Здравейте,
искам с две думи да разкажа, какво ми се случи миналата година и защо поставям темата.
Много исках да си имам бебче, не само защото около мен се 'заплодиха' много мои близки, но и защото искрено желаех едно мъниче вкъщи, което да сбъдне мечтите ми. Както и да е! 6 месеца се опитвахме със съпруга ми да забременея, пих фолиева киселина, пробвахме всякакви техники и накрая, на рождения ден на половинката, разбрахме, че ще ставаме родители. Всички бяха много радостни за нас и сипеха благопожелания. Малко по-късно, вече във втория месец, направих спонтанен аборт. Още със започването на 4-дневните болки и спазми, се започнаха и едни истории, едни разкази, едни чудесии. Обясняваше ми се как е нормално да не се получи от първия път (което знам, че е така, но не беше необходимо да ми се казва), как не е чак такава драма, тъй като съм в началото на бременността, как Пенка и Драганка (не искам да обидя никой, който се казва така) са имали по 3-4 аборта и нищо им няма и така нататък...
Сега, една година по-късно, пак съм бременна
, и колкото и тъпо да звучи, не съм казала на никого. Дори и на най-добрата ми приятелка. Знаят само съпругът ми, личния ми лекар и гинеколожката. Смятам да изчакам да минат още 1-2 месеца и тогава ще кажа на родата.
Моля, споделете с мен и вашите преживявания и мнения.
Виж целия пост
искам с две думи да разкажа, какво ми се случи миналата година и защо поставям темата.
Много исках да си имам бебче, не само защото около мен се 'заплодиха' много мои близки, но и защото искрено желаех едно мъниче вкъщи, което да сбъдне мечтите ми. Както и да е! 6 месеца се опитвахме със съпруга ми да забременея, пих фолиева киселина, пробвахме всякакви техники и накрая, на рождения ден на половинката, разбрахме, че ще ставаме родители. Всички бяха много радостни за нас и сипеха благопожелания. Малко по-късно, вече във втория месец, направих спонтанен аборт. Още със започването на 4-дневните болки и спазми, се започнаха и едни истории, едни разкази, едни чудесии. Обясняваше ми се как е нормално да не се получи от първия път (което знам, че е така, но не беше необходимо да ми се казва), как не е чак такава драма, тъй като съм в началото на бременността, как Пенка и Драганка (не искам да обидя никой, който се казва така) са имали по 3-4 аборта и нищо им няма и така нататък...
Сега, една година по-късно, пак съм бременна
, и колкото и тъпо да звучи, не съм казала на никого. Дори и на най-добрата ми приятелка. Знаят само съпругът ми, личния ми лекар и гинеколожката. Смятам да изчакам да минат още 1-2 месеца и тогава ще кажа на родата.Моля, споделете с мен и вашите преживявания и мнения.
А бях сигурна, че няма да забременея, оставаха няколко дни, докато ми дойде, но...... 
