С тях не се каните взаимно на лични и семейни празници,не се събирате без повод на софра,понякога пропускате да се поздравите за Коледа или Великден,дори не ги включвате в графата "приятели",когато правите "преброяване" на наличните...Те не ви досаждат,не ви товарят с проблемите си,поради което,може би, често забравяте за тяхното съществуване...Но ако за нещо опрете до тях,без значение дали е дреболия или голям проблем-те са винаги на линия,никога не са ви отказали помощтта си и са ви я оказали без дори намек за укор,че понякога сте ги пренебрегвали...
Виж целия пост
Имате ли такива приятели?
- Публикувана: 1 ноем. 2008, 21:15 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2008, 16:41 ч.
# 1
1 ноем. 2008, 21:19 ч.
може би нямам, защото приятелите с които поддържам контакти постоянно и са до нас винаги, обикновенно те помагат.
в твоя случай, ако не те притеснява това, ок.
Виж целия пост
в твоя случай, ако не те притеснява това, ок.
# 2
1 ноем. 2008, 21:26 ч.
За мое щастие не. Не съм използвачка и се надявам и другите да не ме включват в тази категория!
Виж целия пост
# 3
1 ноем. 2008, 21:38 ч.
Имам..за щастие..)
10 години живях в друг град и се виждахме и чувахме от дъжд на вятър..
Но когато съм имала нужда, винаги са били насреща...
Виж целия пост
10 години живях в друг град и се виждахме и чувахме от дъжд на вятър..
Но когато съм имала нужда, винаги са били насреща...
# 4
1 ноем. 2008, 21:44 ч.
Това за мен не са приятели, а просто познати.
Но аз не съм от хората, които ще тръгнат да ангажират познати, с които се чуваме от време на време, ако имам някакъв проблем.
Ако вече няма кой друг да ми помогне, да, но подобни използвачески маниери много мразя.
Виж целия пост
Но аз не съм от хората, които ще тръгнат да ангажират познати, с които се чуваме от време на време, ако имам някакъв проблем.
Ако вече няма кой друг да ми помогне, да, но подобни използвачески маниери много мразя.
# 5
1 ноем. 2008, 22:02 ч.
Бих се срамувала от себе си, ако гледам на някой познат по този използвачски начин.
От човек, на когото не съм се обадила е така да питам как е, не бих поискала услуга, също както на мен ми е било неприятно , когато някой се е опитвал да го практикува спрямо мен.
Виж целия пост
От човек, на когото не съм се обадила е така да питам как е, не бих поискала услуга, също както на мен ми е било неприятно , когато някой се е опитвал да го практикува спрямо мен.
# 6
1 ноем. 2008, 22:19 ч.
Не знам как бих могла да "опра" до такива познати. Никога не бих се осмелила да се обадя да искам услуга от някой, който не смятам за приятел. Виж, ако някой познат случайно ми направи голяма услуга напълно безкористно, бих го включила в списъка с приятели и бих почнала да поддържам връзка не заради за услугата, ами защото ценя хора, които са услужливи без задна мисъл.
Виж целия пост
# 7
1 ноем. 2008, 22:31 ч.
Да, имам такива приятели. И за мен те са истинските приятели. Това, че се виждаш и си лафиш с някой редовно не значи, че може да разчиташ на него и съответно аз не го слагам в графа приятели, а по скоро приятна компания за лаф и за маса. Приятел е този, на когото можеш да разчиташ, без значение колко често го срещаш или чуваш
Виж целия пост
# 8
1 ноем. 2008, 22:46 ч.
Да,за последното съм съгласна,но тук май се отнася само до случаите,когато се обаждаш на тези хора само,когато имаш нужда от тях. Или аз съм разбрала грешно 
Виж целия пост
# 9
1 ноем. 2008, 22:57 ч.
Да , имам и такива на които аз звъня , когато имам нужда , както и такива , които при нужда ми звънят на мен.Във втория случай не се обиждам и не се чувствам използвана , напротив - приемам го като оказано доверие и давам всичко от себе си , за да помогна.
Виж целия пост
# 10
1 ноем. 2008, 23:09 ч.
За щастие имам. Не че съм забравила за тяхното съществуване, но се виждаме веднъж годишно, един - два часа са ни достатъчни, за да си кажем най-важните неща. И винаги можем да разчитаме една на друга. Доказано.
Обратното, тези, с които бяхме денонощно, "дупе и гащи", се оказаха приятели само за маса.
Виж целия пост
Обратното, тези, с които бяхме денонощно, "дупе и гащи", се оказаха приятели само за маса.
# 11
1 ноем. 2008, 23:25 ч.
Ето това имах предвид
Виж целия пост
Не че съм забравила за тяхното съществуване, но се виждаме веднъж годишно, един - два часа са ни достатъчни, за да си кажем най-важните неща. И винаги можем да разчитаме една на друга. Доказано.
Обратното, тези, с които бяхме денонощно, "дупе и гащи", се оказаха приятели само за маса.
Обратното, тези, с които бяхме денонощно, "дупе и гащи", се оказаха приятели само за маса.
# 12
1 ноем. 2008, 23:30 ч.
Аз не разбирам едно нещо-- ако живеете в един град с тези приятели защо се виждате само веднъж годишно? А защо се виждате редовно с хора, на които подозирате, че не можете да разчитате?
Виж целия пост
# 13
1 ноем. 2008, 23:35 ч.
Имам. Животът ни завъртя на различни страни и се виждаме рядко. Въпреки че се старая да не пропускам празник да ги поздравя, и това се е случвало. И на тях се е случвало. Но точно защото сме приятели, знаем че винаги можем да разчитаме един на друг.
Виж целия пост
# 14
1 ноем. 2008, 23:52 ч.
Не живеем в един град, но не живеем и на далечно разстояние една от друга. Просто ежедневието ни е грабнало по различни ангажименти и пътеки.
Виж целия пост
Аз не разбирам едно нещо-- ако живеете в един град с тези приятели защо се виждате само веднъж годишно? А защо се виждате редовно с хора, на които подозирате, че не можете да разчитате?
Препоръчани теми