Здравейте, не знам точно как да сформирам въпроса ми, но чувствате ли се задължени по някакъв начин на своите родители в името на своите интереси. Ще дам пример - Имам семейство и дъщеря. Едно дете съм, родителите ми дават всичко за мен, колкото могат... Но... ако спомена нещо от сорта - "Решихме да заминем за чужбина със съпруга и дъщеря ми да спечелим някой лев", отношението е негативно и сигурно на родителите ми им минава през ума - кой ще се грижи за нас... Обичам ги много, но трябва ли да се чувствам длъжна за това, че са ми помагали с каквото могат? Естествено никога няма да ги оставя и ще им помагам винаги когато и с каквото мога. Много объркано се изразих, дано ме разберете. Моля за вашите мнения!
Виж целия пост
Длъжни ли сме на родителите ни?
- Публикувана: 1 ноем. 2008, 14:50 ч.
- Последно мнение: 20 фев. 2009, 14:40 ч.
# 2
1 ноем. 2008, 15:07 ч.
Едва ли, казвайки им, че заминавате за чужбина, си мислят, че няма кой да се грижи за тях.Нормално е да се притесняват за вас.
Да, много съм задължена на моята майка и винаги помагам с каквото мога, но никога не забравям, че вече имам друго семейство.
Трябва да се намери баланс между старото и новото семейство, /ако могат така да се нарекат/.
Виж целия пост
Да, много съм задължена на моята майка и винаги помагам с каквото мога, но никога не забравям, че вече имам друго семейство.
Трябва да се намери баланс между старото и новото семейство, /ако могат така да се нарекат/.
# 3
1 ноем. 2008, 15:07 ч.
Аз те разбрах! 
Длъжни не ми харесва като дума, не трябва да се чувстваме длъжни, а трябва сърцето да ни подтиква към това да сме до тях когато имат нужда, както са били те, когато ние сме били малки. Благодарение на тях сме това, което сме в крайна сметка.
Аз лично не бих се решила да оставя майка ми и баща ми сами знаейки, че нямам брат или сестра и няма на кого да разчитам, че ще им обърне внимание когато им потрябва.
Просто няма да имам и миг спокойствие ако съм далеч от близките си хора!
Виж целия пост
Длъжни не ми харесва като дума, не трябва да се чувстваме длъжни, а трябва сърцето да ни подтиква към това да сме до тях когато имат нужда, както са били те, когато ние сме били малки. Благодарение на тях сме това, което сме в крайна сметка.
Аз лично не бих се решила да оставя майка ми и баща ми сами знаейки, че нямам брат или сестра и няма на кого да разчитам, че ще им обърне внимание когато им потрябва.
Просто няма да имам и миг спокойствие ако съм далеч от близките си хора!
# 4
1 ноем. 2008, 15:10 ч.
Абе друга песен ще запееш ако недай боже останеш сама и си на 80год. и няма кой една вода да ти подаде.
Неискам да ме разбирате погрешно аз не смятам, че дъщеря ми трябва да ми е длъжна затова, че съм и майка и че съм я гледала, но ще ми е мъчно ако не я виждам и смятам, че поне с това децата са ни длъжни да ги виждаме честичко, дори и да имат вече семейство едното няма общо с другото, не говорим за пренебрегване. Просто всеки родител има нужда да вижда децата си, това е!
Виж целия пост
Не, не се чувствам длъжна. И моите деца не са ми длъжни.
Неискам да ме разбирате погрешно аз не смятам, че дъщеря ми трябва да ми е длъжна затова, че съм и майка и че съм я гледала, но ще ми е мъчно ако не я виждам и смятам, че поне с това децата са ни длъжни да ги виждаме честичко, дори и да имат вече семейство едното няма общо с другото, не говорим за пренебрегване. Просто всеки родител има нужда да вижда децата си, това е!
# 5
1 ноем. 2008, 15:12 ч.
Живеем на квартира. Въпреки, че се разбираме, приемат съпруга ми отлично, но всички сме на мнение, че "Младите трябва да са самостоятелно". Искаме свое жилище
Виж целия пост
# 6
1 ноем. 2008, 15:14 ч.
Абе друга песен ще запееш ако недай боже останеш сама и си на 80год. и няма кой една вода да ти подаде.
Ако обичаш, не изпадай в крайности. Не казвам, че не си поглеждам родителите!
Виж целия пост
Не, не се чувствам длъжна. И моите деца не са ми длъжни.
# 7
1 ноем. 2008, 15:18 ч.
ами длъжна небих казала.Аз просто съм ужасно привързана.Сега страшно ми тежи,че вече почти година съм в чужбина и съм ги виждала 3 пъти от тогава.Чуваме се всеки ден,но не е същото.Най ми е криво,че пропускат как расте внучето им.Баха до мен в ужасно трудни моменти,а сега не можем да споделим заедно хубавите.И на тях им е много криво,но гледат да не го показват и да не ме товарят.Никога не са казали да не заминем.
Е аз немога без тях и февруари се прибираме окончателно.
Виж целия пост
Е аз немога без тях и февруари се прибираме окончателно.
# 8
1 ноем. 2008, 15:41 ч.
Не съм им длъжна ...много ги обичам.Сега покрай грижите и тревогите за малката ги разбирам още по - добре.
Те са прекрасни хора , който винаги са ме оставяли свободна да вземам всички важни решения в живота ми и са ме научили на много неща
Мисля че не биха искали да им се чувствам длъжна ,определено.
Обаждам им се всеки ден и много ми липсват
Виж целия пост
Те са прекрасни хора , който винаги са ме оставяли свободна да вземам всички важни решения в живота ми и са ме научили на много неща
Мисля че не биха искали да им се чувствам длъжна ,определено.
Обаждам им се всеки ден и много ми липсват
# 9
1 ноем. 2008, 17:25 ч.
Не се чувствам длъжна на никой.Бих помагала на родителите ми единствено от обич и уважение.Но не се съобразявам с техните желания относно личния ми живот и само ги информирам за намеренията си.Отдавна си знаят, че не могат да ме спрат реша ли да направя нещо, не се и опитват.
Виж целия пост
# 10
1 ноем. 2008, 17:43 ч.
и аз така си мисля
иначе аз незнам дали ще съм им длъжна на родиелите ми,но никога няма да мога да им се отблагодаря като дете на родител!
но понякога чувството на дълг към тях се засилва...
Виж целия пост
Едва ли, казвайки им, че заминавате за чужбина, си мислят, че няма кой да се грижи за тях.Нормално е да се притесняват за вас.
и аз така си мисля
иначе аз незнам дали ще съм им длъжна на родиелите ми,но никога няма да мога да им се отблагодаря като дете на родител!
но понякога чувството на дълг към тях се засилва...
# 11
1 ноем. 2008, 17:46 ч.
Да ви кажа честно и моето мнение,някак си винаги ни карат поне така да се чувстваме. Може би от време на време изискват по-голямо внимание от наша страна,а ние не го даваме често.Но заради огромната ни обич към тях го преживяваме.Да са ни живи и здрави! 
Виж целия пост
Може би от време на време изискват по-голямо внимание от наша страна,а ние не го даваме често.Но заради огромната ни обич към тях го преживяваме.Да са ни живи и здрави! 
# 12
1 ноем. 2008, 17:58 ч.
Да, чувствам се морално задължена да им помагам, с каквото мога, така както те са го правили за мен години наред и продължават да го правят. Това е то семейството - да си помагаме.
Виж целия пост
# 13
1 ноем. 2008, 18:35 ч.
Да, балансът се нарича синовен дълг.
Едва ли има родител, който би попречил детето му да си устрои личното щастие.
Обратният вариант за несиновен дълг е безскрупулност и егоизъм от страна на деца към родители.
Въпрос на ценностна система е какво и колко внимание ще отделиш на родителите си.
По принцип проблемите за дълга на децата към родителите е в тиин възрастта. На по-късен етап да питаш трябва ли не трябва ли, говори за едно друго нещо....
Виж целия пост
Едва ли, казвайки им, че заминавате за чужбина, си мислят, че няма кой да се грижи за тях.Нормално е да се притесняват за вас.
Да, много съм задължена на моята майка и винаги помагам с каквото мога, но никога не забравям, че вече имам друго семейство.
Трябва да се намери баланс между старото и новото семейство, /ако могат така да се нарекат/.
Да, много съм задължена на моята майка и винаги помагам с каквото мога, но никога не забравям, че вече имам друго семейство.
Трябва да се намери баланс между старото и новото семейство, /ако могат така да се нарекат/.
Едва ли има родител, който би попречил детето му да си устрои личното щастие.
Обратният вариант за несиновен дълг е безскрупулност и егоизъм от страна на деца към родители.
Въпрос на ценностна система е какво и колко внимание ще отделиш на родителите си.
По принцип проблемите за дълга на децата към родителите е в тиин възрастта. На по-късен етап да питаш трябва ли не трябва ли, говори за едно друго нещо....
# 14
1 ноем. 2008, 19:54 ч.
Не ми харесва понякога факта, че някои родители съзнателно или не, карат децата си да им се чувстват длъжни.
Това си е един вид емоционален рекет, лично за мен.
Аз ако имам достатъчно ъкъл в главата си, задължително бих оценила всичко, което те са направили или жертвали заради мен. Родителите както обичат децата си безусловно, така трябва и да се жертват за тях безусловно и да не търсят след време отплата за делата си. А и от възпитанието, което са дали на тези деца, зависи дали те ще са благодарни или въпреки всичко вечно ще са недоволни.
Лично аз ужасно се дразня, когато понякога моята майка ми подметне ей така - "невинно" - че ако не била тя, нямало да имам това или пък онова. Ами да не го е правила тогава. Точно за нещата, за които никога не съм я молила и не съм изисквала от нея, само за тях се изтъква, защото по този начин е направила нещо, което тя е искала и по този начин е задоволила освен моя и нейна нужда. Т
Ей от такива неща в комуникацията си с родителите си се дразня и ужасно се надявам след време да не допускам тези "малки" грешки при възпитанието на децата си.
Виж целия пост
Това си е един вид емоционален рекет, лично за мен.
Аз ако имам достатъчно ъкъл в главата си, задължително бих оценила всичко, което те са направили или жертвали заради мен. Родителите както обичат децата си безусловно, така трябва и да се жертват за тях безусловно и да не търсят след време отплата за делата си. А и от възпитанието, което са дали на тези деца, зависи дали те ще са благодарни или въпреки всичко вечно ще са недоволни.
Лично аз ужасно се дразня, когато понякога моята майка ми подметне ей така - "невинно" - че ако не била тя, нямало да имам това или пък онова. Ами да не го е правила тогава. Точно за нещата, за които никога не съм я молила и не съм изисквала от нея, само за тях се изтъква, защото по този начин е направила нещо, което тя е искала и по този начин е задоволила освен моя и нейна нужда. Т
Ей от такива неща в комуникацията си с родителите си се дразня и ужасно се надявам след време да не допускам тези "малки" грешки при възпитанието на децата си.
Препоръчани теми