Дъщеря ми е на ясла от 1 октомври, на 1 г. и 8 месеца е.
Оттогава досега ни се събират, естествено 5 дни ходене.
Изкара тежка хреме, оздравя.
Сега е с бронхит и пак сме си у дома.
До края на октомври ще се лекуваме, но след това трябва отново на ясла.
Откакто детето посещава ясла не дава да му се сменя памперса, не желае да се къпе ( а обожаваше вода и баня), не се храни, повръща при всяка лъжица, поета в устата, дори неща, които обича, обикновенно гледа в една точка, смуче палеца и не желае да бъде гушкана, милвана. Буди се през нощта и плаче , не можем да я утешим по половин час понякога.
Много сме притеснени, педито, което по принцип е против ясла преди две години каза, че е видимо отслабнала, бледа и не много адекватна, което й е неприсъщо.
Имах дете, което се хранеше като за трима, весело, контактно, дори с непознати, приятели в квартала са ни продавачки, чистачки, шофьори, кучета и деца.
На втория ден я взехме с алено дупе, разцепено почти сантиметър, със следи от ако по кръста (незнам колко време е стояла наакана, а и не искам да пускам въобръжението си в действие), а обикновено 2 от 4 -те памперса, които оставям сутрин ми ги връщат с думите, че майките масово молели памперса да се сменя по-рядко, че били скъпи
Обясних спокойно, че в нашия случай тези 60 стотинки дневно няма да ни оставят гладни и ги помолих да са точни - на 3 часа.
Следва това: памперси не ми връщат, но дупето е редовно червено, сиреч.....няма резултат.
И най-странното от всичко е това, че пантофките, купени ден преди да тръгне на ясла, за 5 дни носене само там, са протрити почти до дупки от вътрешната страна на пантофчето Единственото, което ми идва наум е, че търка крачетата си едно в друго честичко, ако не и постоянно. Това наистина ме притеснява, защото е признак на напрежение. йогато следобед отиваме да я вземем обикновено стои на едно столче, стиска играчката и гледа пред себе си, другите дечица правят същото, а там са от 15 септември. Лелите споделиха, че я приспивали почти насила, с храненето било същото.
Когато един ден отидохме да я вземем влязохме вътре, а лелите ги вдигаха от сън, докато ги извикаме, чухме разговори с децата, по-скоро крещене, едно детенце мрънкаше в креватчето си, а те му викаха да млъкнел вече защото......така и не довършихме. Така ли е във всички ясли, момичета?
Ревът при оставянето сутрин не го описвам, съпругът ми го напарави веднъж и каза, че психиката му няма да издържи втори.
Детето ми не е лигла, гледана е строго, глезотии вкъщи няма, много е контантна и обожава деца. С хубава думичка можеш да я накараш и самолет да стане.
Отчитам, че стресът е голям, но не съм сигурна дали сърцето ми ще издържи на това, Затова ви питам това ли е нормалната адаптация, да опитвам ли отново или да мисля някакви други варианти да се гледаме.
Благодаря предварително на всички!
Успех на вас и малките "ученици"!