Моят син от 2 месеца вече ходи,така и не се научи да се крепи,челото му е като релефна карта,синьо,червено,направо незнам вече...а ужким винаги съм до него,как стават нещата за части от секундата и хоп-нова цицина,последните 2 пъти все цели касата на вратата,направо изтръпвам като се сетя...опасни ли са цицините?И всички ли в началото са така и докога е това начало?
Виж целия пост
Падат ли много вашите деца?
- Публикувана: 13 окт. 2008, 14:43 ч.
- Последно мнение: 20 окт. 2008, 18:17 ч.
13 окт. 2008, 14:43 ч.
# 1
13 окт. 2008, 14:48 ч.
Ами повечето са така. Ако те успокоява това, моят беше същия!
Като се стабилизира с ходенето, се почна с катеренето и опити за превземане на непосилни за възрастта му препятствия. Всеки ден сме в опасна ситуация. Вече няколко пъти въздуха ми е спирал от стрес.
Виж целия пост
Като се стабилизира с ходенето, се почна с катеренето и опити за превземане на непосилни за възрастта му препятствия. Всеки ден сме в опасна ситуация. Вече няколко пъти въздуха ми е спирал от стрес.
# 3
13 окт. 2008, 14:50 ч.
Ами "НЕ" не пада,защото съм като навита пружинка 
неотлъчно до него.От прохождането до сега...вече седем-осем месеца съм "позволила"едно падане от леглото/скочи бързо сам и не повтори ,защото се стресна 
/ и още едно от нашата спалня ,защото се търкаляше и се лиготеше ,а аз не успях да го стигна като правеше поредното кълбо 
.Та само две падания върху килима-това са ни "постиженията".Ама и синът ми си беше смел но предпазлив и внимаваше къде ходи,къде има препятствия-абе и той внимава и аз.Така ,че паданията ни са няколко 
Виж целия пост
неотлъчно до него.От прохождането до сега...вече седем-осем месеца съм "позволила"едно падане от леглото/скочи бързо сам и не повтори ,защото се стресна / и още едно от нашата спалня ,защото се търкаляше и се лиготеше ,а аз не успях да го стигна като правеше поредното кълбо .Та само две падания върху килима-това са ни "постиженията".Ама и синът ми си беше смел но предпазлив и внимаваше къде ходи,къде има препятствия-абе и той внимава и аз.Така ,че паданията ни са няколко
# 5
13 окт. 2008, 14:56 ч.
Миналата година раните по коленете и зарастнаха чак като отидохме на морето 
Виж целия пост
# 6
13 окт. 2008, 14:59 ч.
Пада и още как 
Сега е малко по-добре,но съвсем малко.Това че върви напред,а гледа назад изобщо не го смущава.....не внимава изобщо и препятствията от които боли не ги забелязва докъто не го връхлетят Роман мога да напиша по темата,но съм се примирила че просто има по-невнимателни и несъобразителни деца измежду които е и моето.Така че споко.
Виж целия пост
Сега е малко по-добре,но съвсем малко.Това че върви напред,а гледа назад изобщо не го смущава.....не внимава изобщо и препятствията от които боли не ги забелязва докъто не го връхлетят Роман мога да напиша по темата,но съм се примирила че просто има по-невнимателни и несъобразителни деца измежду които е и моето.Така че споко.
# 7
13 окт. 2008, 15:03 ч.
Е чак много не,ама на нас още ни се случва така,както си ходи да се спъне и да падне.А за цицините знам,че е хубаво като се удари да стане цицина.
Виж целия пост
# 8
13 окт. 2008, 15:05 ч.
даже доста време го държах на коланите за прохождащи, и майките около мен само роптаеха, че то така нямало да се научи да пада и т.н. но сега нещата откъм ходене са доста по-спокойни, но пък за сметка на това се катери навсякъде.
Виж целия пост
Ами повечето са така. Ако те успокоява това, моят беше същия!
Като се стабилизира с ходенето, се почна с катеренето и опити за превземане на непосилни за възрастта му препятствия. Всеки ден сме в опасна ситуация. Вече няколко пъти въздуха ми е спирал от стрес.
Като се стабилизира с ходенето, се почна с катеренето и опити за превземане на непосилни за възрастта му препятствия. Всеки ден сме в опасна ситуация. Вече няколко пъти въздуха ми е спирал от стрес.
даже доста време го държах на коланите за прохождащи, и майките около мен само роптаеха, че то така нямало да се научи да пада и т.н. но сега нещата откъм ходене са доста по-спокойни, но пък за сметка на това се катери навсякъде.
# 9
13 окт. 2008, 15:06 ч.
Пада и още как.Имам чувсвото,че се спъва и сама си преплита краката.Успявам да я хвана повечето пъти.А аз си мислех,че само моето пада така начесто. 
Виж целия пост
# 10
13 окт. 2008, 15:07 ч.
На тази възраст/ година и 4/5 месеца,та чак до 2 години падаше доста често,сега малко по рядко
Виж целия пост
# 11
13 окт. 2008, 15:09 ч.
Mоето не е падало много докато прохождаше. Започна да пада чак по-късно когато започна да тича или просто да си върви по улиците до нас (тук е като терен за бягане с препятствия и екстремни преживявания - ако няма коли значи дупката е яма). Иначе челото никога не си е уцелвала- няколко пъти си разби устата, а в повечето случаи само си образува синявици по краката.
Няма страшно, някои и като възрастни падат много. Важното е да не личи
Виж целия пост
Няма страшно, някои и като възрастни падат много. Важното е да не личи
# 12
13 окт. 2008, 15:14 ч.
Вече не пада толкова често,но допреди няколко месеца-на всяка втора крачка 
Виж целия пост
# 13
13 окт. 2008, 15:19 ч.
Ами как няма да пада като преди месец проходи и вече иска да тича не му е приятно това спокойно ходене, и естествено е постоянно маркиран
Виж целия пост
не му е приятно това спокойно ходене, и естествено е постоянно маркиран 
# 14
13 окт. 2008, 15:28 ч.
Не падаше много като проходи, може би защото сравнително късно (2г и 2м) се реши да направи първи стъпки и беше много предпазлив.
Виж целия пост
Препоръчани теми