Защо свети в синьо София? Кампания “Заедно срещу диабета” на ООН

Чудесна инициатива, но ще бъде още по-хубаво, ако някъде между светлинните ефекти и бляскавия концерт бъдат вмъкнати и образователни клипове за това, що е то диабет, какви са нуждите на болните деца, имат ли застраховка здравите срещу "прихващането" му и социална ли е "социалната" дискриминация (пардон - политика) спрямо болните у нас...

А също ще бъде хубаво, ако на концерта отидат и хора, незасегнати от този проблем, защото иначе става "деца с диабет в подкрепа на децата с диабет"...

niara е много права
самата аз се поинтересувах от тази болест едва, след  като отне баща ми и мое любимо дете се разболя от нея......
хубаво е и да се зададе въпроса, какво прави държавата ни за хората, болни от диабет

Понеже не ми се иска темата да отплува в небитието, ще се опитам да я задържа така...

Съществуват много митове, особено за детския диабет. И явно те намират особено богата почва в неинформирано общество като нашето, след като първият въпрос при досег до дете с диабет е, дали то е хапвало прекалено много сладичко. Възможно е дори в специализиран магазин за диетични храни продавачката да негодува, защо държиш да купиш точно това обезмаслено мляко, след като и някое друго не би се отразило на диетата ти.

Според Елисавета Котова, председател на Националната асоциация на децата с диабет, в България има около 3 хиляди деца със захарен диабет, а общият брой на диабетиците е близо 450 хиляди. Притеснителен е и увеличаващият се брой на бебета с това заболяване...

А ето и някои от митовете...

1. Диабетът е следствие от наднормено тегло и прекалена употреба на захарни продукти.

Въпреки че затлъстяването се определя като отключващ момент за диабет тип 2, то няма никакво отношение към диабет тип 1 (най-характерен за детска и младежка възраст). Учените все още не знаят със сигурност причините за диабет тип 1, но са убедени, че появата му се дължи на намесата на генетични и екологични фактори. Употребата на прекалено много захар определено не е причина.

2. Диабетът е заразен. ( Да, както и при раковите заболявания, все още се срещат и подобни "твърдения"...)

Диабет тип 1 е автоимунно заболяване, което не е заразно.

.........................

С благодарност към Mamma за пуснатата тема!   

Ще направя всичко възможно да дойда на концерта. 

3.Как Да живеем с диабет тип 1?-
Нашите деца с диабет тип 1 не са по различни от всички други но те трябва стриктно да спазват инсулиновият режим предписан от детски ендокринолог ,хранителният режим с прецизиране на качеството,количеството и съдържанието на въглехидрати и мазнини ,много важен е и двигателния режим.


4.Наследява ли се диабет тип 1?-
Рискът жена с диабет тип 1 да има дете с това заболяване е малък-той не надхвърля 3 %.Ако бащата е инсулинозависим диабетик рискът е по -висок около6%.При брат или сестра с диабет тип1 ,вероятността човек да развие същия здравословен проблем  е 8%.При двама родители или родител/баща/ и брат/сестра/ шансът за появата на диабет тип 1 може да достигне до 30%.Според учените

Искам да пусна една оптимистична статия за всички хора с диабет.
Мама е с диабет. И в момента е в болница, заради усложненията му. Помолете се с мен скоро да си е вкъщи при нас.

---------
Боян Петров – алпинистът, който не даде на диабета да го спре


Той е прехвърлил вече Христовата възраст, но не му личи. От обветреното му, мръзнало неведнъж  по високите върхове и в дълбините на пещерите лице, струи ентусиазмът на тийнейджър, който разказва за работата си с широка, заразителна усмивка.
Биологът Боян Петров от Националния природонаучен музей към БАН има две страсти и една кауза. И на трите се отдава с цялото си същество -  пещерите, планините и… вдъхването на кураж у болните от диабет, че инсулиновите инжекции не ги правят инвалиди, нито хора “втора ръка”, неспособни пълноценно да се радват на живота.
Посреща ме в малкия си кабинет в музея и вади пластмасова кутийка с миниатюрни черепчета на прилепи: „В събота и неделя бяхме в пропаста Иванова вода до хижа Марциганица в Родопите, търсим един вид прилеп - Голям нощник, по поръчка от чужбина, но за съжаление не го намерихме. У нас живеят 32 вида прилепи и той е сред тях. Продължаваме в четвъртък в Кърджалийско.” На перваза го чака буркан със змия: „Донесоха ми я от Израел, била премазана на пътя”. 
Боян

вече е оставил името си в науката –

той е откривател и кръстник на около 15-ина нови вида, събрани в България и из планините на света. Между тях са Balkanopetalum petrovi – най-голямата пещерна стоножка у нас, и Duvalius petrovi – сляп бръмбар, живеещ в пещерите в Източните Родопи.
Изкачил е всички по-значими върхове в Европа и много извън Стария континент. През 2004 г. покори най-високия връх в Андите – Аконкагуа (6962 м) – сам, с инсулина, глюкомера и българското знаме в багажа си. „Доказах, че диабетът не ми пречи да съм алпинист”, казва биологът. Следва поход до най-високия връх в Аляска – Маккинли (6195 м). Изкачвал е още десетки върхове, между които са Ленин в Памир, Демавенд в Иран, Арарат в Турция. По пътя към К2 (8611 м) стига до 8200 м, на Броуд пик (8047 м) се изкачва до 7300 м, но бури го спират под върховете. През лятото на 2007 г. изкачва красивия Кан Тенгри (6995м), който в древността е бил смятан от прабългарите за олицетворение на върховния им бог Тангра- господарят на небето.
Въпреки това желанието му да се включи в екипа за щурма на Еверест през 2004 г. е отхвърлено – лекарката е

категорична, че човек с диабет няма място в Хималаите

Боян все още с горчивина си спомня този неуспех, но е сигурен, че ще катери в Хималаите. Рано или малко по-късно.
Страстта му към животните датира от ранна възраст, когато в 7-и клас попада в кръжока по зоология към столичния зоопарк. Днес с весел блясък в очите си спомня как с приятелите му изследвали дали наистина червата на поповите лъжички са 7 пъти по-дълги от самите жабешки потомци. Приятели в кръжока го отвеждат и в планината Тян Шан в Казахстан – там изкачват няколко четирихилядника.
„Разбрах, че щом като искам да изучавам слабо популярни животни, трябва да се науча да стигам до местата, където се намират. Така се пристрастих към планините и пещерите”, разказва Боян.
След университета постъпва на работа в музея, където съвсем не се въплъщава в ролята на „кабинетен учен”, описващ експонати във формалин, а прави това, което обича - над 200 дни годишно изучава фауната „на терен”. И е абсолютно влюбен в природата на България.

А как един толкова активен човек приема диагнозата диабет? „Към диабета се отнесох спокойно, знам, че от това не се умира, можеш да живееш с него. Има къде по-страшни болести. Преди това се преборих с два рака... там бях на ръба”, започва Боян разказа си за битката с двата бича на съвременното общество. Първо се появява тумор под окото му, чието махане биологът наблюдава с интерес, понеже операцията протича с широко отворени очи. Следва бързоразвиващ се рак на тестиса. „Слизахме от планината, когато усетих, че тестисът ми се е подул много. Веднага отидох в болница, и слава Богу, тъй като всяко закъснение щеше да е фатално.” Следва тежка химиотерапия с всичките съпътстващи гадни усещания и опадане на косата.
Чука на дърво - до днес болестта не се е завръщала и е благодарен, че е хванал първите симптоми и е потърсил лекарска помощ, преди да стане късно. Мъжът, лежал с него в болницата със същата диагноза, не е имал този шанс…
Организмът му се преборва с рака, но плаща друга цена – след лечението, през 2000 г., биологът сам разпознава у себе си симптомите на диабета и отива в „Пирогов”, където само потвърждават диагнозата.   
„След рака приех диабета спокойно - казва Боян. - По-късно обаче разбрах, че за да водиш нормален живот, се изисква дисциплина, постоянство и строг контрол.”
Лекарите веднага му предписали да живее по-кротко и да зареже  планините и пещерите.

Той обаче отказал да се „трудоустрои”

и продължил да се занимава с това, което обича. „Подчиних диабета на заниманията си, а не обратно. Ходя на лекари много по-често от хората, които се приемат за здрави. Изследвам си всичко, грижа се внимателно за себе си - казва Боян, който вече е експерт по болестта си и по всички възможни последствия от нелекуването й. - И доказвам навсякъде, че физическата активност не пречи, а помага в контрола на диабета”, категоричен е той.
Когато не катери върхове и не търси прилепи в пещери, Боян редовно поддържа формата си, като прави кросове от дома си в Княжево до Копитото на Витоша – 43 минути нагоре при 720 м денивелация и 15 минути надолу до минералната вода. И така два пъти седмично. Поддържа идеално тегло с нисковъглехидратна диета – предимно зеленчуци, плодове, протеини и малко месо. Знае наизуст колко въглехидрати се съдържат във всеки 100 грама от даден продукт и така определя колко единици бързодействащ и колко бавнодействащ инсулин да си сложи. Чете куп книги за храненето на активните спортисти.
Под върховете нещата се променят – и с разхода на енергия, и с нуждите на организма, и с реакцията към инсулина. Но алпинистът се е научил да се вслушва в нуждите на тялото си и има система как да поддържа оптималните гликемични нива по време на височинните преходи. Много от експедициите му са спонсорирани от фармацевтичната компания, чийто инсулин ползва. Инициативата е негова. „В един момент реших да им се обадя и да им разкажа как се справям с диабета. И те осъзнаха колко по-добре е така да похарчат малко пари, за да се види на живо ефектът от инсулина при контрола на болестта, и то в екстремни условия, отколкото да разказват за него по картинки на лекарите”, казва Боян.
С педантичността, с която тренира тялото си,

биологът води и дневници за състоянието си,

за да може да улови всяка промяна в здравето си. Категоричен е, че диабетиците трябва да говорят за болестта си с близките и приятелите си и да ги научат как да действат в случаите на хипогликемичен шок. При рязкото падане на кръвната захар диабетикът може да изгуби съзнание и спасението е пакетче захар или шоколад, които винаги трябва да са под ръка.
Днес Боян получава десетки покани за лекции пред свои събратя от хилядите в армията на диабетиците у нас. „Много обичам да говоря пред деца и млади хора с диабет. Те трябва да осъзнаят, че не са по-различни от връстниците си, че могат да живеят пълноценно и да преследват мечтите си.” Гневи се на учителите и лекарите, които карат хлапетата да седят на пейките отстрани, докато другите играят футбол, освобождават ги от часовете по физическо. Защото е убеден, че спортът помага много на контрола на диабета. 
Всъщност „лекции” може би не е точната дума. Боян пътува из страната, въоръжен с мултимедийна презентация, но без нито един написан ред. Всеки път говори на прима виста за личния си опит с болестта, увличайки децата, а и възрастните, с разказите си за далечните висини и дълбини, които е покорявал, за малките и по-големи животинки, които е събирал. Убеждава ги и колко важно е да се хранят правилно, за да се чувстват добре,

без да стават зависими от непозволената храна,

която не може да бъде по-важна от здравето и живота. Така се превръща в пример за подражание на децата и голям помощник на родителите, на чиито плещи лежи отговорността за контрола над болестта. 
Самият той е баща на 10-годишната Тея и двегодишния Явор, които често са с него навън сред природата в дните, когато не е в поредната командировка.
Боян разказва, че нерядко му се обаждат хора с диабет и за съвет как да се справят със здравната каса и да си вземат накуп инсулин за по-дълго време, когато им се налага да пътуват. Нещо, което не е регламентирано (рецептите се издават всеки месец от личните лекари, а протоколите - веднъж на шест месеца), но Боян е открил начин и с охота помага.
През юни тази година пада от десет метра по време на тренировъчно изкачване в Алпите и си счупва крака. След месец в гипс, провежда физиотерпия и в момента се възстановява. През лятото не престава да мисли за планини и върхове и вече има планове къде ще катери следващата зима.
Биологът е убеден, че един ден ще напише книга освен за любимите си прилепи, и за живота си със „захарната болест”. Сигурен е, че има много какво да каже на хилядите си събратя по съдба. И аз съм сигурна.   

И още митове...

5. Диабет тип 1 (инсулинозависим) се среща само при децата.

Диабет тип 1 обикновено се диагностицира при деца и млади хора, но всеки, без значение от възрастта, може да развие този вид диабет.

6. Ако дете се разболее от диабет, то може да се излекува от болестта с течение на времето.

Диабет тип 1 е следствие от разрушаването в панкреаса на бета-клетките, които произвеждат инсулин. Тези клетки не могат да се регенерират, а и практически все още не могат съвсем успешно и да се трансплантират. Докато се изнамери лечение, диабетът, придобит в детството, ще продължава да съпътства болните през целия им живот.

(Въпреки противоречивите мнения и многото препятствия учените продължават да работят в тази област и всички ние се надяваме да открият достъпно и напълно успешно средство за лечение на това заболяване.)

7. Децата с диабет не могат да спортуват. (Вече оборено и от по-горния материал.)

Спортът е много важен за хората с диабет тип 1. Препоръчваната терапия включва планиран прием на храна, инсулинови инжекции и физическа активност. Спортните занимания понижават нивата на кръвната захар, помагат на болните да се чувстват по-добре и предотвратяват покачването на тегло.

Divana стискам палци за мама
чудесни статии, дано много хора дойдат на концерта

Divana, стискам палци за мама. Дано да се оправи бързо.
А за концерта наистина се надявам да дойдат много хора, защото този концерт е благотворителен и със събраните срадства ще се помогне на нашите деца.

Здравната каса провежда геноцид с инсулинови аналози

Здравната каса е въвела абсурден критерий за лечение на диабетици с инсулинови аналози, които са 2 пъти по-скъпи от обикновения инсулин, заявиха от Българското дружество по ендокринология (БДЕ), Националната асоциация на децата, болни от диабет и Асоциацията на диабетиците.
...
В декларация до НЗОК всички потърпевши протестират срещу втората за тази година промяна в лечението на диабетно-болните, което не е съобразено с международните критерии, затруднява лекарите и поставя под заплаха живота на диабетиците.
Става въпрос за изискването гликираният хемоглобин да се намали с 1% за 6 месеца с инсулинови аналози (без да се уточни до какъв процент), и ако това не стане, пациентът да бъде върнат отново на лечение с обикновен инсулин. Ендокринолози и пациенти питат кой е решил това намаление да бъде 1%, тъй като това снижение категорично не отговаря на съвременните препоръки за контрол на диабета.

Според проучване на Националния институт за здравето на САЩ бързото снижение на кръвната захар води до увеличение на смъртността с 22%, съобщи проф. Борисова. Въвеждайки този нов критерий, НЗОК не е предвидила 4-кратно заплащане през годината на измерването на кръвната захар, както той налага, а само едно.

Изследвания в САЩ показват, че въпреки че на пръв поглед лечението с инсулинови аналози е по-скъпо, то всъщност излиза със 137 долара месечно по-евтино, тъй като те по-добре лекуват и предотвратяват усложненията на коварната болест. ....

На въпрос с какво двукратно по-скъпият аналогов инсулин е по-добър от конвенционалния, тя отговори, че той осигурява много по-добро качество на живот на диабетно болния, действието му е много по-близко до това на инсулина, който се отделя от панкреаса, има по-малко хипогликемични инциденти и болният може да бъде да се справи по-добре, ако пропусне 1 хранене или изпадне в стрес.

Средно 51,3% от диабетно болните в Европа се лекуват с новото поколение инсулини, а именно модифицираните инсулонови аналози. У нас този процент е 21%.

Въвеждането на новия критерий е абсолютен геноцид, може би целта на Касата е да има по-малко живи диабетици и така да се справи с епидемията от диабет, която се очаква през близките 20 години, бяха единодушни Адриан Стоев, заместник-председател на асоциацията на пациентите, и 30-годишният Красимир Кънев, диабетик. Прогнозата на Международната диабетна асоциация е, че през 2025 г. в България броят на диабетиците от 9% сега - 500 000 души – ще скочи на 14%.

http://news24.bg/novini-6056-zdravnata_kasa_provejda_genocid_s_i … kriteriy_za_.html

Все пак концертът е днес и каква по-добра възможност за тези, които вярват, че държавата е длъжна и на тези деца, да бъдат там и да докажат, че искат нещо да се промени...

Днес по целия свят се отбелязва Денят за борба срещу диабета, чиято основна цел е да се повиши информираността на хората за това заболяване, от което страдат все повече жители на планетата.
По данни на СЗО днес в света от диабет страдат над 250 милиона души, като техният брой лавинообразно расте. Специалистите смятат, че ако не бъдат взети незабавни мерки, до 2030 г. засегнатите от заболяването ще бъдат вече с 50% повече.
Със специална резолюция на ООН диабетът е обявен за “особена опасност за световната общност”.
В различните страни за борба с това заболяване се отделят между 2,5 и 15% от годишния бюджет за здравеопазване.

http://zdrave.bg/?c=n&id=4353
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=304636

У нас вече се раждат бебета със захарна болест
10% от българите са болни от диабет

Народните представители единодушно приеха вчера декларация по повод Световния ден за борба с диабета. В документа се посочва, че захарният диабет е една от основните причини за преждевременна смърт в световен мащаб и на всеки 10 секунди един човек умира вследствие на усложнения на тази болест. Депутатите са приели, че в България разпространението на захарния диабет придобива застрашителни размери, като 75% от диагностираните диабетици са с лош метаболитен контрол.
10,1% или 595 700 българи са болни от диабет. Това сочат данните на Международната федерация за борба с диабета, оповестени вчера от Българското дружество по ендокринология. Около 40 на сто от диабетиците в страната не знаят, че са болни, а две трети от тях са лошо лекувани.
"Честотата на диабета у нас е 8,3%, а с преддиабетно състояние са 2,3% от българите. Така сумарно се получава прогнозната цифра от 10,1%, която е дала Международната федерация. В Здравната каса не знаят реалния брой диабетици у нас. Те плащат за лечението на над 200 000 болни. Още 100 000 българи си купуват сами лекарствата", обясни проф. Ана-Мария Борисова, председател на дружеството.
Днес в Университетската болница по ендокринология в столицата има ден за безплатни прегледи. От 1997 г. досега болните деца с диабет са се увеличи двойно. Вече има и бебета, родени със захарна болест. "По-рано сме приемали по 1 новородено веднъж на 3-4 години с неонатален диабет, сега се случват по 3-4 деца на година. Преобладаващият тип в детската възраст е инсулинозависимият диабет", коментира доц. Калинка Коприварова, Национален консултант по детска ендокринология и диабет.

*Само със 150 тест ленти годишно разполагат българските диабетици, което предопределя лошия контрол на кръвната им захар.

http://www.monitor.bg/bulgaria/article?sid=&aid=177391&c … d=20&eid=1525

14 Ноември - Световен Ден за Борба с Диабета




Диабетът има много лица
Така той изглежда през очите на децата
На всеки десет секунди диабетът ни напомня, че съществува...