Колко свобода давате на мужете си и смятате ли че е нормално да си седите в къщи и да си гледате детето, а ТОЙ да си излиза с приятели,да се прибира по никое време?
Виж целия пост
Колко свобода давате на мъжете си?????
- Публикувана: 30 окт. 2008, 13:20 ч.
- Последно мнение: 16 ноем. 2008, 12:59 ч.
# 1
30 окт. 2008, 13:23 ч.
Ами според мен, зависи ти с какво лично време разполагаш.Моят съпруг също излиза сам с приятели и се случва да се прибере рано сутринта, но аз си имам ден, в който излизам с приятелки, той гледа малкия и мога да се прибера, когато поискам.Общо взето гледаме да не се задушаваме. 
Виж целия пост
# 3
30 окт. 2008, 13:29 ч.
По-важното в случая е, че ти не смяташ, че това положение е нормално.
Виж целия пост
Колко свобода давате на мужете си и смятате ли че е нормално да си седите в къщи и да си гледате детето, а ТОЙ да си излиза с приятели,да се прибира по никое време?
# 4
30 окт. 2008, 13:37 ч.
Всеки човек има нужда от свобода.
Двамата партньори просто трябва да си определят границите.
Ние,например, не се"водим" по фирмени мероприятия.
И да, смятам, че е нормално аз да гледам детето в къщи а той да излезе, НО също така е нормално следващият път да си сменим ролите.
Виж целия пост
Двамата партньори просто трябва да си определят границите.
Ние,например, не се"водим" по фирмени мероприятия.
И да, смятам, че е нормално аз да гледам детето в къщи а той да излезе, НО също така е нормално следващият път да си сменим ролите.
# 5
30 окт. 2008, 13:40 ч.
Виж целия пост
Ами според мен, зависи ти с какво лично време разполагаш.Моят съпруг също излиза сам с приятели и се случва да се прибере рано сутринта, но аз си имам ден, в който излизам с приятелки, той гледа малкия и мога да се прибера, когато поискам.Общо взето гледаме да не се задушаваме.
# 7
30 окт. 2008, 13:43 ч.
По принцип, когато започваш връзка, преценяваш дали свободата, която иска другия, те устройва, ако не, няма смисъл да продължаваш. Защото не може друг, освен него да си взема или дава свобода.
Конкретно при нас - не излизаме отделно, такива са разбиранията ни за семейство.
За такова нещо, което описваш, действията ми ще са доста крайни.
Виж целия пост
Конкретно при нас - не излизаме отделно, такива са разбиранията ни за семейство.
За такова нещо, което описваш, действията ми ще са доста крайни.
# 8
30 окт. 2008, 13:59 ч.
Колкото му е необходима, без да прекалява 
, като очаквам и получавам същото.
Аз си мисля, че има разлика в исканата свобода в началото на една връзка и след 10-15 год. да речем, поне при повечето хора.
Тези, които ще са влюбени константно до гроб - да ме прощават.
Виж целия пост
, като очаквам и получавам същото.По принцип, когато започваш връзка, преценяваш дали свободата, която иска другия, те устройва, ако не, няма смисъл да продължаваш. Защото не може друг, освен него да си взема или дава свобода.
Аз си мисля, че има разлика в исканата свобода в началото на една връзка и след 10-15 год. да речем, поне при повечето хора
.Тези, които ще са влюбени константно до гроб - да ме прощават.
# 9
30 окт. 2008, 14:01 ч.
Свободата не се дава.
Човек сам преценява колко свободен иска да бъде.
Ако мъжът ти те е поставил в ситуация ти да си все сама с децата, а той да разполага с времето си, както пожелае, това е негово решение. Не зависи от теб. Попаднала си на такъв човек и това е. Можеш да го спреш с някакви "хватки", обаче това няма да промени нещата. Като го влече извън дома, а не към него, просто се нагаждай. Или сменяй партньора. Както прецениш.
Виж целия пост
Човек сам преценява колко свободен иска да бъде.
Ако мъжът ти те е поставил в ситуация ти да си все сама с децата, а той да разполага с времето си, както пожелае, това е негово решение. Не зависи от теб. Попаднала си на такъв човек и това е. Можеш да го спреш с някакви "хватки", обаче това няма да промени нещата. Като го влече извън дома, а не към него, просто се нагаждай. Или сменяй партньора. Както прецениш.
# 10
30 окт. 2008, 14:02 ч.
Наистина е по-добре картите да се свалят още в началото на връзката. Ние сме единодушни, че поне на този етап ще излизаме заедно.Имаме общи приятели, общи интереси. Веднъж се случи той да излезе с един приятел, с който не се бяха виждали, аз не отидох, защото ми беше лошо, не се чувствах добре. Останах си в къщи и четох книга. Той се почувства зле и ми звънеше постоянно.
Но има семейства, в които не им прави впечатление това.
Аз също съм на мнението на Никол.
Виж целия пост
Но има семейства, в които не им прави впечатление това.
Аз също съм на мнението на Никол.
# 11
30 окт. 2008, 14:05 ч.
Свободата не се взема или дава.
Въпросът е кое приема за нормално самото семейство и то да е удовлетворено от ситуацията (ама не само единият, ами и двамата). И още по-важно - да са партньори.
В семейството нещата не се мерят с мерки и теглилки...
В нашето семейство не излизаме задължително само двамата, но не приемаме (и двамата) идеята единият да гледа децата, а другият да се забавлява - перманентно. Излизаме и двамата заедно/сами, и двамата с компания (семейни приятели), и той с приятели (тогава аз гледам децата), и аз с приятелки (тогава той гледа децата), и аз по работа (често ходя по разни вечери, срещи и т.н. - пак той гледа децата), и двамата в командировки (съобразяваме единствено плановете си така, че да не сме на път по едно и също време). Съботите и неделите пък понякога той ходи на вилата да свърши нещо, аз оставам вкъщи с децата или (много по-често) той отива с децата на вилата, а аз оставам да си ошетам, да си почина, да работя и т.н.
НО... описаната от теб ситуация не я разбирам и не я приемам...
Самостоятелните ни излизания с приятели са в "приемливи" часове - да речем, на кафе, на бира и подобни, а не са нощни запои и прибирания по "малките" часове...
Виж целия пост
Въпросът е кое приема за нормално самото семейство и то да е удовлетворено от ситуацията (ама не само единият, ами и двамата). И още по-важно - да са партньори.
В семейството нещата не се мерят с мерки и теглилки...
В нашето семейство не излизаме задължително само двамата, но не приемаме (и двамата) идеята единият да гледа децата, а другият да се забавлява - перманентно. Излизаме и двамата заедно/сами, и двамата с компания (семейни приятели), и той с приятели (тогава аз гледам децата), и аз с приятелки (тогава той гледа децата), и аз по работа (често ходя по разни вечери, срещи и т.н. - пак той гледа децата), и двамата в командировки (съобразяваме единствено плановете си така, че да не сме на път по едно и също време). Съботите и неделите пък понякога той ходи на вилата да свърши нещо, аз оставам вкъщи с децата или (много по-често) той отива с децата на вилата, а аз оставам да си ошетам, да си почина, да работя и т.н.
НО... описаната от теб ситуация не я разбирам и не я приемам...
Самостоятелните ни излизания с приятели са в "приемливи" часове - да речем, на кафе, на бира и подобни, а не са нощни запои и прибирания по "малките" часове...
# 12
30 окт. 2008, 14:06 ч.
Виж сега! Свободата е едно, а друго е незачитането на правата на другия.Т.е., аз нямам нищо против да излезе той, ако другия път ще гледа детето, докато аз се забавлявам навън. Ако всеки поеме своя дял от отговорности, полага му се и съответното лично време, да прави каквото иска. Моят мъж не си пада много-много по излизането, но ако поиска, не бих го спряла. Май по-често се случва аз да изляза сама напоследък.
И изобщо, въпросът ми звучи кофти поставен - единствено съдът може да налага "Лишаване от свобода", никой друг няма това право върху друго човешко същество. Ако не дадеш свобода на ближния си, рано или късно той ще се почувства ограничен, и тогава - тежкО ти.
Виж целия пост
И изобщо, въпросът ми звучи кофти поставен - единствено съдът може да налага "Лишаване от свобода", никой друг няма това право върху друго човешко същество. Ако не дадеш свобода на ближния си, рано или късно той ще се почувства ограничен, и тогава - тежкО ти.
# 13
30 окт. 2008, 14:06 ч.
Не е задължително да са вечно влюбени, достатъчно е да разбират думата "семейство" по сходен начин. Аз може и да съм се променила след вече 12 г., но основните неща, на които държа са си същите. И при него положението е такова.
Виж целия пост
...
Аз си мисля, че има разлика в исканата свобода в началото на една връзка и след 10-15 год. да речем, поне при повечето хора.
Тези, които ще са влюбени константно до гроб - да ме прощават.
Аз си мисля, че има разлика в исканата свобода в началото на една връзка и след 10-15 год. да речем, поне при повечето хора
.Тези, които ще са влюбени константно до гроб - да ме прощават.
Не е задължително да са вечно влюбени, достатъчно е да разбират думата "семейство" по сходен начин. Аз може и да съм се променила след вече 12 г., но основните неща, на които държа са си същите. И при него положението е такова.
# 14
30 окт. 2008, 14:07 ч.
Дала съм му пълна свобода . Той обаче не се възползва от нея 
Никъде не иска да ходи ...
От двама ни , определено аз съм по - голямата скитня
Но трябва да ти кажа , че наистина различните хора , трудно успяват да живеят заедно
Аз съм имала връзка с мъж , който можеше и да не се прибере 3 дни или да стане посред нощ да излезе . Никога , ама никога не ме е подразнил , нито пък аз се опитах да го променям ...Толкова си приличахме , че нямаше нужда и да се обясняваме даже
Честно - в момента мен пък ме дразни , че мъжът ми предпочита да си е в къщи , вместо да излезем някъде .
Виж целия пост
Никъде не иска да ходи ...От двама ни , определено аз съм по - голямата скитня
Но трябва да ти кажа , че наистина различните хора , трудно успяват да живеят заедно
Аз съм имала връзка с мъж , който можеше и да не се прибере 3 дни или да стане посред нощ да излезе . Никога , ама никога не ме е подразнил , нито пък аз се опитах да го променям ...Толкова си приличахме , че нямаше нужда и да се обясняваме даже
Честно - в момента мен пък ме дразни , че мъжът ми предпочита да си е в къщи , вместо да излезем някъде .
Препоръчани теми