Разделени под един покрив?

Публикувана: 26 окт. 2008, 19:35 ч.
Последно мнение: 5 март 2009, 13:17 ч.

5 641
30

K

26 окт. 2008, 19:35 ч.

Възможно ли е такова чудо-разделени родители, но живеещи в едно жилище, отглеждащи заедно децата си?

Нека тези, които са го преживели, споделят Praynig

Praynig

П.С. Не знам дали темата ми е точно за тук, но вие сте преживели раздялата, така че смятам, че ще сте по-компетентни Hug

Hug

Виж целия пост

O

# 1 26 окт. 2008, 20:06 ч.

Имам познат,който е разведен с жена си,но вече 3-4 години живеят в общото си жилище и не са казали още на децата си.Много ми е странно такова съжителство,защото обикновено невъзможното съжителство води до развод,ама...шарен свят...

Виж целия пост

M

# 2 26 окт. 2008, 20:11 ч.

Незнам какво очакваш да ти кажа..живях така в последната 1 година..
Но те и предните няколко не бяха особено "съвместни"..
Свиква се..ако нямате особени проблеми или "дрягзи" и сте "преглътнали" чувството за собственост един спрямо друг.. Ако можеш да заспиваш без се "ослушваш" и да си винаги усмихната..Значи няма да имаш проблем с това..))

Виж целия пост

K

# 3 26 окт. 2008, 20:29 ч.

да, странно е. Rolling Eyes

Rolling Eyes

то цялата ни ситуация е толкова странна и сложна...но като срещу себе си имам стена, няма как да разрешим проблемчетата си, които се трупат и вече се превърнаха в проблемище..., водещи до раздяла Rolling Eyes

Rolling Eyes

а срещу мен продължава да стои стена с железни порти (визирам мъжа си).

не мога да взема никакво решение...
затова се чудя дали това би могло да е поне временно решение, най-вече заради по-голямото дете, понеже то разбира.
голяма бъркотия Rolling Eyes

Rolling Eyes

Виж целия пост

M

# 4 26 окт. 2008, 20:41 ч.

Ако правилно виждам -"голямото" още няма 5 г..?
Е, едва ли ще е толкова трудно..
П.с - защо не може да го обсъдите с мъжа си?

Виж целия пост

O

# 5 26 окт. 2008, 20:43 ч.

Така живяхме две години /една докато течеше бракоразводното дело и още почти година след това/. Тези са най-кошмарните години в живота ми. Ако имаш избор, не се спирай на този вариант. Аз лично нямах никакъв личен живот и пространство - по всяко време можеше някой /дори без да знам кой има ключ от апартамента/ да влиза и да рови в нещата ми, заварвах непознати лица "вкъщи" и т.н. като капак бяхме две домакинства съответно с два хладилника. Синът ми /на 5 години/ винаги питаше защо в къщите, където ходим на гости нямат два хладилника мъжът и жената и кога ще си купят. Когато се счупи "семейната" ни прахосмукачка, познай кой трябваше да купи нова ... /не мога да оставя детето на непочистено и да мета килим, нали? Бившия просто си я ползваше след това, сякаш си е негова/. Юридически има разделение на стаите, но бившия си влизаше в "моята стая" и си вземаше каквото му трябва. Мога още да разказвам, но вече искам да забравя всичко това. Не го пожелавам никому. А децата бързо се приспособяват.

Виж целия пост

K

# 6 26 окт. 2008, 21:41 ч.

Цитат на: magarence в нд, 26 окт 2008, 20:41

П.с - защо не може да го обсъдите с мъжа си?

ПОСТОЯННО се опитвам. ПОСТОЯННО!
Винаги е един безкраен монолог, в който той само мълчи и накрая изтърсва нещо в опит да се заяде, аз побеснявам и всичко приключва. На другия ден се държи все едно нищо не е било Shocked

Shocked

Ужасно странен характер. Така е било винаги.
Имаше един момент на проблясък, в който участваше в разговорите и толкова.

Днес водихме тежък "разговор" - нито дума не обелва. Дори и с ченгел не мога да ги извадя.

Е, не мога така вече...Не че имаме кой знае какви безбожни проблеми, но както вече казах малкото се трупа и вече е МНОГО голямо Shocked

Shocked

Винаги съм мислела, че ако в брака участват двамата, нещата ще са по-лесни.
В нашия участвам само аз.
Трудно е да се обяснят 10 години с две думи Confused

Confused

Виж целия пост

M

# 7 26 окт. 2008, 22:06 ч.

А споделяла ли си наистина намеренията си?

Виж целия пост

# 8 26 окт. 2008, 23:25 ч.

мен ме окриля това 10 години
и твоят гняв сега...една средродилна депресия да не те друса? не те обвинявам или да се заяждам, но си мисля, че брак от 10г, при положение, че първото дете е родено значително по-късно и второто - още толкова - ми не се крепи на неразбиране и проблеми
още повече ти самата като с "накрещя" тук - спомена, че проблеми ако трябва да бъдем честни - няма...
я седни и преосмисли нещата
идеален брак и мъж няма
но след като 10г си била ок и дори имаш второ дете от този мъж - което със сигурност не е случайност - ако беше с акъла с който си сега - че не го търпиш - щеше да махнеш бебето
та мисълта ми е - всичко изглежда наред до сега когато ти идва нанагорно и вече нямаш сърец да носиш....
почини си и помисли и тогава решавай
успех мен ми се струва че има хляб в брака ви - просто ти си изнервна, а жената е тази дето изнася обикновено брака на гърба си...

Виж целия пост

Пристрастен

# 9 27 окт. 2008, 02:22 ч.

Аз изкарах година така. Започна се със сериозен разговор и точно определяне на правата и задълженията на "общото домакинство" докато е такова. Стъпка втора - всеки си имаше отделна стая и добре, че можехме да си го позволим. Стъпка трета - всеки придоби собствен личен живот, който да не интересува другия...не казвам, че е лесно или приятно!
Доста тежка година беше...и винаги имаше надежда да се върнем назад и да се обединим, но не се получи... Имаше си и една положителна страна - винаги когато исках да изляза, можех да го направя след предварителна договорка и БНД гледаше малката. Тогава като че излизах най-много...като останах сама значително разредих забавленията, просто приятелките ми идваха на гости...ама това е друга тема!

Виж целия пост

K

# 10 27 окт. 2008, 09:20 ч.

Цитат на: magarence в нд, 26 окт 2008, 22:06

А споделяла ли си наистина намеренията си?

Да, но той никога не ме взима насериозно. Rolling Eyes

Rolling Eyes

С добро, с лошо от моя страна...-затваря се в себе си и пуска железата пред м/у нас Shocked

Shocked

catnadeen , понеже съвсем в кратки слова писах-недописах, не е станало съвсем ясно Embarassed

Embarassed

Rolling Eyes

От 10 години сме заедно, от 6 имаме брак. От 10 години, исках да кажа, той реагира на проблемите ни по еднакъв начин - с мълчание.
Имали сме сътресения във връзката, в брака...при това сериозни; преодолявали сме ги някак или по-скоро сме ги подминавали. Но от около повече от 2 години (може би) сътресенията стават още по-сериозни. Идват, подминаваме ги с надежда за по-добро, уж. А май става по-зле. За мен причината е, че няма човек с/у мен, с който да може да се ГОВОРИ Rolling Eyes

Rolling Eyes

Не е като да нямаме проблеми, просто не ми се нищат и не мога да ги опиша с две думи. Много сме несъвместими, много. Неговите реакции предивзвикват у мен най-лошото поведение и обратно. Трудно е да се обясни.
Продължаваме напред само защото все още, въпреки всичко, се обичаме Rolling Eyes

Rolling Eyes

затова се появи и второто дете. Не знам дали е грешка, след като вече е родено, да е живо и здраво, не мога да го коментирам това.

Вчера категорично му заявих, че се разделяме. За 1ви път ме взе насериозно. И направо се разпадна пред очите ми. Всичко в него угасна. Тогава разбрах, че наистина много ме обича.
Дадохме си отново шанс, обичам го, детето го обича, но не знам докога ще успеем и дали ще успеем.
знам, идеално няма, но поне да е търпимо (се надявам) Rolling Eyes

Rolling Eyes

Май доста объркано го написах newsm78

newsm78

Виж целия пост

M

# 11 27 окт. 2008, 10:10 ч.

Цитат на: kalli в пн, 27 окт 2008, 09:20

Вчера категорично му заявих, че се разделяме. За 1ви път ме взе насериозно. И направо се разпадна пред очите ми. Всичко в него угасна.

Охх..незнам..не мога да давам съвети в случая..
Тези "сценки" ги гледах почти всяка година и затова и аз доста години се задържах..
Истината е-че ако обичаш и причиняваш на другия подобни терзания (въпреки, че открито е отправил "зов" за помощ) - за мен е всчико друго, но не и любов..Може да е навик, дълбоко и искрено приятелство дори, уважение и тн..Но не и да не се вслушва..

Виж целия пост

K

# 12 27 окт. 2008, 10:25 ч.

Цитат на: magarence в пн, 27 окт 2008, 10:10

Цитат на: kalli в пн, 27 окт 2008, 09:20

Вчера категорично му заявих, че се разделяме. За 1ви път ме взе насериозно. И направо се разпадна пред очите ми. Всичко в него угасна.

Охх..незнам..не мога да давам съвети в случая..
Тези "сценки" ги гледах почти всяка година и затова и аз доста години се задържах..
Истината е-че ако обичаш и причиняваш на другия подобни терзания (въпреки, че открито е отправил "зов" за помощ) - за мен е всчико друго, но не и любов..Може да е навик, дълбоко и искрено приятелство дори, уважение и тн..Но не и да не се вслушва..

и аз не знам.
има доза истина. че е любов, любов е, макар може би да изглежда друго, разказано по този начин.

тези "сцеки" наистина не трябва да се случват. явно съм го ударила и аз по течението. Rolling Eyes

Rolling Eyes

кой знае...
объркано ми е, нормално,и сигурно ставам досадна.... Rolling Eyes

Rolling Eyes

Виж целия пост

# 13 27 окт. 2008, 22:38 ч.

kalli, характерът ми е такъв, че не бих могла да гледам мъжа когото съм обичала как се разхожда безразличен около мен или пък как ме ядосва и да усещам как губя себе си. Confused

Confused

За мен нещата са крайни, защото от опит съм разбрала, че е по-добре (ако може да се нарече така) "ужасен край, отколкото ужас без край". #Cussing out

#Cussing out

До преди няколко години мога кажа, че се определях като жена с характер, но в последно време с голямо огорчение забелязах, че съм започнала да се променям и съм се превърнала в жената-компромис и никак не се харесах. Проблемите в семейството ни са сериозни и след многократни скандали и разговори взех решение да се разделя с мъжа си.
Но съм на мнение, че преди да се предприеме каквато и да е крачка е хубаво човек да е убеден в действията си за да не съжалява след време ...
Blush

Blush

Отнесох се, извинявай!

Виж целия пост

K

# 14 28 окт. 2008, 08:39 ч.

Цитат на: Stephy в пн, 27 окт 2008, 22:38

kalli, характерът ми е такъв, че не бих могла да гледам мъжа когото съм обичала как се разхожда безразличен около мен или пък как ме ядосва и да усещам как губя себе си. Confused

Confused

За мен нещата са крайни, защото от опит съм разбрала, че е по-добре (ако може да се нарече така) "ужасен край, отколкото ужас без край". #Cussing out

#Cussing out

До преди няколко години мога кажа, че се определях като жена с характер, но в последно време с голямо огорчение забелязах, че съм започнала да се променям и съм се превърнала в жената-компромис и никак не се харесах. Проблемите в семейството ни са сериозни и след многократни скандали и разговори взех решение да се разделя с мъжа си.
Но съм на мнение, че преди да се предприеме каквато и да е крачка е хубаво човек да е убеден в действията си за да не съжалява след време ...
Blush

Blush

Отнесох се, извинявай!

Съветът ти много се доближава до моите размисли в/у нещата. Hug

Hug

Явно още не съм крайно убедена и ще полагам още старания.
Той пък е крайно убеден, че ме обича и трябва да сме заедно, надявам се и той да полага усилия...Пък каквото-такова Rolling Eyes

Rolling Eyes

Благодаря на всички Hug

Hug

Виж целия пост

Препоръчани теми

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

372 484
2 878

Родители, отглеждащи сами децата си

Ако пробват да ми вземат детето?

1 693
29

Родители, отглеждащи сами децата си

Консултации с адвокат

14 133
260

Родители, отглеждащи сами децата си

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.