Гледах дъщеря си доскоро в къщи, т.е. не е ходила на ясла. И на 15.09, на 2г.10мес. тръгна на градина. Днес точно става един месец. В началото имаше ревове, естествено, сега сурин плаче около 5 мин.за баща си само като я въвеждам в сградата на градината. Но една от учителките ми каза, че изобщо не комуникра нито с тях, нито с децата. И наистина, като я разпитваме за градината, тя нищо не казва. Какво са правили, дали се е хранила, спала. Пълно мълчание. Като я попитам госпожата като и зададе въпрос, дали отговаря, тя казва "Не". И това честно казано ме притеснява и то не малко. В къщи е весела, игрива. Говори много, пее, танцува. Е, станала е малко по-капризна, но това не е болка за умиране. Имаме познати деца с които се заиграва, доколкото може на тази възраст. Но в градината явно се е изолирала от всички.
Ако някой е имал подобен проблем, нека ,моля, да сподели. Че започвам да се замислям вече за детски психолози.