Направо незнам откъде да започна... Живея в непрекъснат психически тормоз от мъжа ми/алкохолика му неден../ вече повече от 3-4години. Имам дете, голямо е вече,не търпя заради него тоя тормоз, а заради съвсем друга причина. Сигурно звуча много объркано... Доста пъти съм си взимала партакешите и детето и айде при наш`те. И тогава се почва: то думи, то идване и молене, то дишане във врата направо, телефонни разговори с цялата ми рода до девето коляно... А толкова много са ми разбити нервите,че просто не ми се иска да минавам пак по същия сценарий вече... Как да се разведа и да продължа да живея в средно малък град с мъжа си? Споделете опит, моля ви... Така ми се иска да избягам някъде надалече, надалече с детето си поне за две-три години да се успокоя и съвзема.. Даже се усещам, че напоследък само ровя в интернет за емиграция... И наистина ми се вижда много примамлив вариант.. Някой правил го е? Абе сигурно звуча като шизофреничка, ама така ми се иска да поживея нормално, вечер като се прибера от работа да седна да хапна, да погледам тв, да поговоря с детето как е минал деня му, а не да ми се свива корема постоянно кога ще се прибере прасето /пияно в повечето случаи, или почерпано леко но с бутилка в ръката/; да се озъртам дали отнякъде няма да ме замери с чаша или друго/веднъж се случи, с чаша ме замери и я счупи в главата ми/, да не знам кога ще мога да си легна... Абе не е за разправяне.. Ама нямам сили, нерви, кураж/или и аз незнам вече какво/ да се справя... Май наистина търся най-лесния вариант -бягство. Много разчитам на вашите съвети! /имам нужда от всякакви мнения, дори и такива които "като че ли те заливат с кофа ледена вода", може да ме критикувате и съветвате едновременно... / Изплаках си болката поне...
Виж целия пост
Искам да избягам надалечеее... /може и на луната да е../
- Публикувана: 15 окт. 2008, 16:37 ч.
- Последно мнение: 28 юли 2009, 16:02 ч.
# 1
15 окт. 2008, 17:07 ч.
Защо ти е да бягаш? Можеш като за начало наистина да отидеш при родителите си, наистина без да се връщаш назад. С алкохола няма оправия, трябва да знаеш. Какъвто си е, такъв ще си остане. И аз съм при родителите си. Много ми е тясно и понякога страшно се изнервям, но връщане при него няма. Ако те е страх, трябва да знаеш, че в началото всичките заплашват със саморазправа, с бой, с убийство дори. Но после вече свикват и се примиряват. Да, всички ще ти кажат, че има полиция и т.н., но не смятам, че ще се стигне дотам да търсиш закрила. Моя например знае, че аз знам доста неща за него и само две-три думи на едно-две места и градът ни ще му се стори тесен и ще се наложи да се прибира в неговия край. Затова си трае, не ми създава проблеми.
Ако ти е толкова лошо положението, крайно време е да помислиш за себе си все пак. Лека полека, стъпка по стъпка и нещата си идват на мястото. Не вземай решения за бягство и т.н. под действие на емоциите, няма да ти е леко като избягаш, така че внимателно премисли.
Виж целия пост
Ако ти е толкова лошо положението, крайно време е да помислиш за себе си все пак. Лека полека, стъпка по стъпка и нещата си идват на мястото. Не вземай решения за бягство и т.н. под действие на емоциите, няма да ти е леко като избягаш, така че внимателно премисли.
# 3
16 окт. 2008, 17:11 ч.
Май наистина търся най-лесния вариант -бягство
Защо мислиш, че е лесен вариант? А и нали другите вече си ги опитала. Просто аз като прочета алкохолик и настръхвам... Никога не съм имала допир с такива и не разбирам как може да се търпят. Това е слаб характер, а щом се унижава да дойде да се моли, пък после пак същото- значи защо му вярваш?
Виж целия пост
Защо мислиш, че е лесен вариант? А и нали другите вече си ги опитала. Просто аз като прочета алкохолик и настръхвам... Никога не съм имала допир с такива и не разбирам как може да се търпят. Това е слаб характер, а щом се унижава да дойде да се моли, пък после пак същото- значи защо му вярваш?
# 4
16 окт. 2008, 21:12 ч.
мда и аз това исках да напиша
знам че лесно от страни, но честно казано не мога да съжалявам човк, който сам се измъчва...сигурно щото не съм била зависима по начина по който ти си свикнала с мъжа си
но знам едно - не мога искрено да ти съчувствам - та ти дори не си опитала да се разведеш?!?
мога да съчувствам на жена, дето няма избор...няма как...няма къде да ид или как да се справи сама с детето....
но ти просто караш по навик...разбирам те и за това също ти съчувствам....но ти сама трябва да се промениш
нашето съчувствие не може да те огрее
избора е твой и действията ще са твои също
и в Америка да идеш - пак ще се върнеш с тази си вътрешна нагласа
и тук да останеш - ако психически се подготвиш - ще се махнеш и ще "избягаш"
Виж целия пост
Как ли?Подаваш молба за развод, това е.Успех.
мда и аз това исках да напиша
знам че лесно от страни, но честно казано не мога да съжалявам човк, който сам се измъчва...сигурно щото не съм била зависима по начина по който ти си свикнала с мъжа си
но знам едно - не мога искрено да ти съчувствам - та ти дори не си опитала да се разведеш?!?
мога да съчувствам на жена, дето няма избор...няма как...няма къде да ид или как да се справи сама с детето....
но ти просто караш по навик...разбирам те и за това също ти съчувствам....но ти сама трябва да се промениш
нашето съчувствие не може да те огрее
избора е твой и действията ще са твои също
и в Америка да идеш - пак ще се върнеш с тази си вътрешна нагласа
и тук да останеш - ако психически се подготвиш - ще се махнеш и ще "избягаш"
# 5
17 окт. 2008, 08:07 ч.
Ох, прави сте.... Просто нямам нерви, и сили .... За най-малкото избухвам в сълзи.. А така ми се иска да съм силна /и да го навра на коня у гъза/... Така, каквото и да почна да говоря се разревавам и изглеждам като някоя истеричка... Не смея и на нашите да се оплаквам, че като ревна и ще им взема съвсем акъла, а те вече възрастни що да ги тревожа.... А пък въобще не мога да се сдържа,колкото и да ми се иска... Продължавам да съм все така объркана.. Дали да не потърся лекарска помощ, така малко да се поуспокоя някакси.. И каква?
Виж целия пост
# 6
9 ноем. 2008, 00:13 ч.
Виждам че е минало доста време от последния ти пост. Дано нещата да са се поуталожили. Най-важно е първо да опиташ да се успокоиш, варианта с лекарска помощ/ психилогична не е за пренебрегване, може да ти помогне. Възможно най-хладнокръвно състояние на духа ще ти помогне да си адекватна в последващите ти решения, а такива май се налага да има, предвид написаното от тебе за ситуацията в която се намираш. Да избягаш? Аз лично подкрепям-след дълги терзания, тормоз понякога е по-лесно , а и по-добре да строиш живота си на друго място. С някои "дребни" условности обаче. Изчисти си нещата тук първо...развод, права над детето, декларации за напускане на страната ( предполагам знаеш без такава не можеш да мръднеш)...и най-вече установен колкото може по-стабилен вътрешен мир. Без такъв, както си писала и на луната няма да се чувстваш спокойна, а това ти е нужно за да стъпваш стабилно в една евентуална нова среда. Желая ти успех!
Виж целия пост
# 7
14 ноем. 2008, 01:34 ч.
Направи промяната в живота си..за твое добро ще е ,като се отървеш от човека който описваш... 
Виж целия пост
# 8
15 ноем. 2008, 11:34 ч.
Наистина има леееко затишие при мен. От няколко седмици пия успокоителни/предписа ми ги личната/, и някак си като че ли мааалко стъпвам на крака. Може и да си внушавам, ама като че ли съм по-спокойна. И май заради промяната в поведението ми, /на няколко пъти така го насрах че....... чак се чудих, това аз ли съм??? и то без да се разрева.... / и той започна да се кротва. Май усеща че друг вятър ще завее и някак си е по-спокойно в къщи. Знам че това е временно решение, но и това е нещо! Предполагам че и двамата знаем какъв ще е края, ама все си е друго да се вземе решение в спокойна обстановка... Дано да не бъркам... Дано .... Благодаря на всички за подкрепата! Толкова ми олеква...
Виж целия пост
# 9
21 юли 2009, 18:33 ч.
iskam da vi popitam dali ima zakon za 17 god momi4e koeto iska da se mahne ot roditelite si i da zajivee s priqtelq si iskam da kaja 4e sega sam na 17 no oktomvri pravq 18 molq pomognete mi????
Виж целия пост
# 10
21 юли 2009, 18:43 ч.
И допускаш да пиеш успокоителни?Повярвай ,мила,никой мъж не го заслужава.Алкохолика си остава такъв за цял живот.Имах такъв до себе си в продължение на 4г.Съжалявам ,че детето ми го запомни такъв и нямах смелост да се махна по-рано.Обмисли всичко добре , не на измамното спокойствие на успокоителните и вземи правилното решение за теб и детенце.Успех!
Виж целия пост
Наистина има леееко затишие при мен. От няколко седмици пия успокоителни/предписа ми ги личната/, и някак си като че ли мааалко стъпвам на крака. Може и да си внушавам, ама като че ли съм по-спокойна. И май заради промяната в поведението ми, /на няколко пъти така го насрах че....... чак се чудих, това аз ли съм??? и то без да се разрева.... / и той започна да се кротва. Май усеща че друг вятър ще завее и някак си е по-спокойно в къщи. Знам че това е временно решение, но и това е нещо! Предполагам че и двамата знаем какъв ще е края, ама все си е друго да се вземе решение в спокойна обстановка... Дано да не бъркам... Дано .... Благодаря на всички за подкрепата! Толкова ми олеква...
И допускаш да пиеш успокоителни?Повярвай ,мила,никой мъж не го заслужава.Алкохолика си остава такъв за цял живот.Имах такъв до себе си в продължение на 4г.Съжалявам ,че детето ми го запомни такъв и нямах смелост да се махна по-рано.Обмисли всичко добре , не на измамното спокойствие на успокоителните и вземи правилното решение за теб и детенце.Успех!
# 11
21 юли 2009, 18:45 ч.
А каква е причината да искаш да се "махнеш" от родителите си?
Виж целия пост
iskam da vi popitam dali ima zakon za 17 god momi4e koeto iska da se mahne ot roditelite si i da zajivee s priqtelq si iskam da kaja 4e sega sam na 17 no oktomvri pravq 18 molq pomognete mi????
# 12
22 юли 2009, 08:39 ч.
Закони доста има, и за 17 и за 18 годишни момичета, дато не ги разбират родителите им.
А и да ти кажа, време да живееш с приятел / мъж ще имаш доста. Стой си при мама и татко.
Виж целия пост
iskam da vi popitam dali ima zakon za 17 god momi4e koeto iska da se mahne ot roditelite si i da zajivee s priqtelq si iskam da kaja 4e sega sam na 17 no oktomvri pravq 18 molq pomognete mi????
А и да ти кажа, време да живееш с приятел / мъж ще имаш доста. Стой си при мама и татко.
# 13
23 юли 2009, 16:41 ч.
emi nz i az mislq taka no priqtelqt mi me pri6porva :S:S:S
Виж целия пост
# 14
23 юли 2009, 23:18 ч.
Какво значи пришпорва?!Ти на тези години трябва си да използваш главата не само за прически.
Виж целия пост
emi nz i az mislq taka no priqtelqt mi me pri6porva :S:S:S
Препоръчани теми