си и тези на баща ми, както и за един братовчед с умствена изостаналост. Дали го е приемала за дълг не знам. Но някак си ми се струва нормално и логично аз да направя същото, когато се наложи.
Виж целия пост
# 7
Сега като се замисля и чета, може би доста неща правим от чуство за дълг.

Имам дълг към родителите си, естествено. Изплащам го чрез сина си.

Грижата за хората, които имат нужда от нея

Трудна тема.
Винаги съм оценявала усилията на майка ми, която се грижеше до последно с много обич и внимание за родителите си и тези на баща ми, както и за един братовчед с умствена изостаналост. Дали го е приемала за дълг не знам. Но някак си ми се струва нормално и логично аз да направя същото, когато се наложи.


Виж целия пост
# 8
Не знам дали има. Според мен грижите към любимите същества трябва са от обич, не заради дълг. Имах възможността наскоро да го усетя на свой гръб. Когато любим човек изпадне в беда и ти се хващаш да му помагаш, не го усещаш като тегоба. Просто защото го обичаш.
Виж когато си длъжен на някого, към когото не таиш привързаност и топла обич, но просто обстоятелствата са такива, че някак си си длъжен да му помогнеш, защото няма кой друг.... тогава сигурно не е лесно и тежи.
Виж целия пост
# 9
Дългът приемам само като лично усещане, а не като натрапено от някой начин на поведение и списък с неща, които видиш ли трябва да правя за близките си.
Дългът към моя съпруг за мен се изразява най вече в честно поведение, В смисъл не съм го лъгала как чувствам нещата между нас, когато нещо се е променяло в мен. Дългът към близките ми се изразява и в известна пристрастност, бих ги защитила, ако се налага с цената на това да лъжа или правя неща, които по принцип не одобрявам.
А майчината любов си е любов-дълг в чист вид. Нямам право да се откажа от детето си, каквото и да ми струва това , включително и отказ от лично щастие, ако живота го налага.След като съм го родила без то да иска, нямам право на капризи. Вярно, че децата са най голямата радост, но да говоря глупости от рода, че не ми коства усилия и отглеждането на дете е само щастливи мигове, не мога.
Виж целия пост
# 10
     Ако няма чувство за дълг,няма морал,няма нищо. Дори любов няма. Чувството за дълг разбирам като нагласа да даваш от себе си,но някак естествено,по своя воля,не принудително. Между всеотдайност и чувство за дълг има тънка граница,добре е да си от страната на всеотдайността.
Виж целия пост
# 11
Много ми е неприятно да ме карат да се чувствам длъжна. Или да ми вменяват дърг към нещо, към което аз дори уважение не изпитвам, а само презрение.

Давам всичко от себе си за дъщеря си, не очаквам да се чувства длъжна към мен един ден.
Полагам грижи да най-близките си хора, също без да очаквам да ми се изДЪЛЖат един ден. Правя го, защото ги обичам, защото искам да го правя.
Виж целия пост
# 12
Освен в случаите, когато имам главоболие,
винаги си изпълнявам съпружеския дълг!!!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия