Така, тази вечер чух някои неща за себе си, които на първо четене ме карат да се червя и смущавам, но на второ си викам, ама всъщност наистина не е ли така - ами така е. Защо тогава таз излишна скромност и подценяване. Или поне хайде ако за пред себе си се оценяме, то пред хората все скромно. А трябва да може човек и за себе си да каже няколко хубави неща на глас, които знае, че може/притежава/умее...които просто е.
Та мисълта ми е, помислете си, признайте си кое харесвате и обичате в себе си. Без излишна скромност и без смут. И го напишете. Какви положителни качества имате или какви умения. Кой както го чувства. Е, аз ще започна с това, което чух за себе си тази вечер и което първо ме накара да реагирам вътрешно така
но пък после така 
За по-удобно ще карам изброявайки, без да влагам смисъл и йерархия в реда.
Млада.
Хубава.
Умна.
Образована.
Сетивна.
Хайде, скромност всяка тука оставете и в темата ми се включете.
Виж целия пост
Та мисълта ми е, помислете си, признайте си кое харесвате и обичате в себе си. Без излишна скромност и без смут. И го напишете. Какви положителни качества имате или какви умения. Кой както го чувства. Е, аз ще започна с това, което чух за себе си тази вечер и което първо ме накара да реагирам вътрешно така
но пък после така За по-удобно ще карам изброявайки, без да влагам смисъл и йерархия в реда.
Млада.
Хубава.
Умна.
Образована.
Сетивна.
Хайде, скромност всяка тука оставете и в темата ми се включете.
няма нужда да следваш моите примери, сигурна съм, че има 100 поне, които са валидни тук и сега и те правят уникална по своему. 
