Прекланям се пред силата на тази майка, съдбата й ми е много близка
Любов на релси
Преди 20 години младата влакова кондукторка Галя среща транспортния полицай Николай Петков. Между тях пламва бурна любов и само месец по-късно те решават да сключат брак. Раждат им се и две деца - Гергана и Александър. Безоблачното им щастие обаче не продължава дълго. Полицаят започва все повече да посяга към чашката. А като се напие, става друг човек - озверява и се нахвърля да бие съпругата си. Веднъж се опитва да я заколи с нож. След това чупи в ръката є полицейската си палка.
"Постепенно животът ми от рай се превърна в истински ад. Мъжът ми вече не беше онзи мил и любящ човек, с когото бях решила да прекарам живота си. От ден на ден той все повече затъваше в пиянството. Напусна Транспортната полиция. Девер ми пък се оказа комарджия, който беше натрупал много дългове. За да му ги платим, се наложи да продадем семейния апартамент за 11 хиляди лева. Като върнахме всички борчове, ни останаха не повече от 5 хиляди. След като нямахме вече свое жилище, мъжът ми реши, че трябва да ме напусне и отиде да живее при родителите си в село Раданово, като остави децата на плещите ми", връща се в спомените си Галя Петкова.
На 24 юли 2007 г. свекърва є се обажда, за да є съобщи, че съпругът є е починал. Това съкрушава жената. "Вярно е, че ме тормозеше, но въпреки това беше мой съпруг. Можеха поне да ми се обадят да отида да го видя в болницата, докато още е жив. Но не го направиха. Още ми е мъчно за това тяхно отношение", въздиша жената.
След продажбата на семейния апартамент тя и двете є деца излизат да живеят на квартира. Там изкарват две години. Принудени са да напуснат, след като хазаинът им вдига наема. Междувременно още през 1995 г. Галя е съкратена от БДЖ и остава без работа и без пари. Няколко месеца жената и двете є деца прекарват в жилището на тяхна семейна приятелка. Принудени са да си тръгнат, след като сестрата на приятелката се връща от чужбина и заживява в апартамента, обитаван от тях. Така семейството остава на улицата.
Животът в гората
Останали без жилище и без пари, единственото, което остава на Галя и на двете є деца, е да заживеят на улицата. Те обаче не желаят да се превръщат в поредните клошари и скитници и затова избират друг вариант. Намират закътано място на 2-3 км в гората по пътя за манастира "Св. Илия". Там си правят колиба землянка. Пред колибата изграждат огнище, на което вечер готвят. Вода си наливат от близката чешма. В тази колиба тримата прекарват шест месеца - от април до началото на септември.
"Не беше никак страшно. Даже напротив, беше тихо и спокойно. Никой не ни досаждаше. През нощта чувахме край нас лай на кучета и вой на чакали, но нито веднъж не ни нападнаха. Явно и те разбираха, че не сме заплаха за тях. Дойдохме в гората само с дрехите на гърба си. Цялата покъщнина бяхме принудени да продадем почти на безценица, тъй като нямаше къде да я оставим. Въпреки тежкия живот обаче децата ми нито веднъж не са пропуснали училище. Винаги бяха чисти и спретнати. Пълни отличници са. Те са моята гордост. Не се предават и се научиха още от малки да се борят с трудностите на живота. Това лято Гергана ще ми бъде абитуриентка. Надявам се дотогава да съм си намерила работа, за да й направя бала, който заслужава", споделя мечтата си майката Галя.
Хора с добри сърца
На 6 септември спокойствието на семейството е нарушено. Тяхното скривалище е разкрито от полицаи, които се обаждат в общината. Кметът на Горна Оряховица инж. Йордан Михтиев незабавно се ангажира да помогне на изпадналото в беда семейство. "Трябваше веднага да се предприеме нещо. Не може да се оставят тези хора през зимата на студа в гората", заявява градоначалникът.
В момента Галя, Гергана и Александър са настанени в общежитието на Социалния учебно-професионален център в града. В общежитието живеят младежи и възрастни с психически увреждания. Майката и двете й деца обаче са настанени на самостоятелен етаж.
Те разполагат с две стаи и самостоятелен санитарен възел. Семейството вече не се страхува от приближаваща зима, тъй като има топло и покрив над главата си. А това е най-важното. Сега подготвят документи, с които ще кандидатстват за общинско жилище. Галя признава, че не може да изброи хората, които са им помогнали през последните седмици. Собственици на магазини за конфекция са дарили на децата чисто нови дрехи. От Движението на българските майки също са приели каузата и са направили дарения за тримата. От ръководството на училището, където учи бъдещата абитуриентка Гергана, са категорични, че ще помогнат за организиране на бала на момичето през лятото.
"След толкова много години тежък живот сега се уверих, че все още у нас има много хора с добри сърца. А това е хубаво. Значи животът не ни е направил изцяло животни, гледащи да си прегризат взаимно гърлата, за да се докопат до кокала", разсъждава Галя Петкова.
Виж целия пост
Семейство живя шест месеца в колиба
Вместо клошарския живот Галя Петкова и децата й избират усамотението сред природата
Половин година една майка и двете є деца са принудени да живеят в колиба в гората край Горна Оряховица. Историята на Галя Петкова показва как една майка, водена от любовта към децата си, не се предава и всеки ден е готова да води непрекъсната борба с капаните и перипетиите на живота.
Любов на релси
Преди 20 години младата влакова кондукторка Галя среща транспортния полицай Николай Петков. Между тях пламва бурна любов и само месец по-късно те решават да сключат брак. Раждат им се и две деца - Гергана и Александър. Безоблачното им щастие обаче не продължава дълго. Полицаят започва все повече да посяга към чашката. А като се напие, става друг човек - озверява и се нахвърля да бие съпругата си. Веднъж се опитва да я заколи с нож. След това чупи в ръката є полицейската си палка.
"Постепенно животът ми от рай се превърна в истински ад. Мъжът ми вече не беше онзи мил и любящ човек, с когото бях решила да прекарам живота си. От ден на ден той все повече затъваше в пиянството. Напусна Транспортната полиция. Девер ми пък се оказа комарджия, който беше натрупал много дългове. За да му ги платим, се наложи да продадем семейния апартамент за 11 хиляди лева. Като върнахме всички борчове, ни останаха не повече от 5 хиляди. След като нямахме вече свое жилище, мъжът ми реши, че трябва да ме напусне и отиде да живее при родителите си в село Раданово, като остави децата на плещите ми", връща се в спомените си Галя Петкова.
На 24 юли 2007 г. свекърва є се обажда, за да є съобщи, че съпругът є е починал. Това съкрушава жената. "Вярно е, че ме тормозеше, но въпреки това беше мой съпруг. Можеха поне да ми се обадят да отида да го видя в болницата, докато още е жив. Но не го направиха. Още ми е мъчно за това тяхно отношение", въздиша жената.
След продажбата на семейния апартамент тя и двете є деца излизат да живеят на квартира. Там изкарват две години. Принудени са да напуснат, след като хазаинът им вдига наема. Междувременно още през 1995 г. Галя е съкратена от БДЖ и остава без работа и без пари. Няколко месеца жената и двете є деца прекарват в жилището на тяхна семейна приятелка. Принудени са да си тръгнат, след като сестрата на приятелката се връща от чужбина и заживява в апартамента, обитаван от тях. Така семейството остава на улицата.
Животът в гората
Останали без жилище и без пари, единственото, което остава на Галя и на двете є деца, е да заживеят на улицата. Те обаче не желаят да се превръщат в поредните клошари и скитници и затова избират друг вариант. Намират закътано място на 2-3 км в гората по пътя за манастира "Св. Илия". Там си правят колиба землянка. Пред колибата изграждат огнище, на което вечер готвят. Вода си наливат от близката чешма. В тази колиба тримата прекарват шест месеца - от април до началото на септември.
"Не беше никак страшно. Даже напротив, беше тихо и спокойно. Никой не ни досаждаше. През нощта чувахме край нас лай на кучета и вой на чакали, но нито веднъж не ни нападнаха. Явно и те разбираха, че не сме заплаха за тях. Дойдохме в гората само с дрехите на гърба си. Цялата покъщнина бяхме принудени да продадем почти на безценица, тъй като нямаше къде да я оставим. Въпреки тежкия живот обаче децата ми нито веднъж не са пропуснали училище. Винаги бяха чисти и спретнати. Пълни отличници са. Те са моята гордост. Не се предават и се научиха още от малки да се борят с трудностите на живота. Това лято Гергана ще ми бъде абитуриентка. Надявам се дотогава да съм си намерила работа, за да й направя бала, който заслужава", споделя мечтата си майката Галя.
Хора с добри сърца
На 6 септември спокойствието на семейството е нарушено. Тяхното скривалище е разкрито от полицаи, които се обаждат в общината. Кметът на Горна Оряховица инж. Йордан Михтиев незабавно се ангажира да помогне на изпадналото в беда семейство. "Трябваше веднага да се предприеме нещо. Не може да се оставят тези хора през зимата на студа в гората", заявява градоначалникът.
В момента Галя, Гергана и Александър са настанени в общежитието на Социалния учебно-професионален център в града. В общежитието живеят младежи и възрастни с психически увреждания. Майката и двете й деца обаче са настанени на самостоятелен етаж.
Те разполагат с две стаи и самостоятелен санитарен възел. Семейството вече не се страхува от приближаваща зима, тъй като има топло и покрив над главата си. А това е най-важното. Сега подготвят документи, с които ще кандидатстват за общинско жилище. Галя признава, че не може да изброи хората, които са им помогнали през последните седмици. Собственици на магазини за конфекция са дарили на децата чисто нови дрехи. От Движението на българските майки също са приели каузата и са направили дарения за тримата. От ръководството на училището, където учи бъдещата абитуриентка Гергана, са категорични, че ще помогнат за организиране на бала на момичето през лятото.
"След толкова много години тежък живот сега се уверих, че все още у нас има много хора с добри сърца. А това е хубаво. Значи животът не ни е направил изцяло животни, гледащи да си прегризат взаимно гърлата, за да се докопат до кокала", разсъждава Галя Петкова.
Източник в-к. Монитор, Брой: 3354, Сряда, 15 Октомври 2008
!). Учуди ме оптимизма, който излъчваше и начина, по който говореше! Няма хленчене, оплакване от нещата от живота....Просто много земно преборване със ситуацията! Мога само шапка да й сваля на силата и куража, който има! Аз лично в нейната ситуация не знам дали точно така ще успея да приема нещата!